Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 560                                        София, 13 януари 2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Севдалин Мавров   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 478/2009 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В, чрез неговия упълномощен з. адвокат Ц от Видинския адвокатски колектив, срещу нова присъда № 40/23.06.2009 година постановена по в н о х д № 313/2009 година, с която е отменена присъда № 11/1.04.2009 година на Видинския окръжен съд по н о х д № 365/2008 година. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон се твърди, че с въвеждането на единната митническа територия в границите на ЕС, с регламент 2913/1992 година, престъплението по чл. 242 НК, при преминаването на границата между две съюзни държави не може да бъде съставомерно от обективна страна. По това основание искането е за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение се твърди, че подсъдимият е признат за виновен в опит към извършване на престъпление по чл. 242 ал. 2 НК, в нарушение правото на защита на подсъдимия, поради неяснота и непълнота на обвинението, тъй като в обвинителния акт не е описано в какво се изразява знанието и разрешението на митниците и какво означава надлежно разрешение. По това основание искането на защитата е за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. По третото основание са изброени обстоятелства, които защитата счита за смекчаващи и е направено искане за намаляване на наказанието чрез изменение на новата присъда. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и в правото си налична защита твърди, че не е знаел за укрития наркотик в колата му. Направил самопризнания под натиск, за да приключи делото по глава двадесет и седма НПК, като съкратено съдебно следствие. Неговият з. , адвокат К поддържа касационната жалба по всички основания и доводи изложени в тяхна подкрепа. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната присъда в сила. В последната си дума, подсъдимият иска да се намали наказанието му. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната нова присъда е отменена присъдата на Видинския окръжен съд, в частта с която: а/ подсъдимата Ю. Т. В. е призната за виновна за престъпление по чл. 242 ал. 4, вр. ал. 2 и ал. 1, б. „б”, „д” и „е” НК, вр. чл. 18 ал. 1 НК и за престъпление по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 20 ал. 2 НК; б/ подсъдимият В е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. С новата присъда, първата подсъдима е била призната за невиновна по посочените обвинения и оправдана, а вторият подсъдим бил признат за невиновен и оправдан само по обвинението за престъпление по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК; Със същият съдебен акт е изменена първостепенната присъда, като: а/ е преквалифицирано деянието за което подсъдимият – жалбоподател е признат за виновен от престъпление по чл. 242 ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, б. „б”, „д” и „е”, вр. с чл. 18 ал. 1 НК, в такова по чл. 242 ал. 2, вр. чл. 18 ал. 1 НК и б/ е увеличено наложеното му наказание /по съответен протест/ от три години на пет години лишаване от свобода. В останалата част, включително отнемането в полза на държавата на л. а. „Мерцедес”, като средство послужило за извършване на престъплението, присъдата на първата инстанция е потвърдена. Жалбата е неоснователна.   От фактическа с. /първоинстанционното производство е протекло като съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК-подсъдимите признали изцяло фактите описани в обвинителния акт/ е установено, че жалбоподателят и съпругата му, с детето им пътували с лек автомобил за чужбина. На 15.02.2008 година, на ГКПП Видин при митническа проверка, чрез обучено куче, в резервоара от към багажника на колата било открито укрито наркотично вещество – 24,732 кг хероин, опаковано в 32 пакета със съдържание на активен компонент диацетилморфин 44-68 %, на стойност 3 133 950 лева. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение и твърдението на защитата в допълнението към касационната жалба за липса на обстоятелства в обвинителния акт относно това, в какво се изразява разрешението на митницата по отношение деянието преквалифицирано от въззивния съд като престъпление по чл. 242 ал. 2 НК: Преди всичко, следва да се посочи по това конкретно възражение, че същото е направено и пред въззивния съд, по отношение на двете деяния - по преквалифицираното и по това, за което подсъдимият е бил оправдан. По реда на чл. 339 ал. 2 НПК, проверяваният съд е отговорил на л. 7 от съобразителната част на новата присъда на тези доводи. От една с. , правилно е прието, че липсва корелативна връзка между съставите на престъплението по чл. 242 ал. 1 НК /който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митницата…/ и по чл. 242 ал. 2 НК /който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техните аналози…/ Двата състава са напълно самостоятелни и не се намират в съотношение на основен към квалифициран или общ към специален. Те съдържат собствени белези от обективна с. , самостоятелен предмет на престъпление, включително и самостоятелно посочено изпълнително деяние. Изразът „надлежно разрешително” по чл. 242 ал. 2 НК не кореспондира с израза „разрешение на митницата” по чл. 242 ал. 1 НК. Липсата на надлежно разрешение не означава липса на разрешение от митническите власти, тъй като съгласно чл. 32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите разрешителното в хипотезата на чл. 242 ал. 2 НК се издава не от митническата администрация, а от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него зам.министър при условията и по реда на Наредба на МС и то само за вещества по приложения № 1 и № 2 от закона /т.е. без хероин/ и само за случаите, когато веществата са предназначени за медицински цели. От друга с. , обаче неправилно въззивният съд е коригирал присъдата на първата инстанция, като е преквалифицирал деянието от такова по чл. 242 ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 б. „б”, „д” и „е”, вр. с чл. 18 ал. 1 НК в престъпление само по чл. 242 ал. 2 НК. Квалифицираният състав / с оглед размера на предмета на престъплението, като особено големи размери и случаят е особено тежък/ по чл. 242 ал. 4 НК, включва две основни групи престъпления по основен състав – типичната стокова контрабанда по чл. 242 ал. 1 НК и контрабандата на наркотични вещества, прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества по чл. 242 ал. 2 и 3 НК. Тъй като обвинението спрямо жалбоподателя е формулирано с обвинителния акт по отношение на предмета – „в особено големи размери”, а случаят е квалифициран като „особено тежък”, то правилната преквалификация следва да бъде по чл. 242 ал. 4, във връзка само с чл. 242 ал. 2 НК и във вр. с чл. 18 ал. 1 НК. Настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд, че случаят не е особено тежък, преди всичко поради изброените в проверяваното решение обстоятелства – значително количество и стойност, голямо процентно съдържание на активно вещество и укриването на предмета на престъплението в специално изграден тайник на използваното превозно средство. По този пункт се констатира, че въззивният съд /на л. 66 от въз.п-во/ неправилно е приел значително по-ниска стойност на предмета на престъплението – 1 133 950 лева, вместо 3 133 950 лева при обсъждането на стойността на наркотичното вещество в аспекта на тежестта на случая. Тъй като липсва протест, настоящата инстанция е лишена от друга процесуална възможност, освен само да констатира посоченото отклонение при правната квалификация на деянието. Неоснователната е тезата на подсъдимия изразена пред касационната инстанция, че той е признал фактите описани в обвинителния акт под натиск. Първо, това изявление не е подкрепено с никакво конкретно възражение за да бъде предмет на проверка и второ, то е направено ясно и недвусмислено в открито съдебно заседание в присъствието на страните, включително и упълномощеният му защитник. Видно от съдържанието на съдебния протокол, нищо не поражда съмнение за доброволния характер на волята изразена от подсъдимия за признаване на фактите описани в обвинителния акт. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон, доводите изложени от защитата са същите каквито са изложени пред въззивния съд, който от своя с. изчерпателно и задълбочено ги е обсъдил – вж л. 9 и 10 от мотивите към новата присъда. Изводите на апелативния съд са законосъобразни, поради което не е налице въведеното касационно основание. Поради изложеното до тук, няма правно основание за касационна отмяна на въззивната нова присъда на Софийския апелативен съд. По основанието за явна несправедливост на наказанието: По принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, чрез намаляване на наказанието е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. В конкретния случай това условие не е налице. Размерът на наказанието е справедлив и съобразен с данните по делото и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Освен това, въззивният съд е проявил достатъчно толерантност към подсъдимия, като не уважил искането в протеста за отмяна приложението на чл. 55 ал. 3 НК, по отношение неналагането на наказанието глоба. Настоящият състав намира, че понататъшно снизхождение чрез намаляване на наказанието било в противоречие с целите на наказателната санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната. Поради изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 40/23.06.2009 година постановена от Софийски апелативен съд по в н о х д № 313/2009 година, по описа на същия съд, с която е отменена присъда № 11/1.04.2009 година на Видинския окръжен съд по н о х д № 365/2008 година.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: