Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 09 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурор Калин Софиянски, изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 1069 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2316/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, отмяна на постановената по него присъда и ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд. В искането се очи, че съдът не е приложил правилно закона, тъй като в нарушение на чл. 343г от НК не е определил на подсъдимия Ш. А. Х. задължителното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения, като се позовава на утвърдена и конкретна съдебна практика на ВКС. Осъденият и защитниците му – адвокатите К. Д. и Г. Й., двамата от САК, не се явяват в съдебно заседание пред ВКС, но в писмена молба изразяват становище за даване ход на делото и отхвърляне на искането като неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените доводи и извърши проверка на основанията за възобновяване на делото, установи следното : Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от компетентен орган в съответствие с правомощието му по чл. 420, ал. 1 НПК, по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419, ал. 1 НПК – присъда на окръжен съд, която не е проверявана по въззивен и касационен ред и е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, тъй като присъдата е влязла в сила на 29.09.2021 г., а искането е депозирано на 27.10.2021 г. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Съдебното разглеждане на НОХД № 2316/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК (съкратено съдебно следствие). С постановената по него присъда, чието възобновяване се иска, е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения Ш. А. Х. за това, че при управление на МПС, на 03.10.2010г., в резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1, чл.40, ал.2 и чл.94, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата си Е. А. Х., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, след редукция по чл.58а от НК, която впрочем е била неправилна, защото вместо с една трета съдът намалил определеното наказание от две години лишаване от свобода с една втора и му наложил наказание една година лишаване от свобода, като отложил изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок. Наведеното в искането възражение за нарушение по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК поради неприлагане на чл.343г от НК е основателно. Окръжният съд е игнорирал разпоредбата на чл.343г от НК, според която във всички случаи на извършено престъпление по чл.343, 343а, 343б и чл.343в, ал.1 от НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Изложените в мотивите на атакуваната присъда съображения за неприлагането й, а именно, че подсъдимият използвал ежедневно автомобил за придвижването си до работа и конкретно до тютюневите ниви, които стопанисвал, не могат да бъдат споделени поради императивния характер на посочената разпоредба. Последователна е съдебната практика, че само правоспособният може да бъде лишен от него, ерго необходима положителна предпоставка за налагане на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е извършителят да е носител на правото да се управлява МПС. В кориците на делото не само съществува доказателствено обезпечена информация в тази насока (вж справка за водач на МПС на л.64 - 65, т.1 от ДП), но това обстоятелство е положително установено изрично в мотивите на постановената присъда. Следователно при избрания от съда ред за индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК (вж. стр. 10 от мотивите към присъдата), съдът е бил длъжен да санкционира дееца съобразно изискванията на закона, включително и чрез налагане на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС” на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК. Налагането на това кумулативно наказание е поставено единствено в зависимост от наличието на съответна правоспособност на дееца, която е категорично установена по делото, а не от това дали жертвата е съпруга на дееца. Въпросната близка семейна връзка, на която се позовава защитата в изразено писмено становище пред настоящата инстанция, следва да се отчете при определяне на наказанието като смекчаващо вината обстоятелство със значителна тежест, но не може да изключи приложението на императивно правило, каквото е посоченото в чл.343г от НК. Поради това изтъкнатият пред настоящата инстанция довод от защитниците на осъденото лице, че случилото се е с висока степен на житейска трагедия и нелепост, поради което искането за възобновяване следва да се остави без уважение, не може да бъде споделен. Действително цитираните от представителя на ВКП пред настоящата инстанция решения на ВКС сочат, че съдебната практика не е последователна по въпроса дали разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, с която е предвидена възможност съдът да не наложи предвиденото за съответното престъпление по-леко наказание лишаване от право по чл.37, ал.1,т.7 от НК наред с наказанието лишаване от свобода, е специална по отношение на чл.343г от НК, съответно дали изключва приложението й на основание принципа lex specialis derogat generali (специалният закон отменя общия). В някои случаи ВКС е приел, че при определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.3 от НК може да се изключи налагането на предвиденото по-леко наказание лишаване на дееца от право на управлява МПС по съображения, че посочената разпоредба е специална по отношение на чл.343г от НК и дерогира приложението на последната (вж. Решение № 532/21.12.2012г. по н.д. №1874/2012 г., ІІІ н.о.; Решение № 544/16.12.2013г. по н.д. №2065/2013 г., ІІІ н.о; Решение № 197/10.10.2018г. по н.д. №790/2018 г., ІІ н.о; Решение №57/25.03.21г. по н.д. №178/2012г., І н.о., всички на ВКС) . В други случаи, например в Решение № 266/15.12.2016г. по н.д. №1115/2016г., І н.о. на ВКС, е прието, че разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК е обща спрямо чл.343г от НК по съображения, че такова съотношение между двете разпоредби е в синхрон с изразеното в т.6, б.“б“ от ППВС №1/83г., съгласно което привилегията по чл.55, ал.3 от НК е неотносима към наказанието лишаване от права. В процесния случай, породеният от тази противоречива съдебна практика правен спор не е от значение за преценката основателността на искането за възобновяване, доколкото контролираният съд изрично е аргументирал отказ да приложи чл.55 от НК и е определил наказанието по реда на чл.58а, вр. с чл.54 от НК. Поради това и предвид последователната съдебна практика относно приложението на чл.343г от НК „във всички случаи“ като процесния, не може да се счита отпаднало основанието за нейното приложение относно това по-леко наказание. При наличие на условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, атакуваната по реда на извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора от стадия на разпоредителното заседание. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 2316/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. ОТМЕНЯ присъда № 12 от 14.09.2021 г. по НОХД № 2316/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане от друг състав на съда от разпоредително заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.