РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 159
[населено място], 14.12.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участие на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 2575 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Й. Н. М. обжалва решение № 216 от 1.7.2019 г. по в.т.д. 251/19 г., Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решението на Окръжен съд – Стара Загора за разликата над 30 000 лв до 50 000 лв и е отхвърлен в тази част предявеният от него иск за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв (предявен като частичен от вземане в общ размер от 60 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени, вследствие на настъпило ПТП на 11.09.2017 г. в [населено място].
Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон, конкретно нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима в случая. Мотивира подробно наличие на основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че решението е и необосновано, като мотивира правното основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Не били отчетени всички увреждания, причинени му при пътно-транспортното произшествие.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обезщетението е определено в съответствие с трайната практика на съдилищата и липса на отклонение на даденото разрешение от задължителната практика на съдилищата. Излага подробни съображения.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 464 от 08.07.2020 г. по настоящето дело е допуснато частично касационно обжалване на постановеното въззивно решение, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по правния въпрос „Относно критериите за определяне на обезщетение, на основание чл. 52 от ЗЗД“ и проверка съответствието с ППВС 4/68 г.
Апелативен съд Пловдив е бил сезиран с въззивна жалба от застрахователя в частта , с която е уважен искът за разликата от 15 000 лв до 55 000 лв. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е частично основателна и е отменил решението за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв, като е потвърдил решението в частта, от 15 000 лв до 30 000 лв. ведно със законната лихва от 25.12.2017 г.
За да постанови това решение въззивният съд е приел, че са налице всички факти, предвидени в нормата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно предявения от пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя, при спазване изискванията на чл. 432, ал.1 вр. чл. 380 от ГПК. Приел е, че е установено наличието на отговорност за застрахователя поради това, че е сключил договор по риска „Гражданска отговорност относно водача на автомобила, който е причинил пътно-транспортното произшествие на 13.09.2017 г. в [населено място]. А също така причинените вреди , изразяващи се в болки и страдания от увреждането на пострадалия, изразяващи се в счупване двете кости на лявата подколенница в долната трета и разкъсно- контузна рана по медиалната и задната страна на лявата пета. При преценка неимуществените вреди е отчел съобразно заключението на вещото лице, основано на представените документи за извършено лечение, а именно – оперативно лечение при спинална анестезия, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, костта е трепанирана и въведен интрамедуларен пинос, с достъп от латералната страна се достига до фибулата, репонира се фрактурата и се синтезира с плака и винтове. Впоследствие на 18.1.2018 г. повторно опериран поради оплаквания за извършване изваждане на проксимални заключващи винтове на тибиалния пирон. При прегледа констатирано, че движенията в лявото коляно при ненатоварено състояние са в пълен обем. Глезенната става е ограничена в дорзалната флексия, при опит за клякане, тоест максимално свиване на колянната става назад и глезенната става напред ищецът изпитва силни болки и в двете стави. Забелязва се леко провлачване на левия крак поради персистиране на ограничената подвижност на глезенната става. Тази ограничена подвижност е прието, че се дължи на близостта на металната плака, наложена върху фибулата и долния край на интрамедуларния тибиален пирон. Преживените болки са изключително силни към момента на увреждането, до обездвижване на крайника с шина, операцията и до 5 дни след нея е силна болката. След това е притъпена и продължава целия първи месец на лечението, през втория и третия отслабва. При рехабилитацията, при раздвижването на ставите отново се усилва, а през четвъртия и петия месец започва физическо натоварване на крайника, поради което болката се засилва. След това е с трайно затихващ характер. Продължителността на възстановяването е 8 месеца до 1 година. Прогнозата е за нормално клякане и движение на глезена. Преценени са свидетелските показания за преживения стрес , мъка и изолация от близките на пострадалия. С оглед болките и страданията, стреса, лечението и възстановителния период, както и търпените физически болни и страдания, негативни психоемоционални състояния, въззивният съд е преценил, че обезщетението е в размер на 30 000 лв.
При прекия иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, поради наличието на функционална връзка между отговорността на застрахователя и отговорността на деликвента, от значение е определяне наличието на отговорност за деликвента, на основание чл. 45 от ЗЗД. В случая, правилно въззивният съд е определил, че за обема на отговорността за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД е от значение принципът на справедливост. Но в случая не е спазил в тяхната цялост разясненията в ППВС т. II 4/68 г. за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при телесни увреждания, съгласно които при определяне на обезщетението, съдът следва да прецени доказаните в процеса увреждания, характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В трайната практика на ВКС, израз на която са решение № 276 от 12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17 г. при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид времето на извършване на увреждането, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
В случая въззивният съд е следвало да прецени вредите във вида, в който са към момента на приключване на устните състезания, въпреки благоприятната прогноза за пълно излекуване, ако се направи още една операция и се провеждат редовно рехабилитационни курсове, както и ненапълно възстановеното движение и продължаващите болки при клякане. При постановяване на въззивното решение, не е възприето заключението на вещото лице в неговата цялост, въпреки че е обсъдено. По този начин е постановено частично необосновано решение от въззивния съд.
При приложение нормата на чл. 52 от ЗЗД не са дооценени всички проявени и съществуващи увреждания и последици като силните болки при опит за клякане, т.е. максималното свиване на колянната става назад и глезенната напред, както и лекото провлачване на походката . Макар и да има прогноза за пълно възстановяване при условие, че се направи още една операция и се проведе рехабилитация, следва да се отчете и това състояние, за периода, през който ще продължи. Както и следва да се оцени времето, през което пострадалият се е възстановявал и ще продължи да се възстановява.
По отношение на икономическите условия в страната, следва дас е посочи, че е налице нарастване на лимитите за отговорността на застраховатоеля, определени в чл. 492 от КЗ спрямо лимитите , определени в чл. 266 от КЗ отм., т.е. следва да се определи съответно обезщетение, преценявайки икономическото състояние в страната, израз, на което е повишаването на лимитите. Тази икономическа оценка, налага завишаване на обезщетенията като цяло.
В конкретния случай, преценени в съвкупност уврежданията и перспективите за отшумяване и заличаване на последиците от тях, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, настоящият съдебен състав намира, че справедливият еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е 35 000 лв,. В случая следва да се отмени решението в обжалваната част над присъдения размер от 30 000 лв до 35 000 лв, като се присъди обезщетение в размер на още 5 000 лв. Няма основание да се присъди по-голямо обезщетение. В останалата част, над определеното обезщетение 35 000 лв, решението следва да се остави в сила.
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната лихва от 25.12.2017 г. (след изтичане на срока по чл. 380 от КЗ), така както е поискано в исковата молба.
Предвид частичната отмяна на въззивното решение, ще следва да се присъдят на касатора, като ищец още 196,20 лв, съразмерно на уважената част от исковете. Предвид минималните размери на юрисконсултски възнаграждения, присъдени на ответника за производството пред въззивния съд, не следва да се отменя решението.
По отношение на разноските, направени в настоящето производство, предвид изхода на спора, ще следва да се присъдят съразмерно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК относно частта, с която е уважен искът на касатора, разноски в размер на 1 512 лв.
Предвид приложената присъда на наказателния съд, на основание чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК, касаторът не дължи внасяне на държавна такса и такава не е внесена. С оглед постановеното решение, за дължимата държавна такса, пропорционално на уважената частично жалба, следва да се осъди ответникът да заплати сумата от 100 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ частично решение № 216 от 01.07.2019 г. по т.д. 251/19 г., Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 520 от 16.11.2018 г. по т.д. 8/18 г. и вместо него е отхвърлен иска на Й. Н. М. срещу „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 от ГПК за разликата над 30 000 лв до 35 000 лв, ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк] [улица] да заплати на Й. Н. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9 сумата от още 5 000 лв, (над присъдените 30 000 лв), обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 11.09.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.12.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 16.1.2018 г. по т.д. 8/18 г. Окръжен съд – Стара Загора в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк] [улица] да заплати на Й. Н. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9 сумата от 196,20 лв, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк] [улица] да заплати на Й. Н. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9 сумата от 1 512 лв, представляваща разноски за производството пред Върховния касационен съд на Р България, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк] [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 100 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |