Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 18 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2263 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 1274/11 г. Районният съд – гр. Видин признал подсъдимите А. Е. А. и М. Е. Б. за виновни в това, че на 28.08.2010 г. в [населено място], в съучастие помежду си като извършители умишлено причинили на В. А. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в двата ъгъла, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.1 и 2, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанията за срокове от по три години. Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на В. В. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва от 28.08.2010 г. до окончателното й изплащане, а гражданският иск на В. до пълно предявения размер от 50 000 лева е отхвърлен като недоказан. ВРС се произнесъл по деловодните разноски и държавната такса. По внохд № 54/12 г., образувано по обща жалба на подсъдимите А. и Б., Окръжният съд – гр. Видин отменил посочената присъда изцяло и вместо нея постановил нова присъда № 109 от 18.09.2012 г., с която признал подсъдимите за невинни и ги оправдал по предявеното им обвинение по чл.129, ал.1 и 2, във връзка с чл.20, ал.2 НК, а предявения от В. граждански иск за неимуществени вреди – отхвърлил като неоснователен. Срещу въззивната нова присъда са постъпили протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Видин и жалба от частния обвинител и граждански ищец В.. С протеста се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимите по възведеното им обвинение. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест. Частният обвинител и граждански ищец заявява недоволство от оценката на събраните по делото доказателства и иска връщане на делото за ново разглеждане за ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на двамата подсъдими. Пред ВКС жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя. Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват. Защитниците им изразяват становища за неоснователност на подадените протест и жалба. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Протестът и жалбата са основателни. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК, което е отстранимо и поради това оспорения съдебен акт следва да се отмени изцяло, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. За да оправдае подсъдимите по предявеното им обвинение ВОС е приел, че от доказателствата по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин времето на извършване на деянието и неговото авторство. В основата на направения от ВОС отрицателен извод по въпросите по чл.301, ал.1, т.1 НПК е оценката на показанията на пострадалия – св.В., съображенията за която са изложени на л.5-7 от мотивите на новата присъда. Последните не могат да бъдат възприети положително от настоящата инстанция по ред причини, а именно: 1. Съдът е констатирал, че показанията на св.В. съдържат „празен период”, като той „не сочи данни по какъв начин е избягъл, от къде е минал, бил ли е забелязан от множеството хора, които са посетили панаира същата вечер и т.н.” (л.6). Най-напред следва да се каже, че обстоятелствата, за които се твърди, че не са изяснени от разпита на коментирания свидетел, не могат да бъдат обобщавани с „т.н.”, а винаги изрично посочени. По-важно е обаче това, че непълнотата на показанията на св.В. е следвало да бъде отстранена от решаващия съд, щом същият е заявил, че цитираните обстоятелства и тези, които остават неизвестни за настоящата инстанция, са от значение за правилното решаване на делото. При направената констатация, ВОС е бил длъжен да изясни последните по предвидения в закона ред, а именно, чрез разпита на св.В.. Вместо това дължимо процесуално поведение, съдът не е възприел показанията на пострадалия, частично, основавайки се фактически на собственото си бездействие по събирането на доказателства за обстоятелства от кръга по чл.102 НПК. 2. На същото място в мотивите на съдебния акт са изложени редица недопустими предположителни съображения и такива, които се основават на превратен прочит на обсъжданите показания. Последното добре е видно в частта, с която е прието, че „боят е започнал веднага”, което не може да бъде изведено от цитираната там част от показанията на св.В.. Що се отнася до дискредитирането на показанията на последния по съображения, основани на субективната преценка на съда за това как и по какъв начин следва да реагира в конкретна обстановка едно пострадало лице, то е повече от недопустимо. 3. Оценката на показанията на св.В. е извършена изолирано от показанията на св.И. М., И. К. и К. И., които са възприети от решаващия съд при липсата на основания за недостоверност. 4. На последно място, ако данните, отразени във фиша за спешна медицинска помощ (л.33-1 от досъдебното производство) са недостатъчни на проверяващия съд, налице е възможност за установяване на издателя му и разпита му като свидетел по делото. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3 , т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 109 от 18.09.2012 г., постановена по внохд № 54/12 г. на Окръжния съд – гр. Видин и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: