Ключови фрази


- 5 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 894

гр. София 22.08.2017 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 208 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 213/11.10.2016 година, подадена от Ч. В. Ц., срещу решение № 1580/21.07.2016 година на Софийски апелативен съд гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 2364/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 641/22.01.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-Б състав, постановено по гр. д. № 10 890/2015 година в обжалваната му част, с която Ч. В. Ц., на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, е осъден да заплати на М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й., в качеството им на наследници на Б. В. Н. сумата от 15 000.00 лева, представляваща пазарната цена на недвижим имот, а именно апартамент № 66, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва, считано от 08.02.2007 година до окончателното плащане.
В подадената от Ч. В. Ц. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу него иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът, твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Ответниците по касационната жалба М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й. не са подали отговор на същата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Ч. В. Ц. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.09.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 14 213/11.10.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 04.03.2002 година, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 21/2002 година на С. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № 185 в регистъра на Нотариалната камара, Б. В. Н. е продал на Ч. В. Ц. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 15 000.00 лева, изплатена на продавача изцяло и в брой. С договор за покупко-продажба от 11.06.2002 година, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 26/2002 година на В. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд София,, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара,, Ч. В. Ц. е продал апартамента на Б. Б. Е. за сумата от 15 000.00 лева. С влязло в сила решение от 22.03.2012 година на Районен съд София, гражданско отделение, 50-ти състав, постановено по гр. д. № 6077/2004 година, сключеният между Б. В. Н. и Ч. В. Ц. договор за покупко-продажба е бил унищожен на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Между страните в производството не съществувал спор, че исковата молба по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е била вписана след втората продажба на апартамента, както и че липсва покана от Б. В. Н. до Ч. В. Ц. за връщането на апартамента преди отчуждаването му.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД е основателен. По реда на пълното и главно доказване или установени елементите от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: възникнало в тежест на ответника задължение за реституиране на имота, като последица от решението, с което е уважен искът за унищожаване на прехвърлителната сделка, по аргумент от разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, и отчуждаване на същия преди поканата за връщането му.
Въззивният съд е приел, че това, от което се е възползвал Ч. В. Ц. смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, е пазарната цена на апартамента към момента на втория договор за покупко-продажба. Посочената в него продажна цена била непротивопоставима на кредитора, който не бил обвързан от заявеното от страните пред нотариуса относно стойността на апартамента. В първоинстанционното производство е било изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза вещото лице, по която е дало заключение за пазарната стойност на апартамента само към 2013 година, когато е изготвено заключението. Липсата на доказателства за стойността на апартамента към релевантния момент-юни 2012 година не било пречка за решаване на спора, тъй като искът е билуважен за 15 000.00 лева, като първоинстанционното решение е било влязло в сила в отхвърлителната му част над уважения до пълния предявения размер, поради необжалването му. Въззивният съд е приел за неоснователно ввъзражението на Ч. В. Ц., че закупувайки имота от Б. В. Н., е заплатил 15 000.00 лева., и поради еднаквост в продажните цени, не се е обогатил или възползвал, и съответно нищо не следва да дължи. Прието е, че дали има обогатяване, или обедняване при разместването на благата, в случая било ирелевантно, тъй като тези юридически факти не били елементи от фактическия състав на чл. 57 от ЗЗД, в сравнение с този на чл. от 59 ЗЗД. По делото нямало данни за реституция на дадените от Ч. В. Ц. в изпълнение на първата покупко-продажба 15 000.00 лева, за връщането на които нито било направено надлежно възражение за прихващане, или предявен насрещен иск в рамките на съдебното производство, или в отделно такова. Позоваването на мислено прихващане на основата на неоснователно обогатяване било неправилно и не почивало на законови правила. Поддържаното и във въззивната жалба възражение, че кредиторът е разполагал с възможността да ревандикира имота от третото лице, е също било неоснователно. Предявеният иск не бил субсидиарен и предявяването му не се предпоставяло от възможността или невъзможността за упражняване на други съществуващи в полза на кредитора права..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът Ч. В. Ц. поостана правните въпроси за това дали съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването й, и могъл ли е купувачът да прехвърли собствеността на последващия приобретател; при положение, че в съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие по отношение на сраните по сделката, към деня на сключването й, както и че с унищожаването се заличава не само правото на собственост на купувача, но и юридическия акт, от който то е поизлязло, т. е. купувача не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател, налице ли е отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД; в тази хипотеза с какъв иск трябва да защити интереса си продавача по унищожения договор-допустим ли е и евентуално основателен ли би бил искът по чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД ако имотът е прехвърлен възмездно преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, при положение, че продавачът може да ревандикира имота от третото лице, тъй като купувачът по унищожения договор не е могъл да прехвърли собствеността, т. е. не е налице отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. По отношение тази група въпроси се излагат съображения, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение, като това се обосновава с подробно изброените в изложението и приложени към него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ч. В. Ц. поставя и втора група правни въпроси за това как следва да се определи тока, от което се е възползвал отчуждителят, по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и релевантно ли е , дали има обогатяване на ищеца, съответно обедняване на ответника при разместване на благата, когато се иска осъждане на купувача ва основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и последният е заплатил на продавача цената по унищожения договор, която не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора; следва ли съдът да съобрази, при преценката си за основателността на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, едно такова обогатяване на ищеца за сметка на обедняването на ответника, при определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, при направено възражение в този смисъл, а също така и налице ли е възползване, респективно обогатяване, по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, когато купувачът по унищожения договор е заплатил цената на имота, същата не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице на същата цена преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора. По отношение тази група въпроси се излагат съображения, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение, като това се обосновава с подробно изброените в изложението и приложени към него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като за последният въпрос се твърди и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Освен горните въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил и правния въпрос за това възможно ли е прихващане на платената по унищожения договор цена с определеното от съда компенсаторно обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и следва ли съдът да отхвърли предявения на това правно основание иск, при направено възражение за прихващане, поради еквивалентност на платеното по унищожения договор с получената цена по договора за продажба с последващ приобретател, сключен преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора, и при липса на възползване, респективно обогатяване, от ответника, доколкото обратното би довело до обогатяването на ищеца за сметка на обедняването на ответника, като искането за допускането на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос се мотивира с това, че отговорът му е в пряка връзка с отговорите на въпросите от втора група в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Така поставените в изложението на Ч. В. Ц. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са съществени такива, включени са в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивния съд при постановяване на решението му. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, з проверка на съответствието му с представената задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а и поради това, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1580/21.07.2016 година на Софийски апелативен съд гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 2364/2016 година по подадената срещу него от Ч. В. Ц. касационна жалба с вх. № 14 213/11.10.2016 година и такова трябва да се допусне.
На Ч. В. Ц. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 300.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1580/21.07.2016 година на Софийски апелативен съд гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 2364/2016 година.
ДАВА на Ч. В. Ц. от [населено място], [улица], с [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 300.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.