О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 11 [населено място], 04.01.2024 година Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2043 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Ж. срещу определение № 2528 от 11.10.2023г. по ч.гр.д. № 2397/2023г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 7338 от 02.04.2023г., допълнено с определение № 8651 от 16.07.2023г., по гр.д. № 3079/2023г. на Софийски градски съд, за оставяне без уважение молбата на касатора да бъде освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 500 лева, при пълни дължими 1 126 лева, както и за внасяне на разноските в производството, образувано по предявени искове по чл. 432, ал 1 от КЗ. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не е съобразил всички релевантни към производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства. Касаторът не получава заплата от 1 740 лева, а от датата на пътния инцидент до октомври 2023г. - болнични от 1 250 лева. Притежаваният единствен жилищен недвижим имот е закупен чрез ипотечен кредит, по който са дължими ежемесечни вноски над 620 лева до 01.10.2050г. Така касаторът остава едва с 630 лева на месец, с които следва да покрие сметките за комунални услуги и да се изхранва. Притежаваният лек автомобил е на 22 години, няма парична стойност и сумата за поддръжката му е символична, но той е крайно необходим за придвижването на касатора. Съгласно публично изнесените данни на КНСБ към края на септември 2023г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, живеещ сам, е 1 427 лева. Разноските в производството за свидетели и вещи лица са около 1 000 лева и също са непосилни за касатора. Ако касаторът бъде принуден да плати държавната такса и разноските, той ще трябва да живее с финансови средства, близки до линията на бедност, която за 2023г. е 504 лева. Няма да може да обслужва кредита си. Касаторът иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и той да бъде освободен изцяло от внасяне на държавна такса и разноски в производството, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.) За приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК задължен ли е съдът да извърши цялостна преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски? 2.) Допустимо ли е съдът само да констатира, че жалбоподателят притежава недвижимо и движимо имущество, за да откаже освобождаването му от заплащане на държавна такса, или трябва да изследва въпроса за какво се използва имотът и автомобилът, каква е тяхната реална стойност, има ли тежести върху имота, може ли жалбоподателят да се разпореди с имота и автомобила, да реализира доходи от тях, които да са достатъчни за заплащане на държавната такса? 3.) При отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса длъжен ли е съдът изрично да констатира в мотивите, че молителят разполага с достатъчно средства да заплати таксата и следва ли съдът да направи съпоставка между доходите на молителя и дължимата държавна такса и очакваните разноски по делото с оглед възможността да бъде платена от него? 4.) Длъжен ли е съдът при преценка за освобождаване от държавна такса да съобрази всички доказателства, намиращи се по делото, включително и тези, представени само в производството за освобождаване от държавна такса, при позоваване на тях от страна на молителя? 5.) По молба за освобождаване от внасяне на такси и разноски достатъчно ли е съдът да констатира притежаваното от молителя имущество и доходи, за да я отхвърли, или следва да вземе предвид и неговите разходи, за съществуването на които има представени доказателства? 6.) Месечните разходи на ищеца, включително за погасяване на потребителски и ипотечни кредити, съставляват ли обстоятелство, от което съдът следва да се ръководи при произнасяне по направеното искане по чл. 83, ал. 2 и ал. 3 от ГПК? Касаторът се позовава на възприетото в определение № 1350 от 31.05.2023г. по ч.гр.д. № 1690/2023г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 442 от 19.12.2013г. по ч.гр.д. № 7440/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение № 20 от 15.01.2021г. по ч.гр.д. № 3445/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 166 от 17.01.2022г. по ч.гр.д. № 24/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 155 от 07.04.2020г. по ч.т.д. № 173/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 50407 от 03.10.2022г. по ч.т.д. № 1887/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 60267 от 14.06.2021г. по ч.т.д. № 1164/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 200 от 21.03.2023г. по ч.т.д. № 91/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 361 от 05.10.2020г. по ч.гр.д. № 2725/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 832 от 21.11.2014г. по ч.гр.д. № 5808/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Според касатора обжалваното определение е и очевидно неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК съдът намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 14.03.2023г. на касатора с предявени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на сумата от 26 000 лева, частично от 100 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), и 2 150 лева, обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение), в резултат на получени травматични увреждания при пътнотранспортно произшествие от 23.10.2022г. по причина на водач, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Претендирани са и лихви за забава от 31.10.2022г. Посочените в исковата молба травматични увреждания са счупване на тялото на бедрената кост; многофрагментарно счупване, деформация и хематом на пръсти на лявата ръка; екскориации в областта на лява колянна става, дясна колянна става и дясно ходило; хипотрофия на ляв долен крайник и мозъчно сътресение. Също съгласно изложеното в исковата молба уврежданията са наложили оперативно лечение, болничен престой до 09.11.2022г., прегледи и домашно лечение. С исковата молба са представени писмени доказателства, поискано е допускането на свидетели, издаването на съдебно удостоверение, представяне на документи от ответника (застрахователната полица по договора „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), както и допускането на съдебна медицинска експертиза. Исканията, предвид и възможните оспорвания от ответника, обосновават приблизителен размер на разноските от около 1 000 лева. При цената на предявените искове, дължимата държавна такса от касатора – ищец е в размер на 1 126 лева (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК). Също с исковата молба от касатора е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за водене на гражданското дело, за което е приложена декларация за семейно и имотно състояние по образец, както и погасителен план към сключен договор за ипотечен кредит. Съгласно декларацията, касаторът на 34 години, е неженен с влошено здравословно състояние след ПТП. Притежава апартамент в [населено място],[жк]с площ от 65 кв.м. и автомобил „Фолксваген Голф“, производство 2002г. Заплатата му е 1 740 лева месечно, а получаваните болнични до датата на исковата молба – 1 250 лева месечно. Съгласно погасителния план към сключен договор за ипотечен кредит от 13.10.2020г. касаторът дължи месечни вноски от поне 620. 29 лева за срок от 30 години. Договорът е бил във връзка с придобиването на недвижимия имот апартамент. Данните по декларацията са потвърдени от служебно изисканите от първоинстанционния съд справки от Националния осигурителен институт относно осигурителния доход на касатора като полицай, справка от Агенция по вписванията за извършвани сделки с недвижими имоти и от Национална агенция за приходите за декларирани от касатора доходи. С определение от 02.04.2023г., допълнено с определение от 16.07.2023г., съставът на Софийски градски съд е отхвърлил искането на касатора за освобождаване от внасянето на разноски в производството изцяло, а от внасянето на държавна такса – до размера от 500 лева. С обжалваното определение на Апелативен съд – София изводите на първоинстанционния съд са били споделени изцяло. Прието е било, че касаторът получава месечен доход от заплата в размер на 1 740 лева, има жилище от 65 кв.м. в [населено място] и лек автомобил, като в същото време не е женен и не се налага да издържа друг човек от домакинството. Това имуществено състояние му позволява да заплати държавна такса от 500 лева, както и да понесе разноските в процеса. Законодателят е предвидил възможността да не се заплащат такси и разноски в производството от физически лица, които обаче са в изключително затруднено материално положение, в недобро здравословно състояние, във възраст, в която не са в състояние да полагат труд, не притежават имущество, какъвто настоящият случай не е. При тези установени обстоятелства вторият формулиран от касатора правен въпрос не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на конкретното дело – включен в предмета на спора и обусловил изводите на въззивния съд по обжалваното определение, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби (чл. 274, ал. 3 от ГПК). Въпросът е предпоставен от обстоятелството, че въззивният съд се е ограничил единствено до констатацията, че касаторът притежава недвижимо и движимо имущество, но това не съответства на мотивите на обжалваното определение, в което допълнително са посочени получаван доход, семейно положение и задължение за издръжка с оглед възрастта на касатора. Същото е и по отношение на петия поставен въпрос, предпоставен от твърдението, че съдът е констатирал само притежаваното от молителя имущество и доходи, което също не съответства на мотивите на обжалваното определение. Четвъртият формулиран въпрос относно задължението на съда при преценка от освобождаване от държавна такса да съобрази всички доказателства, намиращи се по делото, е правен въпрос от значение за изхода на делото. Не се установява обаче да е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК във връзка с въпроса. При посочване на конкретните обстоятелства, основали отказа на въззивния съд по чл. 83, ал. 2 от ГПК да освободи касатора от заплащане на държавна такса и разноски, са съобразени доказателствата по делото. Посоченият от въззивния съд месечен доход от заплата съответства на декларираното от самия касатор, което е и относно притежавания недвижим имот, автомобил и семейното положение на касатора с оглед неговата възраст. По същество в касационната жалба няма и оплаквания за несъобразени тези обстоятелства. Оплакванията на касатора са в друг смисъл – че не са съобразени всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и че не е съпоставено имущественото състояние на касатора (възможността му да плати таксата и разноските) с техния размер. В този връзка следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия и шестия, както и по третия от формулираните от касатора въпроси. Уточнени и конкретизирани първият и шестият от въпросите са в смисъл следва ли съдът при произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по искова молба и на разходи в образуваното въз основа на нея производство, да извърши цялостна преценка на всички относими обстоятелства, съставляващи основание за освобождаване от държавната такса и разноските. Също уточнен и конкретизиран, третият поставен въпрос е относно задължението на съда да направи съпоставка между имущественото състояние на молителя, от една страна, и дължимата държавна такса и очакваните разноски по делото, от друга. Въпросите са от значение за изхода на делото във връзка с особеното искане на касатора за освобождаване от внасянето на такси и разноски в първоинстанционното производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Те налагат преценка за съответствие на обжалваното въззивно определение с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Изброяването на тези обстоятелства не е изчерпателно и те следват от конкретното дело. Съдът дължи съобразяване на всички обстоятелства, на които страната, която иска освобождаване от държавна такса и разноски, се позовава. В този смисъл са всички посочени от касатора определения на състави на Върховния касационен съд. Също съгласно посочената от касатора практика на ВКС (определенията по ч.т.д. № 2492/2013г., ч.т.д. № 173/2020г., ч.гр.д. № 2725/2020г., ч.т.д. № 91/2023г.) след изясняване на общото материално състояние на страната и всички относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата за водене на делото държавна такса, както и с приблизителния размер на очакваните разноски в производството, които са дължими предварително (чл. 76 от ГПК). Преценката дали ищецът разполага с достатъчно средства е към момента на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК (ч.гр.д. № 7440/2013г.). По делото, във връзка с молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, касаторът е посочил множество обстоятелства, предпоставящи освобождаването му от внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса от 1 126 лева и от разноските, които са в очакван размер от поне 1 000 лева. Представил е декларация за притежаваното имущество. Посочените обстоятелствата се установяват от доказателствата по делото, включително тези, събрани по почин на първоинстанционния съд. В нарушение на посочената съдебна практика на Върховния касационен съд наведените от касатора обстоятелства не са били съобразени от въззивния съд изцяло, нито е съпоставено материалното състояние на касатора с пълния размер на дължимата държавна такса и очаквания размер на разноските в исковото производство. Въззивното определение, потвърждаващо определенията на първоинстанционния съд за отказ да се освободи касаторът от внасянето на пълната дължима държавна такса (още 500 лева) и разноските в исковото производство се явява неправилно. Не е съобразено, че към датата на исковата молба, а и към датата на произнасяне от въззивния съд касаторът не получава трудово възнаграждение, а обезщетение за временна неработоспособност от 1 250 лева; че има задължение за месечни погасителни вноски по договор за ипотечен кредит с банка от поне 620. 29 лева; че макар в млада и трудоспособна възраст, се възстановява след тежък пътен инцидент; че има един единствен неголям жилищен имот, в който живее и който е ипотекиран; че притежаваният лек автомобил е на ниска стойност и необходим в ежедневието му; че касаторът няма спестявания и доходи, нито притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да се реализират доходи. Доходите му трудно покриват необходимите средства за месечна издръжка (основни нужди) на един работещ, живеещ сам. Това е съгласно посочените от самия касатор данни за издръжката за живот през 2023г. на база изследванията на национално представена синдикална организация, основани на реалната икономическа конюнктура в страната. Доходите на касатора са дори около установената в ЗСП линия на бедност за същата година. Всички тези обстоятелства обосновават извод, че касаторът няма достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса от 1 126 лева, съответно частта от 500 лева от нея, за която не е бил освободен от внасяне, и разноските в приблизителен очакван размер от около 1 000 лева. Приетото от въззивния съд в обратен смисъл е в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд по чл. 56 от Конституцията, което посочената съдебна практика на ВКС съобразява. Съобразява се и член 6, § 1 от КЗПЧОС в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 от КЗПЧОС, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба № 28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба № 54991/10 и др.). Безспорно аналогични следва да са и съображенията относно дължимите предварително разноски в производство. Член 47 от Хартата на основните права на ЕС също закрепя принципа на ефективна съдебна защита при права и свободи, гарантирани от правото на Съюза. Предвид характера на предявеното за защита право (иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ), съобразима е и тази разпоредба. Поради изложеното обжалваното въззивно определение подлежи на касация и на отмяна. Касаторът следва да бъде освободен от внасяне на останалата дължима държавна такса от 500 лева по предявените пред Софийски градски съд искове, както и от разноските в това производство. Воден от горното съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2528 от 11.10.2023г. по ч.гр.д. № 2397/2023г. на Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение № 2528 от 11.10.2023г. по ч.гр.д. № 2397/2023г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 7338 от 02.04.2023г., допълнено с определение № 8651 от 16.07.2023г., по гр.д. № 3079/2023г. на Софийски градски съд, за оставяне без уважение молбата на П. Г. Ж. да бъде освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от задължението за внасяне на държавна такса в останалия дължим размер от 500 лева по предявените от него искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както и за внасяне на разноски, като вместо това постановява: ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, П. Г. Ж. от внасяне на останалата неплатена държавна такса от 500 лева по предявените по гр.д. № 3079/2023г. на Софийски градски съд искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както и от внасяне на разноските в това производство. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.