3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 494/10 г. на ВКС, І ГО, стр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 566 гр. София, 20.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 494 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Т. М. Й. срещу определение № 322 от 03.09.2010 г. по гр. д. № 433/10 г. на Апелативен съд гр. В. Т. в частта, в която е потвърдено определение № 409 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 144/09 г. на Окръжен съд гр. Л.. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението в обжалваната част. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата И. К. Л., действуващ като ЕТ „И. - И. Л.” с. Велчево и „И.” ЕООД гр. Троян. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че Т. Й. е предявила срещу И. Л., действуващ като ЕТ „И. - И. Л.” и „И.” ЕООД иск за собственост на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 53707.504.164 намиращ се в с. О. заедно с намиращите се върху него сгради, както и иск по чл. 29 СК /отм./ за заплащане на 50 000 лв., представляващи ½ ид. ч. от пазарната стойност на поземлени имоти с идентификатори 10567.501.94 и 10567.501.95 намиращи се в с. Велчево, заедно с построените в тях сгради, на два леки автомобила и на два тежкотоварни автомобила. Изложила е твърдения, че вещите били придобити по време на брака между страните на името на ЕТ„И. - И. Л.”. Част от имотите били заплатени с инвестиционен кредит по който тя била солидарно задължена, както и чрез продажба на друг недвижим имот. Вещите били прехвърлени от ЕТ „И. - И. Л.” на „И.” ЕООД. С определение № 409 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 144/09 г. Окръжен съд гр. Л. е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковете. С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционното определение в частта, в която производството по чл. 108 ЗС е прекратено и е върнал делото в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия. Потвърдил е определението в частта, в която производството е прекратено по отношение иска с правно основание чл. 29 СК /отм./. Изложил е доводи за недопустимост на този иск, тъй като в исковата молба се твърдяло, че принос в придобиването имат и децата на страните, затова било необходимо производството да се проведе самостоятелно, а освен това изходът на спора по чл. 108 ЗС бил от значение за иска чл. 29 СК /отм./. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за допустимост на иск по чл. 29 СК /отм./ за част от стойността на вещи и дял от вземания на търговско предприятие. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивният съд противоречи на т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ВКС ОСГК. Налице е основание за допустимост и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Според Решение № 443 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 4375/2007 г. на ВКС IV ГО, с иска по чл. 29 от СК /отм./ единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост, и поради това е изключен от съпружеската имуществена общност. Основанието единият съпруг да получи дял от собствеността на личен имот на другия съпруг е наличието на принос, който подлежи на доказване. Решение № 296 от 20.04.2006 г. по т. д. № 591/05 г., на ВКС ТК няма отношение към спора, а определения № 514 от 11.08.2009 г. по т. д. № 8/09 г. на ВКС ІІ ТО и № 125 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 1179/09 г. на ВКС ІІ ГО са постановени в производство по чл. 288 ГПК. Те не формират сила на пресъдено нещо, затова не са основание за допустимост на касационното обжалване. Няма основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържаното от касатора основание по същество представлява основание по чл. 281 т. 2 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 29 СК /отм./, сега чл. 30 СК, при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. Съгласно т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ВКС ОСГК, допустим е иск по чл. 29 СК /отм./ от съпруга на ЕТ за част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в неговото предприятие. Може да предяви иск по чл. 29 СК /отм./ и съпруг, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество. С оглед на разясненията в тълкувателното решение, искът е допустим. По основателността на претенцията съдът следва да се произнесе по същество след като събере доказателства. Ако обстоятелствената част и петитума на исковата молба са неясни, съдът следва да я остави без движение, като даде указания на ищцата да отстрани конкретно посочени нередности. От друга страна, ако съдът счита, че единият от исковете е преюдициален по отношение на другия, следва да приложи разпоредбата на чл. 229 ГПК, а не да откаже да разгледа иска. Предвид на изложеното жалбата следва да бъде уважена, а определението - отменено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 322 от 03.09.2010 г. по гр. д. № 433/10 г. на Апелативен съд гр. В. Т. в частта, в която е потвърдено определение № 409 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 144/09 г. на Окръжен съд гр. Л.. ОТМЕНЯ определение № 322 от 03.09.2010 г. по гр. д. № 433/10 г. на Апелативен съд гр. В. Т. в частта, в която определение № 409 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 144/09 г. на Окръжен съд гр. Л. е потвърдено. ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. Л. за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл. 29 СК /отм./. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: