Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 543

гр. София, 14.06.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 318/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба (наименована частна касационна жалба) на С. Х. Г. и И. З. П., и двамата чрез адв. Ф. против решение № 265485 от 19.08.2021 г. по гр. д. № 12814/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав.
Отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден от „Юробанк България“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] (правоприемник на първоначалния ответник „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с ЕИК[ЕИК] – заличен търговец, считано от 29.11.2019 г., поради вливането му в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], което от своя страна – на 04.02.2020 г. е заличено поради вливане в „Юробанк България“ АД) чрез упълномощения адв. М.. С него се изразява становище за недопустимост на сезирането (тя обаче погрешно се обвързва от твърдяното отсъствие на сочените основания за допускане на касационен контрол) и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Тъй като дружеството – правоприемник не е конституирано като ответник по жалбата това следва да бъде сторено на основание чл. 227 ГПК във вр. с чл. 263и, ал. 1 и ал. 2 ТЗ от настоящата инстанция.
При служебна проверка за допустимостта на жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че същата не подлежи на разглеждане по същество в една своя част. Жалбата срещу посоченото въззивно решение в частта му, в която е обезсилено решение № 368914 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 64937/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 26 състав в частта за отхвърляне на предявените искове за недължимост на сумата от 2 463. 76 лв. от претендираната от ответника – юридическо лице главница по договор за кредит в размер на 55 005 евро, поради направено изявление за прихващане със съответната част от претендираната от ответника главница по този договор и е прекратено производството по делото в тази му част, е с недопустим предмет.
Горните отрицателни установителни искове са оценяеми и по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК търсената сума определя тяхната цена. В случая сумата, която е предмет на тези претенции възлиза на 2 463. 76 лв. и това е паричната оценка на заявеното за защита спорно право. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, подадената касационна жалба срещу въззивното решение в тази му част е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Това пък предпоставя образуваното пред ВКС производство по тази жалба да бъде прекратено.
Жалбата срещу въззивното решение в останалата му обжалвана част – за обезсилване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете за недължимост на сумата от 2 925. 92 швейцарски франка от претендираната от ответника – юридическо лице главница по договор за кредит в размер на 55 005 евро, поради направено прихващане със съответната част от претендираната от ответника главница и за прекратяване на производството по делото в тази част, е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, този състав на ВКС намира следното.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че предмет на делото (в тази негова част) са установителни искове за факти, а разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК ограничава допустимостта им само до случаите, в които изрична законова разпоредба признава процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск определен факт с правно значение, релевантен за съществуването на едно право или правоотношение. Такъв не е разглеждания случай, поради което е отречена процесуалната допустимост на установителните искове за недължимост на горната сума, претендирана в швейцарски франкове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК, второто от които се сочи формално. Твърдят, че правния въпрос обусловил решаващите изводи на въззивния съд по делото и явяващ се от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респ. който ще осъществи целите на Директива 93/13/ЕИО, е следния:
„Предявяването на претенция да се установи недължимост на парична сума вследствие на извършена компенсация съставлява ли иск за установяване на факт с правно значение или представлява иск за установяване на несъществуването в патримониума на кредитора на субективното материално право на вземане за исковите парични суми?“
Касационното обжалване не следва да се допуска.
Селектирането на касационната жалба съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Според разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по обжалваното решение. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Повдигнатият въпрос не обосновава предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Той не удовлетворява общо основание, тъй като не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на обвързващото тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК – т.е. въпросът да е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Питането се поставя с оглед становище на страната по правилността на въззивното решение в обжалваната му част и изразява несъгласието й с там направените изводи за недопустимост на сезирането с отрицателния установителен иск. Въпросите, релевантни към правилността на атакуваното решение не са правни въпроси и не формират обща предпоставка за допускане на касационно обжалване – така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от цитирания по – горе тълкувателен акт. Съгласно последните, непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни такива.
За пълнота следва да се изтъкне, че в случая не е мотивирана и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно изискванията, въведени с постановките по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите, основани на защитата на потребителските права при неравноправни договорни клаузи и последиците от съдебното им признаване за такива не могат да обосноват наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по смисъла на тълкуването му, дадено с цитираната т. 4.
Посочените пък в изложението решения на Съда на Европейския съюз не позволяват селектиране на жалбата, доколкото страната не се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, където противоречието с актовете на СЕС е релевантно (а формално сочи чл. 280, ал. 2 ГПК, която очертава други, самостоятелни фактически състави за достъп до касация), а и не поставя конкретен правен въпрос.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на заявените селективни основания, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение в частта, която съставлява допустим предмет на касационна жалба.
При този изход на делото касаторите дължат на ответника по жалба претендираните разноски за настоящата инстанция. Такива обаче не следва да се присъждат на страната, тъй като липсват ангажирани доказателства за сторен от нея разход в касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА като ответник по касационната жалба „Юробанк България" АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] на мястото на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с ЕИК[ЕИК] – заличен търговец.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Х. Г. и И. З. П. против решение № 265485 от 19.08.2021 г. по гр. д. № 12814/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав в частта, в която е обезсилено решение № 368914 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 64937/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 26 състав в частта за отхвърляне на предявените искове за недължимост на сумата от 2 463. 76 лв. от претендираната от ответника – юридическо лице главница по договор за кредит в размер на 55 005 евро, поради направено изявление за прихващане със съответната част от претендираната от ответника главница по този договор и е прекратено производството по делото в тази му част.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 318/2022 г. на ВКС, III г. о. в частта по тази жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265485 от 19.08.2021 г. по гр. д. № 12814/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав в останалата обжалвана част.
Определението в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба в посочената част и за прекратяване на производството по нея може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчването и на препис от него, а в останалата част е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.