Р Е Ш Е Н И Е № 328 гр. София, 22.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 712 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Р. Д. и на защитника против решение № 137 от 19.05.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 114/2017 г. В жалбата на подсъдимия са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд допуснал нарушения на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както на процесуалните изисквания по чл. 107, чл. 314 и чл. 339 НПК. Боравил с част от доказателствата, отклонявайки се от тяхното съдържание; еднопластово анализирал доказателствените материали; фаворизирал едни доказателствени източници за сметка на други, довело до предположения; основавал се на разпита на пострадалия, който обаче бил завладян от емоции, за да може да възприеме извършителя и впоследствие да го разпознава; кредитирал като годно доказателствено средство недопустими показания на свидетел, дадени пред съдия в досъдебното производство. Счита се, че неразкриването на обективната истина е породило нарушение на материалния закон, а наложеното наказание – явно несправедливо, тъй като не съответства на целите, посочени в чл.36 НК. В жалбата, подадена от защитника са развити съображения в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение съобразно принципа по чл. 14 НПК. Твърди се, че съдът се позовавал на показанията на св. Т. и св. С., пропускайки да изясни чрез очна ставка противоречията помежду им или при съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства; с лекота отхвърлил показанията на св. Р., потвърдени от братята и майката на подсъдимия Д.; доказателствата били избирателно събирани и едностранчиво обсъждани; не били спазени изискванията по чл. 170 и чл. 171, ал. 4 НПК; фактическите положения били изграждани на негодни доказателствени средства. Твърди се, че материалният закон бил нарушен, тъй като обвинението било несъставомерно – липсвали доказателства за отнемане на парите, посочени като предмет на престъпление и за употребата на сила или заплашване от подсъдимия, освен противоречивите показания на пострадалия, поради което осъждането почивало на предположения; присъдата била несправедлива, защото подсъдимият не бил извършил престъплението, а при индивидуализация на наказанието били надценени обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите и обстоятелствата, отегчаващи отговорността на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на въззивното решение с намаляване на наказанието по размер до минимума, предвиден за престъплението. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения с акцент върху разпознаването и разпити на свидетели в досъдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 4 от 27.01.2017 г. на Габровския окръжен съд по н. о. х. д. № 97/2016 г. подсъдимият П. Р. Д. е признат за виновен в това, на 14.06.2016 г. в [населено място], [община], при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 125 лева, от владението на Х. Х. Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание по съвкупност, най тежкото от наложените по делото и по н. о. х. д № 315/2016 г. по описа на Районния съд в гр. Троян, а именно десет години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба в размер на петстотин лева. Определен е строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, приложена е разпоредбата на чл. 59 НК и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 137 от 19.05.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 114/2017 г. присъдата е изменена, като е отменено определеното затворническо заведение, в което подсъдимият да бъде първоначално настанен. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби за нарушение на закона и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са неоснователни. Като цяло жалбите имат сходно съдържание, което позволява да бъдат разгледани заедно. В тях са изложени поредица от общо формулирани твърдения, насочени да опровергаят възприетите фактически положения от въззивния съд и представляват доводи за необоснованост, която не е касационно основание и не може да доведе до отмяна на решението. Основните възражения на жалбоподателите са свързани с преценката за достоверност или недостоверност на доказателствените източници при решаване на въпроса за извършеното деяние и авторството на подсъдимия Д.. Този въпрос е бил поставен на вниманието на въззивния съд, който е изпълнил задълженията си по чл. 314 НПК изцяло е проверил първоинстанционната присъда, а с мотивите на решението е дал и дължимия отговор според изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. От изложените пространни и задълбочени съображения ясно личи, че самостоятелно, грижливо и внимателно е обсъждал и аналитично е оценявал както поотделно, така и в съвкупност всички доказателствените материали, подробно се е аргументирал кои от тях и защо счита за достоверни и кои от тях и защо намира за недостоверни. В този аспект е установил, че показанията на пострадалия – св. Т. са в съответствие с показанията на св. С., който пряко бил наблюдавал финалната част от протеклото събитие, непосредствено възприел подсъдимия, когото поначало познавал, категорично го идентифицирал и в съдебно заседание като лицето, участвало в конфликта и до което се отнасяли неговите показания. При положение че съдът не е констатирал съществени противоречия, не са били налице и условията по чл. 143, ал. 4 НПК за поставяне в очна ставка на свидетелите. Затова неоснователно е упрекнат за неизпълнено задължение по чл. 13 НПК – в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Достоверността на показанията съдът е проверил и посредством резултата, залегнал в протокола за проведеното разпознаване на подсъдимия от св. Т., отчитайки изясненият в необходимата степен обем от конкретни обстоятелства, при които пострадалият е възприел и запомнил лицето, отнело му със сила паричните средства. При преценката за достоверност на свидетелските показания Великотърновският апелативен съд е използвал и надлежно приобщените показания на св. М. пред съдия в досъдебното производство, в т.ч. относно проведения в негово присъствие разговор, при който подсъдимият Д. настоявал да не се разкрива присъствието му на мястото на събитието. Приел е, че тези показания изцяло кореспондират и допълват показанията на св. Т. и на св. С., поради което им е отдал кредита си на доверие. Въззивният съд подробно е аргументирал и оценката си за недостоверност на показанията на св. Н. Д. пред първоинстанционния съд, според които парите били отнети от другия му брат – Р. Д., дадени в подкрепа на версията в обясненията на подсъдимия относно местонахождението му по време на грабежа. Ето защо напълно неоснователен е доводът, че съдът „с лекота” бил отхвърлил свидетелските показания, проявявайки едностранчивост и неясно предпочитание към обвинителните доказателства за сметка на оправдаващите подсъдимия. В конкретния случай обясненията, че на инкриминираната дата той се е намирал на друго място (в дома си) са били приети за категорично опровергани от убедителни и надеждни източници на доказателствена информация. Атакуваното решение съдържа отговор и на останалите доводи на защитника. Съдът изрично е подчертал в мотивите, че непосредствено преди извършване на процесуално-следственото действие разпознаване, св. Т. и св. С. са били надлежно разпитани върху обстоятелствата, при които са наблюдавали лицето, както и върху особеностите, по които могат да го разпознаят, а след задържането на подсъдимия без колебание са го посочили, показан по време на съответно проведеното разпознаване. Следователно липсва нарушение на разпоредбите на чл. 170 и чл. 171, ал. 4 НПК, което да е опорочило процесуално-следствените действия, респ. протоколите да са били негодни доказателствени средства. След като въззивният съд, разглеждащ делото по същество, е констатирал условията за прочитане на показания от досъдебното производство в случай, попадащ в изрично изброените по чл. 281 НПК, не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, основавайки се на показанията, включени от първата инстанция по този процесуален ред към материалите, подлежащи на обсъждане. Св. Р. Д. и св. Р. А. са упражнили пред съда правото си да откажат да свидетелстват. Оплакването на защитника за игнориране на техни показания е неприемливо. В съгласие с възприетите фактически положения законосъобразно са били изведени всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. От гледна точка на правилното приложение на материалния закон по делото няма нарушение. Жалбите с доводи за явна несправедливост на наказанието – касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поддържани с искане за неговото намаляване, са основателни. При преценка за правилната индивидуализация на наказанието Великотърновският апелативен съд е отчел фактическите обстоятелства, при които е било извършено деянието, характеризиращи проявата като дръзка и брутална (влизане в чуждия имот през деня и упражнена принуда спрямо възрастен човек, на 79 години, с отслабени физически възможности ефективно да противостои и да се съпротивлява). Тези обстоятелства безусловно разкриват в неблагоприятна светлина и личността на подсъдимия Д.. Високата степен на лична обществена опасност на дееца съдът е извлякъл и от предходни осъждания, останали извън квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Независимо от спецификата като цяло на предишната престъпна дейност, подсъдимият Д. систематично и упорито е преповтарял престъпното си поведение, осъществявайки и посегателства срещу собствеността, макар без особена тежест, ако се съди по размера на налаганите наказания (значителна част от многобройните престъпления в реална съвкупност, в т. ч. включените в осъжданията, обусловили квалифициращото обстоятелство, са престъпления по чл. 343в НК, а съвкупността, формирана по н. ч. д. № 555/2011 г. от групираните присъди са единствено по този текст на НК). Великотърновският апелативен съд обаче неоснователно е пренебрегнал и други установени обстоятелства със значение при избора на съответно наказание – относително ниския размер на паричната сума (125 лева), предмет на престъплението и възстановяването на част от отнетите пари (сума от 40 лева) на пострадалия от майката на подсъдимия Д.. Ето защо Върховният касационен съд счита, че релевантните и доказани по делото обстоятелства съобразно и относителната им тежест, позволяват да се направи извод, че наказание лишаване от свобода за срок от седем години отговаря на конкретно извършеното престъпление, личността на подсъдимия, останалите обстоятелства и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. С оглед намаляване на наказанието за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК следва да се намали и общо определеното наказание по реда на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Обжалваното решение подлежи на изменение в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 137 от 19.05.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 114/2017 г., като намалява наказанието на подсъдимия П. Р. Д. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК от десет години на седем години лишаване от свобода, както и общо определеното наказание по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на петстотин лева. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: