Ключови фрази
подобрения * съсобственост * строително-монтажни работи * водене на чужда работа без пълномощие * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

341

 

София, 27.07. , 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 21 април  две хиляди и десета  година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                    АЛБЕНА БОНЕВА

 

 

при участието на секретаря Стефка Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 1218/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1* от 27.11.2009г по настоящето гр.д. № 1218/2009 ВКС,4-то гр.отд. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.04.2009г по гр.д. № 1000/2008г,с което е отменено решението на Софийския районен съд от 11.12.2007г по гр.д. № 8144/2007г в частта в която искът с правна квалификация чл.30 ал.3 ЗС е бил уважен и в тази част постановил ново решение. С него СГС отхвърлил искът,предявен от М. Б. Г. срещу П. Г. Т. за сумата 8 524.52 лева представляваща припадащата се идеална част от направените необходими разноски за запазване на вещта-ремонт на покрива на съсобствената им къща находяща се в гр. С. ул.”Б” № 22. Прието е, че разрешаването на въпросите: били ли са задължени ищците при неоспорване и при признание на собствеността от страна на ответника и с други писмени доказателства в производството пред въззивния съд , да установяват съсобственост върху двуетажна къща , на която са били извършени ремонтните работи за да я спасят от самосрутване, както и дали решаващият съд е можел да се позове на правоизключващи възражения, направени от едната страна в отсъствие на другата страна,или приложени служебно от съда..Поставял се е и материално правния въпрос дали тогава, когато са извършени строително възстановителни работи на една сграда от единия собственик без съгласието на другия, се дължи обезщетение за направените разходи и в какъв размер.

Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение поради неправилност-допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост-прие следното:

По делото е било установено,че праводателката и на двете страни М. С. /Костова/ Б. ,починала на 01.06.1987г,се легитимирала като собственик с 4 бр.нотариални актове от 1941г приложени към делото, на общо 4 744.40 кв.м. площ от дворно място в м.”К” на с. К. село- Г. София.. С нот.акт № 155 от 2.09.1971г тя направила дарение в полза на внуците си М. П. М. баща Б по равно- по 1 / 2 ид.част от 1 / 2 ид.част и толкова-1 / 2 ид.част на П. Г. Т. / както по-късно е посочено, че той бил син на дъщеря й Р. С. Б. / на празни дворни места,находящи се в гр. С. кв. Красно село ул.”Б” № 22 местността „К”, съставляващи парцел ****,от 668 кв.м. и парцел ****,целият от 575 кв.м. и двата парцела в кв.100-а по плана на гр. С. кв. Красно село –ІV.

Към датата на смъртта-01.06.1987г М. К. Б. е имала за наследници дъщерите си Р. С. Б. ответница и Й. С. Б. след това на 21.04.1989г,дъщеря,която оставила като свои наследници дъщерите си М. и С. П. .

На 30.04.2008г е починала и втората дъщеря Р. С. Б. и като нейни единствен наследник въззивният съд е конституирал синът й П. Г. Т.-страна ответник и по настоящето дело.

Първоначалните съсобственици на подарените от баба им празни дворни места сключили договор- спогодба за доброволна делба и в дял на двете сестри М било поставено в общ дял празно дворно място, представляващо парцел **** от кв.100а по плана на гр. С. село-ІV,цялото от 658 кв.м.,а в дял на П. Г. Т.-празно дворно място от 575 кв.м.,представляващо парцел **** от кв.100 а по плана на същата местност на гр. С..

По делото са били представени и други нотариални актове, проследяващи промяна на съсобствеността на дворните места. Вярно е че в един-в нот.акт № 166 от 12 април 1994г на І Софийски нотариус е посочена двуетажната със застроена площ от 100 кв.м. масивна двуетажна сграда,първоначално собственост на С. П. К. и след това прехвърлена чрез замяна на сестра й М. П. Й. и в друг нот.акт № 072 от 11.10.2006г на нотариус Б. Я. е прехвърлено правото на собственост само на 1 / 2 ид.част от М. П. Й. на ищцата М от двуетажна жилищна сграда на ул.”Б” № 22 с обща застроена площ от 100 кв.м.,но решаващият съд не е отчел и останалите по делото обстоятелства а именно: че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд ответницата не е оспорила твърдението че е собственица на първия етаж на жилищната сграда, а във въззивната жалба,лично подписана от нея- Р. Б. -изрично е било признато,че тя била съсобственик на въпросната двуетажна къща. Оспорването и събирането на доказателствата е било съсредоточено към спорния въпрос за уведомяване от единия съсобственик на другия,за извършването на необходимите разходи за запазването на вещта-в случая-двуетажната жилищна сграда.

В последното пред въззивната инстанция съдебно заседание при устните прения процесуалният представител на ответника е пледирал за отмяна на постановеното от районния съд,решение и е заявил че ще представи писмена защита. След това,след обявяване делото за решено, адвокат А,процесуален представител на П. Г. Т.,е представил писмени бележки и в тях е направил отново оспорване на иска с мотивацията на чл.30 ал.3 ЗС-т.е. никъде не е била оспорвана съсобствеността в сградата.

При така изяснената фактическа обстановка-ищцата-собственица на втория етаж и ответницата Р,наследена от сина си П. Т. ,собственица на първия етаж- Софийският градски съд решил спора, като отхвърлил иска за заплащане на половината от стойността на направените разходи за запазване на къщата,позовавайки се на недоказаност на твърдението за съсобственост на двуетажната жилищна сграда.-т.е. въззивният съд служебно е приложил едно правоизключващо възражение,за което насрещната страна не е била уведомена. С това той е допуснал нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса. С Т. Р. № 1/2000г ОСГК на ВКС е приело,че „пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства,представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици…. Използването на защитни средства от ответника като възражения срещу предявения иск е наложително,тъй като те се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Моментът,към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е деня на приключване на устните състезания. Поради това,ответникът следва да изчерпи всички свои възражения,които може да направи срещу предявения иск до този момент….. Съответно ищецът разполага с реплика срещу тях за прекъсване или спиране на давността,или че е изтекъл давностния срок…”

Следователно,след този момент-след деня,в който са приключили устните състезания-нито ответникът е можел да прави изключващото възражение,че страната-ответник не е легитимиран собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда,нито съдът е можел служебно да се позове на това обстоятелство и да отхвърли искът,предявен на правно основание чл.30 ал.3 ЗС. Процедирайки обратно, въззивният съд е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила и това е отменително основание по чл.293 ал.2 ГПК.

Спорът между страните е бил спор за заплащане стойността на направените разходи за извършени подобрения от единия съсобственик. Въпросът е бил дали другия съсобственик е знаел за тях и дали е дал съгласието си за това-в случая-да се поправи покрива. По делото е била представена заповед № Р* от 11.10.2006г на кмета на район „В”,с която разпореждал на двете съсобственички М. Й. П. и Р. С. Б. в едномесечен срок „ да ремонтират солидарно и за своя сметка покрива на споменатата жилищна града”. Било е установено,че съобщението- известието за доставяне /обратната разписка” № R 63 от 17.10.2006г за заповедта за ремонтиране е било получено от сина на първоначалната ответница Р. С. Б. и настоящия ответник П. Г. Т. и това е означавало че те са знаели за необходимостта да се извърши ремонт на покрива. Знаели са и че се извършва такъв ремонт,че са се влагали средства в труд и материали и не са се противопоставили-в този смисъл,в една част, са били свидетелските показания на дъщерята на ответника П съм да има строителни работници горе,но не съм се интересувала в каква връзка. Къщата е с общ вход….”,

като в другата част изцяло е оспорвала знанието както на баба й така и на баща й за належащия ремонт.”… не съм разбрала да предстои някакъв ремонт , нито съм разбрала кой точно го извършва..... Моята баба влизаше от друго място в къщата. Зданието е вестибюларно”.

При така изяснената фактическа обстановка решаващият съд е бил длъжен след като установи какви са били точно извършените работи при ремонта на покрива,за да приеме,че всичко описано от фирмите-изпълнители-са били необходими, а не полезни или луксозни, разноски, да реши спора или на основата на водене чужда работа без пълномощие – чл.61 ал.2 ЗЗД „Ако работата е била предприета и в собствен интерес,заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването ,или по чл.59 ЗЗД,съгласно чл.61 ал.3 ЗЗД -неоснователно обогатяване. / вж. Т. Р. № 85/ 2.12.1968г ОСГК на ВС/. Преди това обаче е бил длъжен да извърши процесуалните действия по обявяване становището на ответника и даване възможност на ищеца да вземе отношение по него.

Върховният касационен съд счита,че не може решаващият съд след приключване на устните състезания да приема писмени бележки с изразено ново становище и направени нови правоизключващи възражения,без да даде възможност и на другата страна да вземе становище по тях. Този съд е бил длъжен да разгледа и реши спора съобразно изложените фактически твърдения в исковата молба,като се съобрази с всички доказателства и обстоятелства по делото,за да даде правна кволификация или по чл.30 ал.3,или по чл.61 ал.2 ЗЗД,или по чл.61 ал.3 ЗЗД.

Решението на Софийският градски съд е неправилно и след като е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила- въззивният съд не е дал възможност на страната-ищец да се защити след представяне на писмени бележки извън съдебното заседание с устните състезания между страните от страна на въззивния жалбоподател-ответник по иска-това налага неговото отменяване и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Той следва да установи какви са действително направените разходи,техния размер и с оглед на това да реши спора или на плоскостта на чл.30 ал.3 ЗС, чл.61 ал.2 ЗЗД или на чл.61 ал.3 ЗЗД.

Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 10.04.2009г по гр.д. № 1000/2008г. в частта в която е отменено решението на Софийския районен съд от 11.12.2007г по гр.д. № 8144/2007г в уважената част на иска в размер на 8 524.52 лева и в тази част е постановено ново решение с отхвърляне на иска,предявен от М. Б. Г. срещу П. Г. Т. за сумата 8 524.52 лева,представляваща претендирана част от стойността на направените необходими разноски за ремонт на покрива на съсобствената жилищна сграда,находяща се в гр. С. ул.”Б” № 22 и в частта за присъдените в полза на П. Г. Т.,разноски и в тази част

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който да се произнесе и по разноските за водене на делото във върховния касационен съд.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: