Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 19.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ТОНЕВА 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 778 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С. В., чрез служебния му защитник адв. Д. Д., против решение № 190 от 10.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І-ви наказателен състав, в частта, с която е определен първоначалният режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В жалбата се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Касаторът възразява срещу определения му строг режим за изпълнение на наказанието от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода като счита, че същият може да бъде определен при условията на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и заменен с общ режим. Подкрепя довода за нарушен материален закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с аргументи за ниска степен на обществена опасност на дееца, с оглед личността му и процесуалното поведение. Счита още, че това е повлияло върху справедливостта на наказанието, с което ангажира и касационният довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Липсата на мотиви във въззивното решение по направеното изрично искане за прилагане на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС отнася към категорията на съществените процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. С. В. и служебният му защитник адв. Д. Д. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не били допуснати посочените в нея основания за изменение на съдебния акт. Режимът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода бил съобразен със законовите изисквания и не покривал изключението по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, предвид конкретно установените по делото фактически действия на подсъдимия, начина на извършване на убийството, при който хладнокръвно и брутално бил отнет човешки живот с огнестрелно оръжие, създало опасност за живота на много хора в близост до жертвата, които съвкупно разкривали високата степен на обществена опасност на дееца. Частните обвинители Д. и С. В., действащи чрез настойника си С. И. Т., не вземат становище. Техният повереник адв. Г. В. изразява мнение за отхвърляне на искането на жалбоподателя, като насочва вниманието към подбудите за извършване на убийството, предходно неговото поведение спрямо жертвата и възможността да се лекува в болницата при затвора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 190 от 10.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, І-ви наказателен състав потвърдил изцяло присъда без номер от 05.01.2018 г. по н.о.х.д. № 5051/ 2017 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия ХХХІІІ състав, с която подсъдимият В. С. В. бил признат за виновен в това, че на 18.08.2017 г., около 14.55 часа, в [населено място], на външната площадка на заведение „К.“ в[жк], [улица], № **, умишлено умъртвил съпругата си Е. Б. В. по начин и със средство опасни за живота на мнозина – пистолет S. S., калибър 9 мм, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2 във вр. с чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият В. С. В. бил признат и за виновен и в това, че по същото време и място държал огнестрелно оръжие – пистолет S. S., модел Р. SL, калибър 9 мм, с фабричен № S., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му налага наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд наложил, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежкото наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС и приспаднал предварителното задържане на подсъд. В. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 18.08.2017 г. На основание чл. 53, ал. 2, б. „А“ от НК отнел в полза на държавата огнестрелното оръжие. С присъдата се произнесъл по веществените доказателства и по направените разноски. Съдът присъдил на гражданските ищци Д. В. В. и С. В. В., чрез настойника им С. И. Т., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, в размер от 250 000 лева за всяка от тях, заедно със законовата лихва от 18.08.2017 г. до окончателното им изплащане. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимия В. С. В. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. Правилата за определяне на първоначалния режим за изпълнение на най-тежките наказания доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода са регламентирани с императивни разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗИНЗС. Отделните видове режими са диференцирани в зависимост от формата на вина, от вида на наказанието, от продължителността на срока и от рецидивните прояви на дееца. По този начин специален режим се определя само за двете най-тежки санкции доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За всички непредпазливи престъпления, както и за умишлените с наложен срок на лишаване от свобода под пет години и без специфични рецидивни прояви режимът е само общ. Строг режим се определя за всички умишлени престъпления с наложена санкция лишаване от свобода за срок повече от пет години (чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС) или по-малък, когато сборът с приведеното по чл. 68 от НК предишно наказание е повече от 2 години (т. 2, б. „в“) или не са изтекли пет години от изтърпяване на предишно ефективно наказание лишаване от свобода (т. 2, б. „б“). От тези императивни правила има изключения, предвидени в чл. 57, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС: по-тежкият строг режим да се определи за укривал се деец, а по-лекият общ – когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. В конкретния случай режимът за изпълнение на наказанието от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода е определен съобразно формалните критерии на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Софийският градски съд не е имал повод да изложи допълнителни мотиви за наличието на законовото изключение. Пред въззивната инстанция обаче защитата на подсъдимия изрично е направила искане за приложение на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС (в писменото възражение против протеста и в съдебните прения). Липсата на изричен отговор по така направеното искане представлява процесуално нарушение, но то не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, както неправилно смята касаторът, тъй като не накърнява неговите процесуални права. Не всякога липсата на отговор по направените от страните възражения представлява основание за отмяна на присъдата (решението), а само по важните въпроси, които имат значение за наказателната отговорност на дееца и посочени в чл. 301 от НПК. Касационната инстанция прецени, че в случая може да бъде приложено изключението по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и на подсъдимия В. С. В. да се определи първоначален общ режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност. Правилно съдилищата посочили за смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелствата, че е неосъждан, с добра характеристика в обществото и трудово зает. Характеризиращи личността му в позитивна насока са още неговото посткриминално поведение и активното му съдействие в разследването: веднага след деянието подсъд. В. отишъл в полицейско управление и съобщил за извършеното от него противоправно деяние, доброволно и незабавно предал оръжието на убийството, подпомагал разследването с подробни самопризнания по делото и съдействал в извършването на процесуално-следствените действия, в съдебната фаза от процеса признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото са налице и данни, че подсъдимият В. е бил подчертано грижовен към пострадалата, осигурявайки я материално със заплатата си, прехвърлил ѝ свое търговско предприятие, отчуждил е собствени недвижимости за нейното обезпечаване и това на родените по време на брака им дъщери. Не е прекъсвал контактите с децата си, въпреки показаното от съпругата му лошо отношение към него в последните месеци преди инцидента и създадените пречки за срещи с тях (завеждането на дело и получаване на ограничителна заповед). Подсъдимият няма други противообществени прояви. Изложените в мотивите на съдебните актове обстоятелства за следене на жертвата и за срязване на гумите на автомобила ѝ неправилно са отнесени към личността на дееца, тъй като информацията е подадена от пострадалата (в жалба до Софийска районна прокуратура) и от нейна приятелка (свид. К.-М.), но по техни съмнения за вероятното участие на подсъд. В.. В наказателното производство подсъдимият неизменно е изказвал своето съжаление и разкаяние за стореното, а думите му разкриват дълбоката обич, която той изпитва към съпругата си и отношението му изявява и пред касационната инстанция. С особена тежест в преценката за личността на дееца и за прилагането на по-лекия режим е здравословното състояние на касатора. Подсъдимият В. страда от онкологично заболяване – авансирал аденокарцином на простатата, диагностициран от месец февруари 2017 г., инфилтриран в околните тъкани (ректум, мускулатура, стена на пикочния мехур, семенни мехурчета и с множество метастази в костите. Прогнозата е неблагоприятна, с очакван летален изход, а здравословното му състояние е несъвместимо с условията на ареста, според заключението на съдебния медик (СМЕ, л. 63-64, т. ІІІ д.п.). В месеците преди касационното производство не е провеждано изобщо адекватно лечение. При така изложените обстоятелства касационната инстанция счита, че подсъдимият В. С. В. не е личност с висока степен на обществена опасност. Това позволява спрямо наложеното му наказание да бъде приложена изключителната разпоредба на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, като определеният с присъдата строг режим бъде заменен с общ режим. Въззивното решение подлежи на изменение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, за прилагане на материален закон, който е следвало да бъде приложен. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че определянето на строгия режим води до несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Приложението на правилата по чл. 57 от ЗИНЗС засягат само материалния закон и не рефлектират върху справедливостта на наложеното наказание. Защото процесът по индивидуализация на наказанието е самостоятелна процесуална дейност на съда, съобразена изцяло с тежестта на престъплението и с обема от смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на дееца и на деянието обстоятелства, докато определянето на първоначалния режим е функция от наложеното наказанието, като преценката за приложението на по-благоприятната разпоредба на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС зависи само от личността на дееца. Макар с касационната жалба да се атакува въззивното решение само в частта за режима на наказанието, но с довод за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, касационният съд констатира и друго нарушение на закона в правната квалификация на деянието (непосочено от касатора). Нарушението налага изменение на правната квалификация с отпадане на квалифициращ признак от състава на престъплението, което винаги е в интерес на подсъдимия и на правосъдието, поради което деецът следва да бъде оправдан. Извършеното от подсъдимия В. убийство неправилно е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. първо, алт. първа от НК - „със средство, опасно за живота на мнозина“. Използваното оръдие на убийството е пистолет, а този вид съвременно огнестрелно оръжие не представлява средство, опасно за живота на мнозина и този извод е засегнат в много съдебни решения (вж Съдебна практика по наказателни дела, том ІІ, Особена част, Книга първа, 1968-1990, изд. Софи-Р и цит. в §651 решения). Начинът на използване на пистолета и рискът произведените изстрели да засегнат и други лица в близост до жертвата обаче може да бъде опасен за живота на мнозина, поради което присъдата в тази част – по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. първо, алт. втора от НК е правилна. Правните изводи на Софийския градски съд и на въззивната инстанция в разискваната част са незаконосъобразни. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено с касационното решение, без да бъде връщано делото за ново разглеждане. Затова въззивният съдебен акт подлежи на изменение и подсъдимият В. С. В. следва да бъде оправдан по неправилно приложената правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. първо, алт. първа от НК. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 190 от 10.05.2018 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І-ви наказателен състав, като оправдава подсъдимия В. С. В. да е извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. първо, алт. първа от НК със средство, опасно за живота на мнозина и отменя определения по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС първоначален строг режим, като ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим за изпълнение на общото наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.