Ключови фрази
недопустимост на иск * нищожност на нотариално действие * унищожаване поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 569

гр. София, 14.12.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 593 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. А. против определение № 2650/11.09.2012 г. постановено по ч.гр.д.№ 2377/2012 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
С писмен отговор, ответникът по частната касационна жалба я оспорва.
Частната касационна жалба е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените обективно съединени искове.
Ищцата М. Г. А. е предявила обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка, поради неспазване на изискването на чл.576 вр. чл.583 ГПК, евентуално съединен с иск за унищожаване на същата на основание чл.31 вр. чл.44 ЗЗД поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на сделката. Предявени са и искове при условията на евентуално съединение на исковете, за прогласяване на нищожност на договора за продажба на недвижим имот, сключен с ответника по делото, поради липса на представителна власт и евентуално да бъде унищожен същия договор, на основание чл.31 ЗЗД, поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на сделката. Ищцата е предявила исковете по отношение на упълномощителната сделка и по отношение на последвалата продажба въз основа на нея до размер на ½ от предмета на сделката - 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, доколкото това са нейните наследствени права върху имота, останал след смъртта на общата на страните наследодателка .
Съдът е приел, че е недопустимо частичното предявяване на исковете за нищожности унищожаемост, тъй като сочените пороци засягат изцяло фактическите състави на двете сделки и не е допустимо и правно възможно да се иска частично прогласяване на нищожността, само до размера на наследствената част на ищцата.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос относно допустимостта на предявен иск за нищожност, евентуално унищожаемост на правна сделка тогава, когато са предявени от един наследник против друг наследник по закон, до размера на наследствената част на ищеца по делото. Твърди се, че този въпрос е от значение за развитието на правото, доколкото по него липсва съдебна практика, поради което на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се иска допускането на касационното обжалване на определението на въззивния съд, както и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочейки противоречие с решение №858/77 г. на І г.о. на ВС и р.№ 6/07.04.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Налице е касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК относно поставения правен въпрос, по който състава на ВКС приема следното:
Допустимо е предявяване на иск за нищожност, евентуално унищожаемост на правна сделка тогава, когато са предявени от един наследник против друг наследник по закон, до размера на наследствената част на ищеца по делото, тъй като за тази част от наследствените права върху конкретен имот от наследството за него съществува правен интерес от предявяването на исковете.
Въззивният съд е приел, че предявявайки обективно съединените искове за своите наследствени права върху имота, ищецът е предявил своята претенция частично, т.н. „частични искове”, което по отношение на претендирана нищожност е недопустимо. Ищецът не е предявил исковете си при условията на частично предявяване, а с оглед своя правен интерес ги е предявил единствено до размера на своята наследствена част от наследството, доколкото са предявени против другия наследник, което е допустимо от процесуална гледна точка. Като е приел противното, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на районния съд, за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2650/11.09.2012 г. постановено по ч.гр.д.№ 2377/2012 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 2650/11.09.2012 г. постановено по ч.гр.д.№ 2377/2012 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив и определение №6717/28.05.2012 г. по гр.д.№ 24616:2011 г. на ПРС, 14-ти състав.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.