Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134
София, 28.06.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4245 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Средно училище „Н. Й. В.“, [населено място], представлявано от директора В. Б. П., чрез адвокат К. К., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд №316/16.07.2021г. по в.г.д.№21/2021г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №207/25.03.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос „Прилага ли се защитата по чл.333, ал.4 от КТ по отношение на работници и служители членове на работодателска организация, страна по колективен трудов договор?“.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
Защитата при уволнение по смисъла на чл.333 от КТ е предварителна, т.е трябва да предхожда уволнението, като го поставя в зависимост от получаване на разрешение от определен държавен или синдикален орган. Приложното поле на тази закрила е в няколко отношения: с оглед основанието за възникване на трудовото правоотношение; с оглед основанието за неговото прекратяване; както и с оглед категорията на работниците и служителите, за които тази закрила е приложима. Последните са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.333, ал.1, т.1-6, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от КТ, която е императивна и не подлежи на разширително тълкуване.
Една от категориите работници и служители, по отношение на които е приложима предварителната закрила са членовете на синдикална организация в предприятието, страна по Колективен трудов договор, в който тази защита е уговорена и присъединилите се към Колективния трудов договор по реда на чл.57, ал.2 от КТ, и прекратяването на трудовото им правоотношение се извършва поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа /чл.333, ал.4 от КТ/.
Предвид императивния характер на правните норми, уреждащи предварителната закрила и по аргумент от чл.50, ал.1 от КТ, с Колективния трудов договор не могат да се уговарят допълнителни ограничения и задължения на работодателя, които са в противоречие с установените в закона правила, т.е в същия не може да се предвиди приложение на разпоредбата на чл.333 от КТ при други основания за уволнение, нито по отношение на различна категория работници и служители.
С оглед на изложеното, работниците и служителите членове на работодателска организация, страна по колективен трудов договор, които не са се присъединили към него по реда на чл.57, ал.2 от КТ, не попадат в категорията работници и служители, по отношение на които се прилага предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ.
По касационните оплаквания:
В жалбата си касаторът Средно училище „Н. Й. В.“, [населено място], излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът П. А. В., чрез адвокат Л. Г., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Средно училище „Н. Й. В.“, [населено място], чрез адвокат К. и с писмено становище, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира и присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание П. А. В., редовно призован не се явява. С писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд, след като е отменил решението на първостепенния Районен съд Гоце Делчев, е постановил друго, с което е уважил предявените от П. А. В. срещу СУ „Н. Й. В.“ – [населено място] искове, като е признал за незаконно и е отменил уволнението извършено със Заповед № РД-16-782/02.08.2019г. на директора на СУ „Н. Й. В.“ – [населено място]; възстановил е П. А. В. на заеманата преди уволнението длъжност – заместник директор административно стопанска дейност при СУ „Н. Й. В.“ – [населено място] и е осъдил СУ „Н. Й. В.“ – [населено място] да заплати на П. А. В. сумата от 9 211,08лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 02.09.2019г. до 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ заплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение от 2014г., като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „заместник директор – административно стопанска дейност“ с място на работа СУ „Н. Й. В.“.
Със Заповед №РД-16-746/01.08.2019г. на директора на СУ „Н. Й. В.“ са извършени промени в щатното разписание на училището, с които заеманата от ищеца длъжност, с код НКПД 23596001, е закрита и е утвърдено и ново щатно разписание, считано от 01.08.2019г. С последваща Заповед от 02.02.2019г. на директора на средното училище е утвърдено длъжностно – поименно щатно разписание, считано от 02.09.2019г., в което името и длъжността на ищеца не са посочени.
Въз основа на изготвеното ново щатно разписание, до ищеца П. А. В. е било отправено предизвестие №566/02.08.2019г. на директора на СУ „Н. Й. В.“, връчено лично на 06.08.2019г., за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.326 от КТ във вр. с чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, след изтичане на уговорения /или законния/ срок от 30 дни.
Съдът установил, че П. А. В. е бил член на Общинската организация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община] от 05.03.2015г. и към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.
С уведомително писмо изх.№567/02.08.2019г., вх.№6/20.08.2019г. на директора на СУ „Н. Й. В.“, Председателят на Общинската организация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община] е бил уведомен за взетото решение за премахване на длъжността „заместник директор – административно стопанска дейност“ в СУ „Н. Й. В.“ – [населено място]. В писмото било посочено, че длъжността се заема от П. В., уведомен за съкращаването на щата на 06.08.2019г., на когото е било отправено и писмено предизвестие за прекратяване на правоотношението му.
Съдът установил още, че към датата на прекратяване на трудовия договор, е бил действащ представеният по делото Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищно образование ДО1-100/11.06.2018г. със страни МОН, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружение на директорите в средното образование в Република България, като работодатели и Синдиката на българските учители към К. на независимите синдикати в България, от друга страна. В чл.10, т.3 от него е било предвидено, че прекратяването на трудовите правоотношения, по реда на чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, с работници и служители, членове на синдикатите /страни по договора/, се извършва след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. В чл.31 е било уговорено, че за работниците и служителите в предучилищното и училищно образование, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, срокът на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.1 – 3 и 10 от КТ е два месеца.
Приел, че П. В. е останал без работа за периода от 02.09.2019г. до 02.03.2020г., а размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за същия е 9 211,08лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ. Приел е, че представения по делото колективен трудов договор е влязъл в сила от датата на подписването му, поради което неговите клаузи са релевантни за уволнението на ищеца П. А. В.. В него е предвидено задължение на работодателя, при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ с членове на синдикатите, страна по договора, да се изисква предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че П. В. е бил член на Общинската организация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община], съдът е направил извод, че за него е приложима разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ. Посочил е, че в този случай, за да извърши уволнението работодателят е следвало да изиска предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Предвид изложеното и на основание чл.344, ал.3 от КТ съдът е приел, че когато такова съгласие се изисква предварително и то не е било искано или дадено преди уволнението, заповедта за уволнение подлежи на отмяна като незаконна само на това основание. Доколкото в хода на производството работодателят не е доказал законосъобразността на упражненото от него потестативно право на уволнение на ищеца на безвиновното основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ, съдът е намерил предявените искове за основателни.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По касационната жалба:
В противоречие с дадения отговор въззивният съд е приел, че в качеството си на член на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, страна по колективния трудов договор, ищецът П. В. се е ползвал от предвидената в чл.333, ал.4 от КТ предварителна закрила, уговорена в чл.10, т.3 от действащия Колективния трудов договор за членове на синдикалните организации, страни по договора. При постановяване на решението съдът не е съобразил различната функция и предназначение на синдикалните и работодателските организации, както следва: Съгласно чл.4 от КТ синдикалните организации са сдружения на работниците и служителите, които ги представляват и защитават техните интереси „пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона“. От своя страна, организациите на работодателите са юридически лица с нестопанска цел, които възникват след вписването им в регистъра на Ю.. Те се признават за представителни на национално равнище, по тяхно искане, от Министерския съвет за срок 4 години, като съгласно чл.5, ал.2 от КТ, те представляват и защитават своите интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона. В тази връзка изводът на съда, че при прекратяване на правоотношението между страните, работодателят е следвало да поиска разрешение от синдикатите преди издаване заповедта за уволнение на ищеца - член на работодателска организация, който не се е присъединил към К., е в противоречие със закона.
Допуснатото нарушение на материалния закон съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
Между страните е налице безсрочно трудово правоотношение от 2014г., като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „заместник директор – административно стопанска дейност“ с място на работа СУ „Н. Й. В.“ – [населено място]. От 05.03.2015г. и към датата на прекратяване на правоотношението му, П. А. В. е бил член на Общинската организация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в [община].
Със Заповед от 01.08.2019г. на директора на СУ „Н. Й. В.“ са извършени промени в щатното разписание на училището, като заеманата от ищеца длъжност, е закрита и е утвърдено ново щатно разписание, считано от 01.08.2019г. С последваща заповед от 02.02.2019г. е утвърдено и ново поименно щатно разписание, в което името и длъжността на ищеца не фигурират.
На 06.08.2019г. на П. В. е връчено едномесечно предизвестие, издадено от В. Петерлийска, в качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й. В.“, за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ.
С оглед отговора на поставения въпрос, основателен е касационният довод за неприложимост на предвидената в разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ предварителна закрила по отношение на ищеца П. В., доколкото към датата на уволнението му същият е бил член на една от работодателските организации страна по колективния договор, а не на синдикалната такава, нито се е присъединил към този Колективен трудов договор по реда на чл.57, ал.2 от КТ.
С атакуваната Заповед от 02.08.2019г. на директора на СУ „Н. Й. В.“ трудовото правоотношение на П. А. В. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 предложение второ от КТ – поради съкращаване в щата.
Съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и е мотивирана. Не обуславя извод за незаконност на уволнението доводът, че липсва реално съкращаване на щата, тъй като функциите извършвани от ищеца, в качеството му на „заместник директор административно-стопанска дейност“, продължават да се осъществяват от лицата, които са на щат в ответното училище. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, част от която е обективирана в решения по гр.д. № 4971/ 2017г. на ІV г.о. и гр.д.№ 4341/2017г. на ІІІ г.о., възприета и от настоящия състав, реално съкращаване на щата е налице и когато длъжността е закрита, а нейните функции са разпределени изцяло или отчасти между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. В конкретния случай, по делото е установено, че в новото щатно разписание не е създадена нова длъжност, която да поеме функциите на тази заемана от ищеца и закрита, за да се обоснове извод за липса на реалното ѝ съкращаване.
Неоснователни са и доводите за незаконност на уволнението поради това, че предизвестието не е подписано и не е спазен уговорения в К. срок на същото. От представените по делото доказателства се установява, че в лично трудово досие на П. В. се съдържа подписано от директора на средното училище – работодател предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, което е идентично по съдържание с полученото от ищеца и той е бил запознат с него. Действително, в разпоредбата на чл.31 от действалия към датата на прекратяване на трудовото правоотношение Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищно образование ДО1-100/11.06.2018г. е предвиден двумесечен срок за предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на членовете на работодателските организации, страни по договора, какъвто е и ищецът. В процесния случай този срок не е спазен, тъй като отправеното до служителя предизвестие е със срок от 1 месец, но това поражда задължение на работодателя да заплати обезщетение по реда на чл.220, ал.1 от КТ, а не е основание за отмяна на уволнението.
Предвид изложеното, искът за отмяна на уволнението на П. А. В., извършено със заповед на работодателя № РД-16-782/02.08.2019г. следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, за периода от 02.09.2019г. до 02.03.2020г., в размер на 9211 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане П. А. В. следва да бъде осъден да заплати на СУ „Н. Й. В.“ – [населено място] сумата от 3 064,22лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №316/16.07.2021г. по в.г.д.№21/2021г. на Благоевградски окръжен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. В., ЕГН [ЕГН] срещу СУ „Н. Й. В.“ – [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК] искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-16-782/02.08.2019г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – заместник директор административно стопанска дейност при СУ „Н. Й. В.“ – [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 02.09.2019г. до 02.03.2020г., в размер на 9211 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на СУ „Н. Й. В.“ – [населено място], [улица],22лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: