Р Е Ш Е Н И Е № 179/2016 г. гр.София, 20.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4166 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 11676 от 21.07.2016 г. на В. Д. Я., чрез адвокат Е. М., за отмяна на влязло в сила решение № IV – 395 от 20.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 655/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което (по жалба, подадена от Т. П. Я.) са отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ С. Н. по изпълнително дело № 1001/2015 г., изразяващи се в отказ да се уважи възражението на длъжника Т. П. Я. за несеквестируемост на 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 и представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 07079.617.116.1.1 по КК на [населено място], с площ от 106,65 кв.м., обективирани в съобщение на ЧСИ Н. с изх. № 5122 от 17.03.2916 г. В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката подържа, че обжалваното от Т. П. Я. действие на съдебния изпълнител касае имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че самата тя е солидарен длъжник в изпълнителното производство и съответно притежава качеството „друга страна“ по смисъла на чл. 436, ал. 2 ГПК, поради което е следвало да получи препис от жалбата на Т. Я. с право на писмено възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК. Ответниците по молба за отмяна – [фирма] и Т. П. Я. - не са подали писмени отговори в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. С постановеното по настоящото дело определение № 151 от 06.10.2016 г. подадената молба за отмяна е преценена като процесуално допустима. Разгледана по същество на заявеното отменително основание същата се явява неоснователна по следните съображения: Извънинстанционното производство по глава 24 ГПК не обхваща всички видове порочни съдебни решение и всички техни пороци, а е средство за защита срещу неправилни решения, и то когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: (1) когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото, (2) когато страната не е била надлежно представлявана или (3) когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията в разглежданата молба касаят първата хипотеза, но данните по делото сочат, че фактическият състав на това отменително основание не е осъществен. За да може изобщо да се говори за накърняване правото на участие в определено съдебно производство, на първо място е необходимо съответното лице да разполага с гарантирано от Закона право да бъде конституирано като страна. В настоящия случай такова отсъства. Молителката поддържа, че е следвало да участва в инициираното от Т. П. Я. производство по чл. 435 и сл. ГПК в качеството на „друга страна“ по смисъла на чл. 436, ал. 2 ГПК. Цитираната норма буквално гласи : „Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.”. Първата от двете хипотези на разпоредбата визира не която и да е „друга страна” (разбирано като който и да е участник в изпълнителното дело, различен от жалбоподателя), а единствено страната, явяваща се насрещна по отношение на жалбоподателя. В разглеждания случай жалбоподател е бил един от длъжниците по изпълнителното дело, поради което с право на участие в контролно-отменителното производство, развило се пред Окръжен съд – Бургас са разполагали единствено длъжникът (жалбоподател) Т. П. Я. и взискателят (въззиваем) [фирма]. За другия длъжник (сега – молител) право на участие в производството по в.гр.д.№ 655/2016 г. не произтича нито пряко от разпоредба в процесуалния закон, нито от естеството на защитимото право. Решението на окръжния съд, с което е отменен отказа на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемосттта на притежаваната Т. Я. 1/2 ид.част от апартамента, по никакъв начин не засяга имуществени права на молителката. След прекратяване на брака между В. Д. Я. и Т. П. Я. съществувалата до тогава бездялова съсобственост (съпружеска имуществена общност) се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове, като всеки от съсобствениците разполага с пълен обем права да се разпорежда със собствената си 1/2 ид.част при съобразяване с ограничението по чл. 33 ЗС. Съответно – доколкото не съставлява несеквестируемо имущество, притежаваната от В. Я. идеална част от имота може да бъде обект на принудително изпълнение (към което ограничението по чл. 33 ЗС е неотносимо), независимо от обстоятелството кой е титуляр на правата върху останалите идеални части и с какви способи последният брани правата си. Освен изложеното, процесуалният закон предвижда изрична възможност за длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно от данните по делото молителката В. Я., в качеството й на длъжник по изпълнителното производство, е била уведомена за насоченото принудително изпълнение върху процесния апартамент на 01.03.2016 г. (чрез процесуалния й представител адвокат Е. М.). Съответно – на собствено правно основание тя е разполагала с възможността да се позове на несеквестируемост и да обжалва действията на ЧСИ (колкото и некоректно да би било подобно поведение, предвид обстоятелството, че принудителното изпълнение е насочено спрямо тази вещ именно по искане на настоящата молителка). Процесуалното й бездействие да атакува в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК насрочения опис е довело до преклудиране на правото й на жалба, а тази последица не може да бъде преодоляна посредством подадената в настоящото производство молба за отмяна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 11676 от 21.07.2016 г., подадена от В. Д. Я. чрез адвокат Е. М., за отмяна на влязло в сила решение № IV – 395 от 20.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 655/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: