Р Е Ш Е Н И Е № 513 град София, 09.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2425/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по протест на Софийска градска прокуратура, против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 617/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник, считат протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 198/20.06.2011 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, е отменил присъда от 28.10.2010 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, постановена по нохд № 12596/2009 г., като вместо нея е признал подсъдимата П. Т. Н., за не виновна в извършено на 25.01.2009 г., в гр. София, [улица], престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 НК, поради което я е оправдал по това обвинение. Произнесъл се е и по направените разноски. По довода в протеста, за допуснато нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в протеста, се свеждат до твърдения за незаконосъобразен извод на съда, въз основа на събраните доказателства, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 НК, от субективна страна. При приетата за установена от предходният съд фактическа обстановка, след провеждане и на собствено съдебно следствие, която не подлежи на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, са точни изводите, че не е доказан по несъмнен начин, въпреки положените усилия от двете съдебни инстанции, субективният състав на това престъпление, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Твърденията на подс. Н., че не е знаела за наличието на двойно дъно, на кутията с течен шоколад и съдържащите се там наркотични вещества и СИМ карта, не са опровергани от никакви доказателства събрани по делото. В тази връзка правилно са били кредитирани показанията на св. С. в посочените части – л. 66 от мотивите, тези на св. А., писмо № С – 2280/17.02.2009 г., отдадено е било необходимото значение на противоречията в показанията на св. С. и съдържанието на представената пред въззивната инстанция бележка. По делото безспорно е установено, че подс. Н. е внесла багажа в затвора, съдържащ посочените по горе вещи, но няма никакви доказателства, че тя е съзнавала за двойното дъно на кутията и намиращите се там наркотични вещества и СИМ карта. Само факта, че го е внесла - предназначен за л. св. А., не е достатъчен да обоснове извод за съставомерност на деянието от субективна страна, както правилно е посочила и въззивната инстанция. За да може да се приеме наличие на умисъл, за извършване на това престъпление, е необходимо да бъде установено участие на подс. Н. при подготовката на багажа с посоченото съдържание, или че е научила за наличието на наркотици и „СИМ” картата от друго лице, преди да внесе багажа в затвора. Такива доказателства липсват по делото, тъй като не са били събрани както на досъдебната фаза, така и пред двете съдебни инстанции. Не може да се направи категоричен и единствено възможен извод относно субективната страна на деянието и при съвкупната оценка на събраните косвени доказателства. Налице е съмнение относно субективния състав, което както точно е посочил предходният съд изключва произнасяне с осъдителен диспозитив в случая. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото й обвинение, са напълно законосъобразни. Касационната инстанция, споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяването на оправдателната присъда. Счита, че мотивите на втората инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, въз основа на кои доказателства са изградени правните изводи за не виновността й и кои не следва да бъдат кредитирани, като по този начин са изпълнени и разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК. Неоснователно е възражението, че оправдателната присъда е постановена при липса на категорични доказателства за не виновността на подс. Н.. В тази връзка изводите на въззивната инстанция, че обвинението не е доказано по несъмнен начин са изцяло подкрепени от посочените по – горе данни от доказателствените средства. Точно е посочено, с оглед на приетите данни, че не може да се направи категоричен извод за знание в подсъдимата за двойното дъно на кутията и наличието на наркотичните вещества и СИМ картата. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подс. Н. е извършила посоченото престъпление от субективна страна. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По довода в протеста, за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Присъдата на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Н., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства на които е дал вяра, приложените писмени доказателства, експертните заключения, чрез които е установил точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като не е установил по несъмнен начин, че тази подсъдима е осъществила състава на инкриминираното с обвинението деяние от субективна страна, правилно е била оправдана за това. Не приемайки направените правни изводи от първоинстанционният съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички доказателства и са изложени подробни съображения в тази връзка. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Второинстанционният съд в мотивите си, подробно и прецизно е обсъдил обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели, събраните писмени доказателства и експертни заключения. Изложени са убедителни съображения на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо, има ли или не противоречия между тях и относно поведението й през цялата хронология на събитията и направените изводи за недостоверност. Настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, наличието на които са само основание за отмяна на въззивният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Крайните изводи на този съд, са логически издържана оценка, на всички събрани доказателства по делото, които водят до несъмнен извод за не виновността на подсъдимата в осъществяване на инкриминираното деяние от субективна страна. Поради това, настоящата инстанция счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. С оглед на всичко гореизложено, доводът в протеста да допуснато нарушение на процесуалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Поради това, касационният протест като изцяло неоснователен следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 198/20.06.2011 г., постановена по внохд № 617/2011 г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 10-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: