О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 74

София, 16.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№802/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. срещу решение №190 от 05.11.2020г., постановено по в.т.д.№211/2020г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №16/10.01.2020г. по т.д.№21/2019г. на Габровски окръжен съд в обжалваната от ищцата И. Т. част, с която е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за разликата над присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. до претендираното обезщетение в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва от 21.11.2018г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на материалния закон и на практиката на ВКС, съдът е съобразил само вида на някои от претърпените от ищцата увреждания, като е игнорирал получените остатъчните последици и пожизнените усложнения – световъртеж, главоболие, вестибуларен синдром и ограничени движения на главата. Отделно се сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав не е отчел конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на иска в пълния предявен размер от 65 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018г. и присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази конкретните пожизнени и неблагоприятни, остатъчни последици, които ще затрудняват пострадалата в ежедневието и работа до края на живота й, да обсъди задълбочено и в съвкупност (а не само да изброи) тези факти и тяхното значение за справедливия размер на определеното обезщетение?“. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановките в ППВС №4/196 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в: решение №42/10.04.2020г. по т.д.№506/2019г. на II т.о.; решение №172/03.12.2012г. по т.д.№1152/2011г. на II т.о.; решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д.№1154/2013г. на II т. о. и решение №215/03.02.2017г. по т. д. №2908/2015г. на ТК.
2. „Нарушен ли е материалния закон, в случай, че съдът не отчита при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, настъпилите за пострадалата пожизнени последици?“.
3. “Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени изобщо задължителните критерий, въведени с ППВС № 4/68г. - не са отчетени, не са съпоставени действително търпените вреди със задължителните критерии и съотнесени към конкретните установени бъдещи сигурни и пожизнени последици? Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерий по приложението на чл.52 с действително търпените вреди и всички значими и относими факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливостта при определяне на конкретното обезщетение за неимуществени вреди ?“
По въпроси №2 и №3 се твърди, че същите са решени от въззивният съд в противоречие с решение №42/10.04.2020 г. по т.д.№406/2019г. на ВКС, II т. о.
4. „Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази размерите на минималната и средна работна заплата в страната, конкретните социално-икономическите условия, инфлационните процеси към момента на настъпване на вредата, както и нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и постоянното увеличаваните застрахователни премии по тази застраховка?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №83 по т.д.№795/2008 г. на II т.о.; решение №66 по т.д.№619/2011г. на II т.о.; Решение №95 по т.д.№ 916/2011г. на I т.о., решение №155 по т.д.№711/2011г. на I т.о.; решение №1 по т.д.№299/2011г. на II т.о.; решение №131/04.01.2016г. по т.д.№ 2592/2014г. на II т. о.; решение №93/23.06.2011г. по т.д.№566/2010г. на II т.о.; решение № 111/01.07.2011г. по т.д.№676/2010 г. на II т. о.; решение №104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №101/03.07.2014 г., постановено по т.д.№4391/2013г. на II т.о.; решение №193/06.12.2017г. по гр.д.№6137/2013г. на IV г.о.; решение № 97/13.11.2017г. по гр.д.№60239/2016г. на ВКС, II г. о. и решение №73/27.05.2014г. по т.д.№ 457/2014 г. на II т. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД, в който се твърди, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение №16/10.01.2020г., постановено по т.д. №21/2019г. на Габровски окръжен съд, включително и в обжалваната му от ищцата И. Т. част, с която е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за разликата над присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. до претендираното обезщетение в размер на 65 000лв.
С оглед липсата на касационна жалба от страна на застрахователя следва да се приеме за установено между страните със сила на пресъдено нещо, че е ангажирана отговорността на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД по чл.432, ал.1 КЗ ( при приетата от въззивния съд липса на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД), за заплащане на обезщетение на И. Т. за неимуществените вреди, претърпени от нея като пътник на предната дясна седалка, в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2018г. по вина на водача на л.а. „Ландровър Фрилендър“ с ДК [рег.номер на МПС] - Д. Т., застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, който (в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП), е загубил контрол при управление на автомобила със скорост 98-99 км.ч. и е предизвикал неговото преобръщане извън пътя. В тази връзка предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК е наличието на предпоставките за допускане на касация на въззивното решение относно определения размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Въз основа на заключението на вещото лице д-р Н. В., съдът е приел за установено, че: в резултат на злополуката ищцата е получила счупване на тялото, дъгата и страничния израстък на втори шиен прешлен, което е обусловило стационарно лечение в многопрофилната болница в [населено място], физиотерапевтично и рехабилитационно лечение в СБР и ДКЦ и продължително амбулаторно лечение; лечението се изразява във венозно и перорално приложение на медикаменти, имобилизация с твърда шийна яка, физиотерапия и рехабилитация и е продължавало към началото на месец декември 2019г.; след инцидента и впоследствие И. Т. търпи различни по интензитет болки (спонтанни, палпаторни и провокирани от движение в шийната област с различен интензитет); непосредствено след травмата е имала главоболие като израз на контузионно-комоционния синдром; причинените травматични увреждания се дължат на счупването на втори шиен прешлен и последващите мускулни, коренчеви и съдови промени в шиен отдел на гръбначен стълб като липсва възможност за пълно възстановяване поради невъзможността за възстановяване на анатомичната цялост на втори шиен прешлен; остатъчните последици от злополуката са ограничените шийни движения и позиционен вестибуларен синдром; поради наличните анатомични промени в шийния отдел на гръбнака, свързани с фрактурата на втори шиен прешлен, не се очаква възстановяване в пълен обем на движенията; ищцата търпи болки при движение в шийната област във всички посочи, палпаторни такива (при натиск) и епизодично спонтанни; полученото комоцио е първата степен на черепно-мозъчна травма, при която има нарушение на биохимизма на мозъчните функции на клетъчно ниво; симптомите са преходно главоболие, главозамайване и в случая се припокриват с тези от пораженията на шийния прешлен; във всички посоки има различни градуси обем на ограничение на движенията; при ищцата не се очаква процес, при който ще се възстанови или ще се декомпресира шийната артерия - тя винаги ще остане с дефект на този прешлен; дори при зарастване на фрактурата прешленът ще е с позиционни нарушения, винаги ще е аномален, ще остане дефектен и в диспропорция със съседните на него прешлени.
Въззивният състав се е позовал на заключението на вещото лице Н. Д. (клиничен психолог), според което: при ищцата е налице състояние, удовлетворяващо диагностичните критерии на посттравматично стресово разстройство; ищцата резонира силно на външните стимули, бавно възстановява афективния баланс след емоционална възбуда и реагира с тревожност при широк кръг от ситуации като страховите фиксации не са напълно дезактуализирани; настъпило е частично възстановяване, но съществуват редица рискови фактори за протрахиране на разстройството, които не могат да се прогнозират с категоричност във времева перспектива; ищцата не е търсила психологическа и психиатрична помощ, нито е провеждано медикаментозно лечение; към момента на изследването; няма индикации за сетивно възприятие в минало време, няма нарушения на дългосрочната памет, липсват колебания на когнитивните функции.
Съдът е отразил, че отрицателните емоционални преживявания и изпитваните от ищцата неудобства, вследствие на получените травматични увреждания, се установяват и от показанията на свидетелката Н. Т..
Въззивният състав е посочил, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на И. Т., отчита начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение, преценявайки ги в тяхната съвкупност и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Отразил е, че се съобразява с икономическите условия в страната и с нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП. Подчертал е, че към датата - 29.09.2018г., минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000лв. (чл.492, т. КЗ), а минималната работна заплата за страната е била 510лв.
Съобразявайки се с продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди от И. Т., резултат от злополуката, нейната възраст, социално-икономическите условия в страната при настъпване на вредите, въззивният състав е обосновал извода, че следва да се определи обезщетение в размер на 30 000лв. ( в идентичен размер на този определен от първата инстанция). Съдът е приел за неоснователни доводите на страните за завишаване или занижаване на обезщетението, акцентирайки върху установените реално претърпени от ищцата неимуществени вреди, конкретните икономически условия в страната и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от ксаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите под №1 и под №2 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно: Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази конкретните пожизнени и неблагоприятни, остатъчни последици, които ще затрудняват пострадалата в ежедневието и работа до края на живота й, да обсъди задълбочено и в съвкупност (а не само да изброи) тези факти и тяхното значение за справедливия размер на определеното обезщетение?“ и „Нарушен ли е материалния закон, в случай, че съдът не отчита при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, настъпилите за пострадалата пожизнени последици?“. Въпросите не са значими за конкретния правен спор, доколкото въззивният състав е определил дължимия според него размер на обезщетението за неимуществени вреди след изчерпателно посочване на констатираните от експертите остатъчни последици от увредите, включително и тези, обуславящи пожизнени усложнения. Съдът е подчертал, че отчита продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди, както и произтичащите от уврежданията физически и психологически последици за ищцата, т.е. размерът на определеното обезщетение е резултат на обсъждането и анализирането от съда на релевантните за спора по чл.52 ЗЗД обстоятелства в тяхната съвкупност.
Не са решени в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана с разясненията, дадени в ППВС №4/1968г., нито в противоречие с посочената от касаторката практика на ВКС, въпросите под №3, относими към критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, а именно: „Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени изобщо задължителните критерий, въведени с ППВС № 4/68г. - не са отчетени, не са съпоставени действително търпените вреди със задължителните критерии и съотнесени към конкретните установени бъдещи сигурни и пожизнени последици? Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерий по приложението на чл.52 с действително търпените вреди и всички значими и относими факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливостта при определяне на конкретното обезщетение за неимуществени вреди ?“. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е отразил релавантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени от заключенията на вещите лице по извършените медицински експертизи и от показанията на разпитаната свидетелка. При определяне на полагащото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., съдът се е съобразил с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на пострадалата; вида на получените травма, претърпяното болнично, физиотерапевтично, рехабилитационно и амболаторно лечение; продължителността на възстановителния период, съпроводен от физически и битов дискомфорт; високия интензитет на болките за голяма част от възстановителния период; невъзможността за пълно възстановяване; социално - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 29.09.2018г. Несъгласието на касаторката с определения размер на обезщетението, основано на твърдението в касационната жалба, че съдът в недостатъчна степен не е оценил остатъчните последици и пожизнените усложнения, е относимо изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросът на касаторката под №4: „Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази размерите на минималната и средна работна заплата в страната, конкретните социално-икономическите условия, инфлационните процеси към момента на настъпване на вредата, както и нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и постоянното увеличаваните застрахователни премии по тази застраховка?“. Въпросът не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният състав изрично е подчертал, че при определяне размера на обезщетението се съобразява с икономическите условия в страната и с нивата на застрахователно покритие към датата на злополуката, като е посочил размера на застрахователния лимит по чл.492, т.2 КЗ и размера на минималната работна заплата за страната към 29.09.2018г.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното дружество за касационната инстанция, тъй като с отговора на касационната жалба и до провеждането на закритото заседание, не се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар за процесуална защита пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №190 от 05.11.2020г., постановено по в.т.д.№211/2020г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: