5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. София, 02 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……...….Аврора Караджова…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Антони ЛАКОВ….......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1884 по описа за 2014 г.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Д. В., чрез защитника му адв. В. П., срещу въззивно решение № 197 от 10.10.2014 г., постановено по внохд № 176/14г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 472/13г. на окръжен съд гр. Плевен.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че размерът на данъчните задължения е неустановен, тъй като доходът е изчислен на база средната цена на този вид услуги за региона, а при квалифициране на престъплението не е бил приложен принципа за по - благоприятния закон. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат липса на мотиви; не изясняване на противоречията в заключенията на двете експертизи; нарушение на правото на защита предвид не посочването на доказателствата, върху които съдът е изградил убеждението си и липса на отговор на доводите на защитата, че подсъдимият не бил длъжен да се регистрира като търговец по ЗДДС. На последно място се твърди, че въззивният съд не изложил мотиви относно индивидуализацията на наказанието.
В съдебно заседание пред касационния съд защитниците на подсъдимия - адвокати П. и С. поддържат жалбата със същите аргументи, като настояват делото да се върне за ново разглеждане.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба и моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият В., редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 34 от 14.05.2014г. на окръжен съд гр. Плевен подсъдимият В. Д. В. бил признат за виновен в това, че през периода от 01.09.2005г. до 28.04.2010г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на [фирма], избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 198 000.09 лв. от които 117 770.20 лв. ДДС, като не подавал справки – декларации за данък добавена стойност пред ТД на НАП - офис П., които се изискват ежемесечно по реда на Закона за данък добавена стойност и 80 229.89 лв. годишен данък по ЗДДФЛ (ЗОДФЛ отм.), като потвърдил неистина в подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ (чл. 41 ЗОДФЛ отм.) пред ТД на НАП – офис П., поради което и на основание чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.26, ал.1, 2 и 3 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три години "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото.
По жалба на В. било образувано внохд № 176/14г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 197 от 10.10.2014г., въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
Не отговаря на действителното положение твърдението, че апелативният съд не констатирал различия в заключенията на назначените по делото експертизи. На л.5 от мотивите тези различия са посочени, както и причините, на които те се дължат. На следващата страница от изложението съдът е посочил и аргументите, за да кредитира заключението на тройната съдебно- икономическа експертиза.
Вярно е твърдението в жалбата, че в мотивите на решението не са били посочени доказателствата, възоснова на които са приети изводите от фактическа страна. Доколкото с това е допуснато нарушение на процесуалните правила, в случая то не се явява съществено. Пред въззивния съд не са били събирани нови доказателства, а в мотивите си съдът е възприел фактическата обстановка такава, каквато е била установена от първата инстанция. Приетите за установени факти от първоинстанционния съд не са били оспорени от страните, а във въззивната жалба не е поискано събирането на нови доказателства.
Не може да бъде споделен доводът относно липса на мотиви на въззивното решение. Видно от съдържанието на мотивите, съдът е изложил фактическата обстановка, правните си изводи и е отговорил на наведените в жалбата възражения. В този смисъл мотивите са изготвени съгласно изискванията на чл.339 от НПК, поради което не може да се направи извод за нарушаване или ограничаване правото на защита на подсъдимия.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
Тезата, че не е установен броят на извършените технически прегледи не е в съответствие със събраните по делото доказателства. В тази насока неправилно в жалбата е интерпретирано заключението на тройната съдебно - икономическа експертиза. Констатацията на експертизата, че при извършване на преброяването не били приложени всички протоколи и спирачни карти е с оглед несъответствието между преброените протоколи и карти, получените от ДАИ комплекти и изписаните комплекти по счетоводни данни. В предмета на обвинението са включени само преброените протоколи и карти за отделните видове МПС, което налага извод, че броят на извършените технически прегледи се основава единствено и само на документите, отразяващи реално извършени годишни технически прегледи по видове МПС.
По делото не е спорно обстоятелството, че в дейността на подсъдимия като търговец, не е отразявана счетоводно цената на всеки един годишен технически преглед. Същевременно от приложените протоколи и спирачни карти е несъмнено установено, че през инкриминирания период са били извършвани годишни технически прегледи и подсъдимият е получил доход от стопанската си дейност, подлежащ на данъчно облагане. Предвид на това, че получаването на доход от подсъдимия, подлежащ на облагане, е несъмнено установено, позоваването на р.№ 92 от 19.03.2010г. по н.д. № 751/09г. на І н.о. е некоректно, тъй като се отнася до хипотеза, при която получаването на доход не е било установено като факт.
Изчисляването на размера на получения от В. доход на база вида МПС (броят по видове превозни средства е безспорно установен) и средната цена на услугата за региона е методът, приложен от тройната счетоводна експертиза. В жалбата е посочено, че начинът на изчисление според експертното заключение се отнася до размера на укрития данък, което обстоятелство е невярно. Предмет на експертизата е установяването на дохода, получен от подсъдимия, на база на което са направени изчисленията за данъчното облагане върху получения общ доход, началният момент на възникване задължението на търговеца да се регистрира по ЗДДС и размерът на не внесения ДДС.
За това, че при изчисляване на дължимия данък не е използван аналог и относно възникването на задължение за В. да се регистрира по ЗДДС, в мотивите на въззивното решение са изложени съображения (л.8 и л.10 от мотивите), които се споделят от настоящия състав. В. като ЕТ е имал право на избор дали да се регистрира по ЗДДС, но след като облагаемият оборот е надминал сумата от 50 000 лв., за него е възникнало задължение да се регистрира по ЗДДС. Неизпълнението от страна на подсъдимия на това задължение е довело до не подаването на справки - декларации и до избягване плащането на данъчни задължения. Правилно в този смисъл въззивният съд е приел за неоснователна тезата, че след като подсъдимият не бил регистриран по ЗДДС, то нямал задължение да подава справки- декларации по регистрите за покупки и продажби.
Обясненията на подсъдимия, че извършвал безплатни годишни технически прегледи са били обсъдени в мотивите на въззивния съдебен акт (л.7) и са изложени съображенията, поради които съдът не ги е приел с доверие. Липсва нарушение в процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата, което да е довело до неправилно приложение на закона, както се твърди в жалбата.
Неоснователно на последно място е твърдението, че при постановяването на въззивното решение не е бил съобразен принципът на чл.2, ал.2 от НК. Обвинението, повдигнато на В. В. е за престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с чл.26 от НК. Продължаваното престъпление е единно престъпление, макар по дефиниция да се състои от две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление. Продължаваното престъпление се счита за извършено по време с последното осъществено деяние, което предопределя и действието на материално правната наказателна норма по време. В практиката на ВС и ВКС на Република България не е спорно положението, че чл.2, ал.2 от НК не се прилага за продължавани престъпления, които са започнали при действието на един и завършили при действието на друг закон. В тези случаи се прилага законът, който е в сила към момента, когато е завършило продължаваното престъпление, независимо дали той е по-благоприятен или по-строг – р. №70 от 14.03.1984г. по н.д. №23/84г. на І н.о.; р. № 630 от 09.11.1995г. по н.д.№582/95г. на ІІ н.о.; р. № 373 от 25.10.2011г. по н.д. № 1905/11г. на ІІ н.о. Последното деяние, включено като елемент от състава на продължаваното престъпление е осъществено на 28.04.2010г., което налага извод, че по отношение на престъплението, с оглед чл.2, ал.1 от НК, е приложим текстът на чл.255, ал.3 от НК в редакцията му, дадена с ДВ бр.75/06г., както е приел апелативният съд.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
Явната несправедливост на наказанието в жалбата се свързва с „не излагането на мотиви от въззивната инстанция относно индивидуализация на наложеното наказание от първоинстанционния съд”. Така изразената теза не държи сметка за възложената от закона компетентност на въззивния съд. Индивидуализацията на наказанието се извършва от съда, постановил присъдата, който е длъжен да съобрази всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност. На въззивната инстанция процесуалният закон е поставил задача да провери правилността на не влязлата в сила присъда, включително и в частта относно наказанието, а не да излага мотиви за индивидуализацията на наказанието от първоинстанционния съд. Наказанието, наложено от окръжния съд е в минималния, предвиден за престъплението размер. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, поради което наложеното наказание на подсъдимия не може да бъде определено под законовия минимум. Касационният съд констатира, че с присъдата не е наложено кумулативно предвиденото наказание „конфискация” на част или цялото имущество на дееца, но така допуснатото нарушение не може да бъде отстранено, тъй като въззивното и касационното производства са инициирани по жалба на подсъдимия, което е пречка за влошаване на наказателно правното му положение.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 197 от 10.10.2014 г., постановено по внохд № 176/14г. на Великотърновски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |