Р Е Ш Е Н И Е № 389 гр. София, 28 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Галина Захарова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1169 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на повереника на частните обвинители М. К. М. и В. И. М. срещу присъда от 27.03.2013 г., постановена по ВНОХД №3214/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменена присъдата по НОХД №12611/2008 г. по описа на Софийски районен съд и подсъдимата С. Р. М. е призната за невиновна в това, че на различни дати за периода от 13.08.2002 г. до 04.03.2004 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице- управител на [фирма], в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на продължавано престъпление, възбудила и поддържала заблуждение у П. Ц. К., М. К. М. и В. И. М., че ще им прехвърли правото на собственост върху апартамент №А 23, в кооперация „име” в местността „населено място.”, като им причинила имотна вреда в размер общо на 49 612, 80 лева, като на основание чл.304 НПК. С този съдебен акт подсъдимата е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Атакуваната първоинстанциона присъда е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съдебен акт се атакува единствено по отношение на обвинението, с предмет извършената между подсъдимата и частните обвинители М. и М. сделка, като се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали, което е довело и до нарушаване на материалния закон. Твърди се, че неправилно са кредитирани обясненията на М. в частта им за това, че тя е продала процесното жилище като обезпечение на взет от трето лице заем и към датата на сключване на договора с пострадалите е смятала, че ще има възможност да им го прехвърли. Моли да бъде отчетено, че в тази им част обясненията, противоречат на останалите доказателствени материали и конкретно на показанията на свидетелите Р. и Р., като първият поддържа, че не е давал в заем средства на подсъдимата и не е обещавал връщане на жилището, а втората, че е купила апартамента, без да има ангажимент да го продаде обратно на М.. Оспорват се изводите на въззивният съд, свързани с анализа на посочените гласни доказателства, като се твърди, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, като е посочил, че е невъзможно Р. да купи жилище без да го е видяла и без да помни цената му, както и е отчел пестеливите показания на Р., като индиция за тяхната недостоверност. Поддържа, че обсъжданите показания са достоверни, предвид изключително дългия период от време, изминал между процесните събития и депозирането им. Моли да бъде отчетено обстоятелството, че при сключване на обсъждания договор подсъдимата не е съобщила на частните обвинители, че не притежава имота, а напротив е гарантирала, че е негов собственик и притежава необходимите за установяването на това обстоятелство документи и е поела договорни ангажименти да не го прехвърля. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена в тази й част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде уважена. Поддържа, че изводите на въззивния съд почиват на погрешен анализ на доказателствените материали, което и довело до неправилно установяване на релевантните за изхода на делото факти. Защитата на подсъдимата М. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. В настоящото производство предмет на касационно обжалване е единствено постановената оправдателна присъда в частта й, относно обвинението с предмет, сключения между подсъдимата и частните обвинители М. и М. договор. Те единствени са депозирали касационна жалба и имат правен интерес да атакуват постановения въззивен съдебен акт само в тази му част. Ето защо касационната инстанция приема, че по останалите пунктове на обвинението и конкретно по обвинението с предмет договор, сключен между подсъдимата и свидетелката К. липсва касационна жалба, респективно това обвинение е извън границите на настоящата касационна проверка. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в неточен анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали. При внимателен преглед на доказателствената съвкупност се установява, че по отношение на проверяваното по касационен ред обвинение са събрани две противоречащи си групи доказателства- обясненията на подсъдимата М. и показанията на свидетелите Р. и Р.,. Въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимата, в които тя поддържа, че е взела заем в размер на 20 000 долара с лихва от свидетеля Р. и двамата са постигнали договореност да обезпечи задължението като прехвърли процесния имот на посочено от него лице- свидетелката Р.. Преценил е за установено, че към момента на сключване на договора с частните обвинители М. и М. подсъдимата е знаела, че той принадлежи на трето лице, но е имала намерение да върне средствата, да получи обратно имота и впоследствие да им го прехвърли. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Р., като е отчел, че Р. е укрил информация в хода на проведения разпит, а Р. е била заинтересована от изхода на делото, доколкото е придобила жилището- предмет на престъпление. Касационният съдебен състав прецени, че при анализа на наличните доказателства е следвало да бъде обсъдено обстоятелството, че обясненията на М. се явяват изолирани и не се подкрепят от останалите доказателствени източници. Могло е да бъде отчетено това, че те противоречат на показанията на свидетелите Р., а и не намират опора и в други доказателствени материали. Трябвало е да бъде съобразено обстоятелството, че в доказателствената съвкупност липсва договор за заем (какъвто подсъдимата твърди, че съществува) и няма никаква индиция или документални следи от съществуването му. Липсват и каквито и да е документи (обратно писмо или каквото и да е друго писмено изявление на евентуалния заемодател), които да установяват съществуването на абсолютна или относителна симулация или наличието на прикрита сделка, за каквато се поддържа, че е договора за заем. Не може да бъде възприет анализа на въззивния съд, че показанията на свидетелите Р. не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите били пристрастни. При преценката им е следвало да бъде отчетено това, че няма доказателства те да са заинтересувани от изхода на производството, доколкото първият не се установява да е имал взаимоотношения с подсъдимата, а втората е придобила от дружеството на М. жилище, но малко след това го е прехвърлила на трето лице. Не може да бъде възприета и тезата, че показанията на свидетеля Р. са оскъдни и при депозирането им той се е стремил да укрие информация. Липсва опора за подобно твърдение, като дори да се приемат показанията му за не особено пространни и информационно пълноценни, това може да се дължи на липсата на връзка между него и подсъдимата и възможност той да няма информация, релевантна за изхода на настоящото производство. При преценката на показанията на свидетелката Р. въззивният съд е трябвало да отчете изминалия период от време, от момента на сключване на договора за продажба на процесния имот и провеждането на разпита и това, че тя е била собственик на жилището за сравнително кратък период. При направения анализ на доказателствените материали въззивният съд е допуснал нарушение на процесуални правила, като това е довело до неправилно изясняване на съществените за изхода на производството факти. При констатираното съществено нарушение на процесуални правила е безпредметно да бъдат обсъждани доводите, отразени в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. На тези основания касационният съд прие, че въззивния съдебен акт трябва да бъде отменен в атакуваната му част, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 27.03.2013 г., постановено по ВНОХД №3214/2012 г. по описа на Софийски градски съд, в частта й, относно обвинението за извършено на 07.03.2003 г. престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 НК с пострадали М. К. М. и В. И. М.. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.