Ключови фрази


- 2 -
РЕШЕНИЕ

№ 40

гр. София 16.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 10.02.2021 (десети февруари две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Василка Илиева

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2249 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1510/26.05.2020 година, подадена от А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, против част от решение № 854/20.02.2020 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 13/2020 година.
С касационната жалба въззивното решение се оспорва в частта му, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение № 9801/18.10.2019 година, постановено по гр. д. № 3040/2018 година А. Б. Ц., на основание чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, е осъден да заплати на Л. Д. С. сумата от 7500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно извършен на 15.06.2017 година по изпълнително дело № 181/2017 година по описа на А. Б. Ц. въвод във владение на недвижим имот с идентификационен номер ..., със законната лихва върху тази сума от 15.06.2017 година и разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му в тази част. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Л. Д. С. против касатора иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, за претърпени от С. имуществени вреди, да бъде отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба Л. Д. С. е подала отговор на същата от 15.07.2020 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна, поради което е поискала оставянето й без уважение и потвърждаване на въззивното решение в оспорваната с нея част.
Третото лице помагач на страната на А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, а именно „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД [населено място] е подало отговор на касационната жалба, с който е изразило становище, че жалбата е основателна и като такава трябва да бъде уважена.
Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 736/27.11.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос предоставя ли разпоредбата на чл. 523 от ГПК право на преценка на съдебния изпълнител да извърши ли въвод във владение или да го отложи и ако такава възможност е налице, възможно ли е изборът на една от двете алтернативи да съставлява противоправно поведение.
По този въпрос следва да бъде съобразена вече установената съдебна практика по реализиране на отговорността на съдебен изпълнител за извършени незаконосъобразни вредоносни действия при принудително изпълнение. Според тази практика съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Отговорността възниква, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били-дали са били отменени или жалбата е оставена без уважение. Решението по жалбата не формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността или незаконосъобразността на действията или бездействията. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, установена от съда по деликтния иск (решение № 43/ 28.05.2019 година, постановено по гр. д. № 2474/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС). Когато съдебният изпълнител извършва въвод във владение на недвижим имот, той действа процесуално законосъобразно, ако проведе изпълнението в полза на и срещу лица, за които изпълнителният лист има сила съгласно чл. 429 от ГПК. Изпълнението е незаконосъобразно, ако е осъществено по искане на лице, за което изпълнителният лист няма сила, или срещу лице, за което изпълнителният лист няма сила. Това обаче важи за всеки изпълнителен способ. При въвода във владение ГПК урежда и специфични хипотези, когато при извършването му съдебният изпълнител намери недвижимия имот във владение на трето лице-такова, за което изпълнителния лист няма сила съгласно чл. 429 от ГПК.
Правилата за извършване на въвод във владение в този случай са уредени в разпоредбите на чл. 523-чл. 524 от ГПК. Както е посочено в мотивите по т. 1 от ТР № 3/10.07.2017 година по тълк. д. № 3/2015 година на ОСГТК на ВКС предпоставките, при които такъв въвод е възможен са две и трябва да съществуват в условията на кумулативност. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, а втората е това трето лице да твърди, че притежава върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя. В този случай е налице спор за права, който не може да бъде разрешен от съдебния изпълнител в рамките на производството по принудителното изпълнение. Затова разпоредбата на чл. 523, ал. 2 от ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител, ако третото лице твърди такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който третото лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението по реда на чл. 524 от ГПК. От текста на чл. 523, ал. 2 от ГПК следва, че не всички твърдения на третото лице за притежавани от него права върху присъдения имот са пречка за извършване на въвода, а само тези, които са противопоставими, т. е. изключват или ограничават правата на взискателя върху имота. Ако твърдените права не са такива, то въводът може да бъде извършен. Предвид предмета на тълкуване по т. 1 от ТР № 3/10.07.2017 година по тълк. д. № 3/2015 година на ОСГТК на ВКС, в мотивите на решението съдът е обсъждал само това, кой следва да провери съществуването на първата предпоставка, като изрично е посочено, че законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто-откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. Тъй като съдебният изпълнител, като орган на принудителното изпълнение, трябва да осигури законосъобразното му провеждане той е задължен, във всеки един случай, да извършва проверка дали са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на изпълнителното действие. Затова в случаите по чл. 523, ал. 2 от ГПК той трябва да извърши преценка дали има доказателства за съществуване на заявените от третото лице права върху присъдения имот и дали те изключват правата на взискателя или не, като с оглед на тази преценка дали да отложи въвода и да даде срок на третото лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението или да осъществи въвода. В тази случай съдебният изпълнител се произнася по отношение на това дали твърдените от третото лице права съществуват, като преценката му е формална-само с оглед на представените доказателства, и дали с оглед характера естеството си тези права са противопоставими на взискателя или не, а не по отношение на това дали тези права действително съществуват, поради което не разрешава спора между взискателя и третото лице за действителното съществуване на правата. Посочената преценка на съдебния изпълнител трябва да намери отражение в протокола за въвод по чл. 434, ал. 2 от ГПК, като ако е стигнал до извод, че правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя той извършва въвода, а в обратния случай-при извод за противопоставимост на правата, изпълнителят трябва да отложи въвода и да даде на третото лице срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението, като не може да преценява дали да извърши въвода или не.
С оглед на посоченото този случай законодателят въвежда изрично изключение от принципа, че съдебният изпълнител не установява факти от значение за спорното право. Той задължава съдебният изпълнител да извърши проверка кога намереното в имота лице е придобило владението. Ако това е станало преди образуване на делото, по което е издаден изпълнителният лист, съдебният изпълнител трябва да откаже извършването на въвода, в противен случай действа незаконосъобразно. Ако обаче владението е придобито след образуване на делото за изпълняемото право, съдебният изпълнител има две алтернативи. При първата той е длъжен да извърши въвода срещу третото лице, ако то не заявява самостоятелни прав върху имота, в противен случай бездейства незаконосъобразно. При втората алтернатива, когато третото лице заявява изключващи правата на взискателя права върху имота, съдебният изпълнител трябва да прецени евентуалното наличие на такива, защото законът не предпоставя само единствено твърдението на третото лице да може да препятства изпълнението. Ако при първата алтернатива съдебният изпълнител не извърши въвода, той действа противоправно и уврежда взискателя. При извършен въвод при условията на втората алтернатива съдебният изпълнител ще отговаря пред третото лице за причинените му от изпълнението вреди само ако извърши въвода въпреки действителното наличие на изключващи правата на взискателя права на това лице, което се установи от съда по деликтния иск. Затова на поставения в настоящето производство въпрос следва да бъде отговорено, че разпоредбата на чл. 523 от ГПК задължава съдебния изпълнител да прецени, когато завари трето лице в имот, по отношение на който извършва въвод във владение, дали това лице е придобило владението след завеждане на делото за изпълняемото право. Ако установи това обстоятелство, съдебният изпълнител е длъжен да извърши въвода, а бездействието му противоправно би увредило взискателя. Ако третото лице заявява права върху имота, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител е длъжен да отложи въвода и да даде срок за подаване на молба за спиране на изпълнението пред съда, но ако заявените права не изключват тези на взискателя, той трябва да осъществи въвода. Въводът би бил незаконосъобразен само ако заявените пред съдебния изпълнител от третото лице права изключват тези на взискателя, която преценка се извършва от съда по деликтния иск.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Благоевград е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Благоевград е установил, че въз основа на влязло в сила съдебно решение бил издаден на 15.01.2016 година изпълнителен лист по гр.д. № 1381/ 2014 година по описа на Районен съд Благоевград. В същия било удостоверено, че длъжникът „Аффинити-АМ“ ЕООД [населено място] е осъден да върне на взискателя „Аффинити-К“ ЕООД [населено място] недвижим имот, съставляващ кафе-ресторант „Аффинити“, находящ се в сграда с идентификационен номер ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес [улица]. Този изпълнителен лист бил представен на А. Б. Ц., който имал качеството на частен съдебен изпълнител, регистриран под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. На 15.06.2017 година по изпълнително дело № 181/ 2017 година неговият помощник извършил въвод във владение на взискателя „Аффинити-К“ ЕООД [населено място] в недвижимия имот. В този имот заварил Л. Д. С., вместо длъжника по изпълнителното дело-„Аффинити-АМ“ ЕООД [населено място]. Още в деня преди въвода С. направила възражения пред ЧСИ, че се намира във владение на имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, както и че е собственик на имота, предмет на въвода и е трето лице, което противопоставя права, изключващи тези на взискателя. Тези възражения били поддържани и в деня на въвода, като на ЧСИ били представени доказателства за правото на собственост върху недвижимия имот (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, вписан с вх. рег.№ **** от 29.06.2015 година, акт № ***, том **, т. **, с който имотът е продаден на Л. С.). Въпреки така наведените възражения помощникът на ЧСИ е отстранил третото лице от владението на имота, като е въвел във владение на същия взискателя. В протокола за въвод е отразен извод, че няма пречка той да бъде извършен. При тези фактически установявания съдът приел, че действията на ЧСИ, са незаконосъобразни, тъй като срещу трето лице, намерено от съдебен изпълнител в деня на въвода във владение на имота, не следва да се извършва въвод във владение, ако същото владее имота от преди решението, от което са възникнали правата на взискателя. В този случай дори не било необходимо третото лице, заварено във владение на имота, да твърди пред съдебния изпълнител, че е носител на права, които изключват правото на взискателя. Въводът във владение предпоставял, че в деня на извършването му вещта се намира в държане на длъжника, а срещу трето лице въвод бил недопустим, защото срещу него нямало издаден изпълнителен лист. Въвод срещу трето лице бил възможен при две кумулативно съществуващи предпоставки: това лице да владее, а не да държи имота и да е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Настоящият случай не бил такъв, защото С. владеела имота от 29.06.2015 година (след предявяване на иска, решението по което се изпълнява), но тя заявила и удостоверила пред съдебния изпълнител права върху имота, изключващи правата на взискателя. Налице бил спор за права, който не можел да бъде разрешен от съдебния изпълнител в рамките на производството по принудителното изпълнение. Той бил длъжен да предостави на третото лице 3-дневен срок за подаване на молба до районния съд за спиране на изпълнението съгласно чл. 523, ал. 2 от ГПК и да отложи извършването на изпълнителното действие. Помощникът на А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители обаче провел въвода и тези му действия били противоправни и процесуално незаконосъобразни. Презумпцията за виновност не била опровергана, а ответникът отговарял на основание чл. 37, ал. 3 от ЗЧСИ солидарно и за вредите от неизпълнение на задълженията на помощника си. Солидарната отговорност не обуславяла задължително другарство и нямало пречка същата да се реализира единствено по отношение на ЧСИ. Твърдените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи били доказани по делото и искът за обезщетяването им-основателен.
В обжалваното въззивно решение правният въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване, въззивно решение въпросът е разрешен по противоположен начин от дадения му по-горе отговор, защото въззивният съд е посочил, че в производство по въвод във владение по чл. 523 от ГПК съдебният изпълнител не можел в рамките на производството по принудителното изпълнение да преценява правата на третото лице, а бил длъжен да му предостави 3-дневен срок за подаване на молба за спиране на изпълнението съгласно чл. 523, ал. 2 от ГПК и да отложи извършването на изпълнителното действие. Съдът правилно е изходил от принципното положение, че в рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител не може да установява факти от значение за спорното право, но неправилно е счел, че този принцип не търпи никакви изключения. Такова изключение именно е уредено в разпоредбата на чл. 523, ал. 2 от ГПК, защото законът не предполага възможност за препятстване на изпълнението само и единствено по твърдения на третото лице. Той изисква това трето лице да е придобило владението върху имота след образуването на делото за изпълняемото право и да разполага с права върху имота, изключващи тези на взискателя. Няма кой орган да направи тази преценка, освен съдебния изпълнител, а поведението му ще е противоправно само ако преценката му е била неправилна. Неправилно съдът е намерил аргумент за обратното в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 година по тълк. д. № 3/2015 година на ОСГТК на ВКС. С това решение се уеднаквява противоречивата практика по въпроса може ли да бъде извършен въвод във владение срещу трето лице, което е установило владение преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява и дали това трето лице се ползва от защитата по чл. 524, във връзка с чл. 523 от ГПК. Тълкувателното решение няма за предмет уеднаквяване на практиката по въпроса за правомощията на съдебния изпълнител ако е заварил в имота трето лице, установило владение след завеждане на делото за изпълняемото право, затова значението на мотивите му се ограничава до съпоставяне на положението на третото лице, придобило владение преди завеждането на делото с това на третото лице, придобило владение след този момент. Поради това обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 283, ал. 3, т. 1 от ГПК-и следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция (арг. от чл. 293, ал. 2 от ГПК).
По делото е установено, че с нотариален акт от 03.05.2010 година за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № **, т. *, рег. № ****, нотариално дело № 32/2010 година на В. Л. Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Благоевград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, В. К. Р. учредил в полза на трето лице право на строеж върху собствения му недвижим имот-поземлен имот с идентификатор ...по КККР на [населено място]-на описани в акта имоти, запазвайки си правото на строеж за ресторанти на сутеренния и партерния етаж на сградата. След като бил извършен грубия строеж, с нотариален акт от 21.03.2012 година за учредяване на вещно право на ползване № **, т. *, рег.№ ***, нотариално дело № 21/ 2012 година на В. Л. Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Благоевград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, Воин К. Р. учредил в полза на „Аффинити-К“ ЕООД [населено място] право на ползване върху новоизградения процесен имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място] с предназначение за обществено хранене, представляващ съгласно предходни документи кафе-ресторант на две нива, с площ на първо ниво 247.10 м2 и с площ на второ ниво 94.89 м2- възмездно, за срок от 20 години. Обектът е въведен в експлоатация на 24.04.2012 година. На 17.02.2013 година В. К. Р. починал, като негов правоприемник е Е. А. Р.. С нотариален акт от 29.06.2015 година за покупко-продажба на недвижим имот № **, т. **, рег.№ ****, н.д.№ 172/2015 година на К. С. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Благоевград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара., Е. А. Р. продала процесния имот на ищцата Л. Д. С., която съжителствала на семейни начала с М. Р.-син на продавачката. На 07.12.2015 година С. сключила с „Аффинити-ЛМ“ ЕООД [населено място], което дружество било представлявано от продавачката на имота Е. А. Р., договор за отдаване под наем на първото ниво от обекта с площ 241.10 м2. Въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1381/2014 година по описа на Районен съд Благоевград бил издаден на 15.01.2016 година изпълнителен лист, видно от който длъжникът „Аффинити-МЛ“ ЕООД [населено място] бил осъден да върне на взискателя „Аффинити-К“ ЕООД [населено място] недвижим имот, съставляващ кафе-ресторант „Аффинити“ с идентификационен номер ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес [улица]. Исковата молба, по която е образувано делото, била подадена на 04.07.2014 година. Изпълнителният лист бил представен на А. Б. Ц. в качеството му на частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Той образувал изпълнително дело № 181/2017 година и насрочил въвод във владение. На 15.06.2017 година помощникът на ЧСИ извършил въвод във владение на взискателя „Аффинити-К“ ЕООД [населено място] в недвижимия имот. В този имот заварил Л. Д. С., вместо длъжника по изпълнителното дело-„Аффинити-МЛ“ ЕООД. Още в деня преди въвода С. направила възражения пред ЧСИ, че се намира във владение на имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, както и че е собственик на имота, предмет на въвода и е трето лице, което противопоставя права, изключващи тези на взискателя. Тези възражения били поддържани и в деня на въвода, като на ЧСИ били представени доказателства за правото на собственост върху недвижимия имот (нотариалния акт за покупко–продажба, с който имотът е продаден от Е. А. Р. на Л. Д. С.). Въпреки така наведените възражения помощникът на ЧСИ отстранил третото лице от владението на имота, като въвел във владение на същия взискателя. В протокола за въвод е отразен извод, че няма пречка той да бъде извършен, защото владението на С. е установено след завеждане на делото за изпълняемото право, а заявените от нея права не изключват тези на взискателя.
Преценката на помощник съдебния изпълнител е била законосъобразна. В полза на взискателя е надлежно възникнало и удостоверено право на принудително изпълнение въз снова на влязло в сила съдебно решение. Длъжник по изпълнението е дружество, което е осъдено да предаде на взискателя процесния имот. При извършване на въвода обаче съдебният изпълнител е намерил в него не длъжника по изпълнението, а трето лице-ищцата Л. Д. С.. Спрямо нея изпълнителният лист няма сила, съгласно чл. 429 от ГПК, но изпълнявайки задълженията си по чл. 523 от ГПК, съдебният изпълнител е установил, ще С. е влязла във владение на имота след образуване на делото за изпълняемото право. В този случай съдебният изпълнител е могъл да извърши правомерно въвода, ако Л. Д. С. не е разполагала с права, изключващи тези на взискателя. Тя се легитимирала като собственик на имота въз основа на покупко-продажба, извършена с нотариален акт от 29.06.2015 година, с праводател Е. А. Р.. Последната от своя страна е придобила собствеността на 17.02.2013 година чрез наследствено правоприемство от В. К. Р.. Приживе обаче последният е учредил (с нотариален акт от 21.03.2012 година) вещно право на ползване за срок от 20 години (т. е. до 2032 година) върху процесния имот в полза на взискателя „Аффинити-К“ ЕООД [населено място]. Вещният ползвател има право да владее и ползва вещта за срока на учреденото право (чл. 56 от ЗС), като тези му права са абсолютни и са противопоставими на всички, включително на собственика. Затова след смъртта на В. К. Р. наследницата му Е. А. Р. е придобила само голата собственост върху имота, съответно само това е можела да прехвърли на ищцата Л. Д. С.. Голата собственост не може да бъде противопоставена на вещния ползвател, затова правата, които е заявила Л. Д. С. като трето лице владеещо имот, по отношение на който се извършва въвод във владение, не изключват правата на взискателя. Обратно, правото на взискателя като вещен ползвател да владее имота изключва правото на голия собственик да владее същата вещ, затова извършеният от помощник на ответника въвод срещу заварената в имота Л. Д. С. не е незаконосъобразен.
Неоснователно в писмената си защита пред настоящата инстанция ищцата излага съображения, че въводът е незаконосъобразен, защото тя е установила владение върху процесния недвижим имот преди завеждане на исковата молба, по която е образувано делото за изпълняемото право. Доказателства за твърдения от нея факт (че е установила владение преди завеждане на делото, решението по което е изпълнено срещу нея) няма. Въпросното дело е образувано на 04.07.2014 година, а до 29.06.2015 година собственик на имота не е била ищцата Л. Д. С., а праводателят й Е. А. Р.. Няма никакви данни преди 29.06.2015 година Е. А. Р. да е отстъпила владението върху процесния имот на С., няма данни да е предала дори държането му, което не дава защита по чл. 523 от ГПК. Вярно е, че Л. Д. С. е била посочена като ответник в исковата молба, по която е било образувано делото за изпълняемото право, но това само по себе си не е доказателство за установено от нея към момента на подаване на молбата владение върху имота. Напротив, видно от съдебното решение по тази молба, тя не е била конституирана като страна в производството, а е разпитана като свидетел. В постановения от съда акт изрично са отхвърлени доводите на ответника по това дело „Аффинити-МЛ“ ЕООД [населено място], че не дружеството, а свидетелите Л. Д. С. и М. Р. (съжителстващи на семейни начала към онзи момент) били установили владение върху процесния имот. Съдът е издал осъдителното решение по исковата молба именно установявайки от фактическа страна, че „Аффинити-МЛ“ ЕООД [населено място] е отнело неправомерно владението върху имота от „Аффинити-К“ ЕООД [населено място]. В мотивите към акта той изрично е посочил, че от значение за спорното право е обстоятелството кой е владелец на спорния имот към момента на предявяване на иска и че това е дружеството „Аффинити-МЛ“ ЕООД, [населено място] срещу което искът е уважен. Нещо повече, съдът посочил в мотивите си, че самите свидетели Л. Д. С. и М. Р. не оспорвали в показанията си, че към момента на подаване на иска именно ответното дружеството (“Аффинити-МЛ“ ЕООД [населено място]) владеело и ползвало процесния имот (абзац на стр. 14-та и стр. 15-та от решението на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1381/ 2014 година). И накрая, в решение на Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 504/2017 година, с което е отменено извършеното изпълнително действие въвод във владение на процесния имот срещу Л. Д. С. по нейна жалба, съдът е установил изрично, че С. е установила владение върху процесния имот след завеждане на исковата молба, решението по което се изпълнява (стр. 11-та, абзац 2-ри от решението). Затова настоящата инстанция не намира доказателства в подкрепа на доводите на Л. Д. С., че е била владелец на спорния имот преди образуване на делото, решението по което е било принудително изпълнено от ответника.
Затова съдът приема, че твърдяното като увреждащо изпълнително действие е извършено правомерно, а тогава не е налице един от елементите на фактическия състав, при обективната съвкупност на които за ответника би възникнало задължение за обезщетяване на причинени с това действие вреди. Безпредметно е да се обсъжда наличието на останалите елементи, тъй като при липса на противоправност на твърдяното като увреждащо действие деликтната отговорност на извършителя не може да бъде ангажирана. Затова е ненужно да се обсъждат поставените от касатора въпроси в лицето на ЧСИ ли се преценява наличието на вина и може ли фактът да бъде установен в исково производство без негово участие, както и за приложимостта на чл. 37, ал. 3 от ЗЧСИ в тази хипотеза, а също може ли съдът да постанови решението си позовавайки се на задължителна съдебна практика, която не е била създадена към момента на възникване на претендираното субективно право.
С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен с възлагане в тежест на Л. Д. С. на разноските в производството за трите инстанции, пропорционално на отхвърлената част (при съобразяване, че по иска за неимуществени вреди въззивното решение е влязло в сила и не е отменено по реда на чл. 303 от ГПК). Общо С. е сторила 1080.00 лева разноски по делото, а Ц.-2790.00 лева. Съобразно отхвърлената част от иска С. има право на 28.05 лева от извършените разходи, а Ц.-на 2717.53 лв. След компенсация на Ц. се дължат 2689.48 лева, но следва да бъде съобразено също така, че с първоинстанционното решение (което не е обжалвано от Л. Д. С. и е влязло в сила в тази част) на А. Б. Ц. вече са присъдени 450.67 лева за първата инстанция. Остава с настоящето решение да бъде възложена в тежест на Л. Д. С. разликата от 2238.81 лева до пълния размер на дължимите на А. Б. Ц. разноски във всички инстанции (2689.48 лева).
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 854/20.02.2020 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 13/2020 година, в частта му, с която А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград , вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с адрес [населено място], с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, е осъден да заплати на Л. Д. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 7500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно извършен на 15.06.2017 година по изпълнително дело № 181/2017 година по описа на А. Б. Ц. въвод във владение на недвижим имот с идентификационен номер ..., със законната лихва върху тази сума от 15.06.2017 година, както и сумите от 300.00 лева и 700.00 лева разноски по делото за първата и втората инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Д. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград , вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с адрес [населено място], с ЕГН [ЕГН] иск, с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, за заплащане на сумата от 7500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно извършен на 15.06.2017 година по изпълнително дело № 181/2017 година по описа на А. Б. Ц. въвод във владение на недвижим имот с идентификационен номер ..., със законната лихва върху тази сума от 15.06.2017 година и разноските по делото.
ОСЪЖДА Л. Д. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград , вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с адрес [населено място], с ЕГН ... сумата от 2238.81 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на А. Б. Ц.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Благоевград , вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с адрес [населено място], с ЕГН [ЕГН], а именно „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД [населено място], [улица].
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.