5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1911/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 601 гр.София, 07 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1911/2013 година Прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура е подал касационен протест срещу решението на апелативния съд в същия град относно потвърждаването на оправдателната част на присъдата, която Плевенският окръжен съд издал спрямо И. Г. С.. Първоинстанционната присъда – 24/12.ІV.2013 год. по нохд № 538/2012 год., е оправдателна само относно обвинението за престъпление с правна квалификация по чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 и 2, и чл.26 НК – за продължаваното от 1.І.2008 год. до 17.ІІ.2011 год. избягване да бъдат установени и платени данъчни задължения общо за 42 108 лева (в „особено големи размери”-чл.93, т.14 НК), което избягване станало в посочения тригодишен период или чрез неподаване на съответната ежемесечна справка – декларация по Закона за данък върху добавената стойност (за 28 092 лева от общо дължимия данък), или чрез потвърждаването на неистина в подадените съответно за всяка от трите години декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане (за 14 016 лева от общо дължимия данък). Подсъдимият С. като собственик и управител на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност е оправдан да е извършил престъпление с такава правна квалификация, но е осъден по друга, по чл.313, ал.2, във вр. с ал.1, и чл.26 НК – също за продължаваното избягване на данъчни задължения, но само между 20.ІІІ.2009 год. и 15.ІІІ.2010 год. , само за 907 лева, и то за две от трите неверни годишни данъчни декларации по ЗКПО. ПОС обаче е освободил подсъдимия от наказателна отговорност (чл.78а НК) и по чл.313 НК му наложил административно наказание глоба 500 лева. Присъдата е била неуспешно оспорена изцяло пред второинстанционния (въззивен) ВтАС, от прокурора – в оправдателната ѝ част, и от подсъдимия чрез защитника му – в осъдителната. Потвърждаващото присъдата решение е № 133 от 17.VІІ.2013 год. по внохд № 132/2013 год. В подадения сега (касационен) протест е заявено отново оспорване на оправдаването на подсъдимия, респ. на потвърждаването му в следващата съдебна инстанция; настоява се за отмяна на въззивното решение поради неговата материално- и процесуалноправна незаконосъобразност, и за връщане на делото в тази съдебна инстанция, за което ВКС да използва правомощията си по чл.354, ал.1, т.4, и ал.3, т.2 и 3 НПК. Протестът е поддържан и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на касационната инстанция, а според подсъдимия е неоснователен. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила протестираното решение. Протестът е изготвен по начин, от който не личи прокурорът да е съобразил двете части на въззивното решение – за потвърждаване не само на оправдателната част на присъдата, но и на осъдителната ѝ част. Последната, както вече беше посочено, е посветена на приложението на чл.78а НК, а по силата на чл.346, т.1 НПК този ѝ предмет, я изключва от „[п]редмет[а] на касационното обжалване” (заглавие на последната разпоредба). Между двете отговорности (за която има осъждане и за която има оправдаване), има, разбира се, нещо общо: несъответствието между реално осъществената търговска дейност и нейното документиране с цел облагането ѝ с данъци. Само това всъщност би могло да обясни подхода, който е избрал авторът на касационния протест, да оспорва изводите на съдилищата в първата и втората инстанции за недоказаност на обвинението в тази насока. Въпреки възможното обяснение обаче, ВКС смята за излишно да обсъжда основателността на оспорването. Даже прокурорът да е прав, че подсъдимият умишлено е скрил документално част от търговската си дейност, съответно-от приходите си, за възникването на отговорността специално по т.1 на чл.255, ал.1 НК, е необходимо освен друго той въобще д а н е е п о д а л декларациите по ЗДДС и ЗПКО, а не д а г и е подал с потвърдена в тях неистина, както се вижда в обстоятелствената част на обвинителния акт. Казаното не означава, че ВКС е съгласен с разбирането на апелативния съд на с.18-19 от мотивите, че „[о]бвинение за невярно деклариране по ЗДДС няма и съдът не може да излезе извън рамката на обвинението в тази му част без да допусне съществено процесуално нарушение и да наруши правото на защита на подсъдимия”. Хипотезата е на закон за приложение на закон за еднакво наказуемо престъпление без (каквото ѝ да е) изменение в обстоятелствената част на обвинението и тя би могла да се приложи дори за първи път във въззивната инстанция, и дори без инициативата на прокурора (арг. от чл.337, ал.1, т.2 НПК). Казаното по-горе от ВКС за липсващата нужда да се обсъжда основателността на оспорването означава, че обвинението страда и от друг, но вече непреодолим процесуален недостатък; че след като не подсъдимият, а неговата счетоводителка е подавала справките-декларации по ЗДДС(с изключение на една-за м.март 2008 год.-от подсъдимия, но с вярно съдържание),тя, а не той е възможният извършител и на престъплението по т.2 на чл.255, ал.1 НК. Последното не важи за годишните данъчни декларации по ЗКПО, но заради санкционирането им по чл.78а НК тяхното оспорване с протеста е процесуално недопустимо (вж. тук отново началото на съобразителната част). Ръководен от всичко изложено и още съобразно с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 133 от 17.VІІ.2013 год. по внохд № 132/2013 год. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ