Р Е Ш Е Н И Е № 608 гр. София, 19 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2122 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения Д. В. В., депозирано на 15.10.13 г, и по искане на осъдения В. В. В., депозирано на същата дата, за възобновяване на ВНОХД № 153/13 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 88 от 25.06.13 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Елехово, № 150 от 30.11.12 г, по НОХД № 290/12, като присъдата е отменена само относно основанието за налагане на наказанието „лишаване от свобода” - чл. 373, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителите са признати за виновни, както следва: Подсъдимият Д. В. В. е признат за виновен в това, че в периода от месец септември 2010 до края на месец февруари 2011, в [населено място] и [населено място], обл. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с В. В. В. и Г. И. Ж., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 14 279 лв, от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Подсъдимият В. В. В. е признат за виновен в това, че в периода от месец септември 2010 до края на месец февруари 2011 в [населено място] и [населено място], обл. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Д. В. В. и Г. И. Ж., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 12 577 лв, от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите Д. В. В., В. В. В. и Г. И. Ж. са осъдени да заплатят на гражданския ищец Министерство на отбраната обезщетение за имуществени вреди, в размер на 65 лв, заедно със законните последици, а на гражданския ищец [община], обезщетение за имуществени вреди, в размер на 184 лв, заедно със законните последици. Исканията на осъдените В. В. В. и Д. В. В. са на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложените им наказания са завишени и оттам, явно несправедливи. Твърди се, че не е приложен чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК, която хипотеза е налице. Изтъква се, че не са взети предвид смекчаващите обстоятелства / семейното положение и семейните задължения на молителите /, които обуславят налагане на по-леко наказание. Иска се да бъде изменен въззивният акт, по реда на възобновяването, като бъде приложен чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдените пледира за уважаване на исканията. Осъдените В. В. В. и Д. В. В. молят за намаляване на наложените им наказания. Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на молителите е приложена хипотезата на чл. 54 вр. чл. 58 а НК. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени високата степен на обществена опасност на деянията, произтичаща от голямата стойност на предмета на престъплението, от наличието на множество деяния, елементи на продължаваното престъпление, и от последиците на извършеното, изразяващи се в разрушаване на инфраструктурата на съответните населени места / предмет на престъплението са телефонен кабел, чугунени капаци и метални решетки от канализационната система /, и обремененото съдебно минало на дейците. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид: семейното им положение и семейни задължения / осъдените са семейни и се грижат за отглеждане и осигуряване на издръжката на децата си / и депозираните самопризнания още на фазата на досъдебното производство. При комплексната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на осъдените, е отдаден превес на смекчаващите обстоятелства и им е определено наказанието две години „лишаване от свобода”, редуцирано с една трета, съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК, тоест, една година и четири месеца „лишаване от свобода”. Това наказание съответства на обстоятелствата по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Верен е изводът, че не са налице условията на чл. 55 НК, поради което се явява неприложима хипотезата на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. В тази насока правилно е съобразено, че липсват многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, а и най-лекото, предвидено в закона наказание / с оглед относителната тежест на отегчаващите обстоятелства / не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, искането на осъдените за смекчаване на наказателноправното им положение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. В. и искането на осъдения В. В. В. за възобновяване на ВНОХД № 153/13 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 88 от 25.06.13 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Елхово, № 150 от 30.11.12 г, по НОХД № 290/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: