Р Е Ш Е Н И Е   № 137 София, 25.06.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на петнадесети март  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА           ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 343 /2009  година   и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С Определение Nо 307 от 24.04.2009 година по реда на чл. 288 ГПК е допуснато касационното обжалване срещу въззивно Решение Nо 1304 от 09.12.2008 година, по гр.възз.д. Nо 1232/2008 година на Варненския окръжен съд. Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т.3 ГПК, е обосновано по съображения , че: в рамките на спор за собственост , с оглед на избраната форма защита-отрицателен установителен иска, въпросът за правния интерес на ищците , в хипотезите на незавършена процедура по възстановяването на земеделски земи поради липса на Заповед на Кмета по § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешава противоречиво от съдилищата ,в който смисъл е и представеното Определение на ВКС Nо 466/ 17.10.2008 година по ч. гр.д. Nо 1459/2008 година –I отд. Касационното обжалване е допуснато и на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК поради приетата теза на касаторите, че липсата на безпротиворечива съдебна практика по повдигнатия материално-правен въпрос за вложения от законодателя смисъл на понятието „сграда , построена върху земята към 1.03.1991 година „ във вр. и с §1в ал.3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, обуславя необходимостта от произнасяне, което да има обобщаващ характер и което да допринесе до по трайно тълкуване на разбирането на съда по поставения проблем в аналогичните хипотези. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо- отменително основание по см. на чл. 281 т.2 ГПК, и/или неправилно поради неправилно приложение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия за да прецени валидността , допустимостта и правилността на обжалваното решение в установените от чл. 290-293 ГПК правомощия , намира : С обжалваното решение , въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд с, което е прието за установено , че З. С. М. , Б. М. Л. и Н. М. С. , като наследници по закон на М. М. , по заявения отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , не са собственици на реална част от 217 кв.м. от недвижим имот, с граници по скицата по делото, в гр. В., землището на кв. Владиславово м.”П”, представляващ ПИ Nо 438 по ПНИ на местността. Прието е , че е налице правен интерес , тъй като ищците-наследници на Г. А. С. се легитимират като собственици на възстановен по ЗСПЗЗ , в стари реални граници земеделски имот , попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. В. кв. Владиславово , м.”П”, целият от 2.459 дка , в рамките на който попада спорната реална част от 217 кв.м. от ПИ Nо 438 от ПНИ , с решение на ПК от 1999 година. Интересът е обусловен от конкуренцията с правото на ответниците по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и необходимостта и за двете страни за финализиране на реституционното производство със Заповед на Кмета по § 4к от ЗСПЗЗ. По поставеният процесуално-правен въпрос , в рамките на спор за собственост чрез защита с отрицателен установителен иск, за правния интерес на ищците , в хипотезите на незавършена процедура по възстановяването на земеделски земи поради липса на Заповед на Кмета по § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ , на основание чл. 291 т.1 ГПК , настоящият състав приема : С цитираното определението на ВКС , в производство по чл. 274 ал.3 ГПК е взето становище в смисъл, че страната , която претендира да е собственик на земеделска земя , основание наследство и земеделска реституция ,няма правен интерес да заяви отрицателен установителен иск за отричане титул за собственост по отношение на същия земеделски имот на лицето полувател, докато процедурата по възстановяването му не е приключила с влязло в сила решение на ОбСЗГ и скица , т.е. след приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността в т.ч. и издадена Заповед по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така изразеното становище не се споделя от настоящият състав досежно констатацията ,че Заповедта на кмета по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като елемент от административната процедура, е необходимо условие за обосноваване на правния интерес от защита правото на реституираната собственост с отрицателен установителен иск. Целта на процедурата по възстановяването на собствеността върху земеделските земи е да се определят реалните граници- стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи, заличени в процеса на колективизацията и обобществяването им –чл. 14 ал.1 т.1 и т.2 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ, като се индивидуализира конкретната вещ като обект на правото на собственост. Когато земеделската земя , по отношение на която е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ , попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ- т.е. в терени, предоставени за ползване на лица въз основа на посочените в ЗСПЗЗ подзаконови актове на ДС, МС .., възстановяването се извършва при условията на разпоредбите на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. В първоначалната редакция на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/ ДВ.бр.98/1997 година / се предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите, като плановете съдържат и границите на земите на бившите собственици на земеделска земя. Т.е. още с тази първа редакция на закона , процедурата по финализиране възстановяване собствеността на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и тази за ползувателите на терени, с права на §4 а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ , поставя допълнителното изискване на изготвен КП, индивидуализиращ поземлените единици. В резултат на законодателна промяна се предвиди , че правото на собственост по отношение на конкретен терен и за двете категории лица ще се дефинира като конкретен обект на правото на собственост след процедура по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 20 и чл. 28 а-в от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи „възстановяването , съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, в която заповед се описват местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към заповедта се прилага и скица на имота”. Щом процесната заповед на кмета по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ важи в еднаква степен като изискване за приключване на административна процедура и за лицата , с възстановена собственост и за лицата-ползуватели, то при конкуренцията на права между бивш собственик и ползувател, незавършената административна процедура – т.е. липсата на издаване заповед на кмета по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ или издадена такава в полза на ползувателите на терени, получен на основание на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, макар и да е елемент от административна процедура, не може да обуслови липса на правен интерес от защита с отрицателен установителен иск , тъй като обратното би означавало да се отрече възможността на бившия собственик да защити признатото му право да възстанови в стари граници собствеността си. Правният интерес на бившия собственик на земеделски земи, комуто е признато правото да възстанови собствеността на притежавани от наследодателя му или от него земеделски земи с решение на ПК/ ОбСЗГ за предявяване на отрицателния установителен иск спрямо лице, ползувател на терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обусловен от необходимостта да се защити правото на собственост , признато като право на поземлен имот, включен в ПНИ/ респ. КПЗ, КК/ , като се преодолее в спора за конкуренция на права, за финализирането на административната процедура чрез издаване на заповедта на кмета в лицето на бившия собственик или се стигне до изменение на вече издадена такава заповед по реда на § 4к ал.8 т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28в ал.2 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения , следва да се приеме , че с обжалваното решение , въззивният съд правилно е приел, че е за ищците-наследници на правоимащия Г. А. С. собственик на възстановен по ЗСПЗЗ , в стари реални граници земеделски имот , попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр. В. кв. Владиславово , м.”П”, целият от 2.459 дка, е налице правен интерес от избраната защита – чрез отрицателен установителен иск целящ да отрече правата на ответниците на трансформирано право на ползуване в собственост по отношение на спорната реална част от 217 кв.м. , попадаща в ПИ Nо 438 от ПНИ. По повдигнатия материално-правен въпрос относно вложения от законодателя смисъл на понятието „сграда , построена върху земята към 1.03.1991 година „ във вр. и с §1в ал.3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, настоящият състав на ВКС, намира, че изразеното становище на въззивния съд е в съответствие с установената от съдилищата съдебна практика. Практика на ВКС по тълкуване разпоредбата на §1в ал.3 от ППЗСПЗЗ, в множеството сходни хипотези касаещи дори същата местност, приемат че „сграда” по смисъла на закона , построена/ преди 31.03.1991 година/ в имота, попадащ в терен по §4 от ЗСПЗЗ , съставлява постройка , отговаряща на изискванията на строителните правила и норми, установени с действащата към посочения момент Наредба Nо 5 / 77 година/ отм./- а именно постройката да е годна за постоянно, временно и сезонно ползване, което предполага свързване с обща мрежа за водоснабдяване или наличие на местен водоизточник/ чл. 303 ал.3 от ППЗТСУ /отм./ във вр. с чл. 157 от Наредба Nо 5/77 г./ отм.// , да има изискуемите помещения със съответната техническа характеристика- да разполага с кухня или кухненски бокс, според минималните изисквания за вилна сграда според цитираната наредба, да е обезпечена със сервизно помещение / вътрешно или външно/ , наличие на септична яма при липса на обща канализационна мрежа. За да уважи отрицателния установителен иск , решаващият съд , съобразявайки събраните доказателства за построената преди 1991 година постройка в имота, е приел, че същата не отговаря на изискванията на §4а от ЗСПЗЗ във р. с §1в ал.3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ във вр. с установените строителни правила и норми според Наредба Nо 5/77 г.. Изводите на съда за обосновани и законосъобразни , при категоричните данни за постройката в имота от 13.20 кв.м., заснета за първи път в КП от 1997 година ,състояща се от стая и складово помещение, изградена от метална конструкция от тръби, стените и покрива покрити с хидроизолационен материал,без обособен кухненски бокс, лиса на обща водопроводна мрежа ,с външна тоалетна и кладенец, електрифицирана едва през 1990 година. Изводите на съда , че подобен тип постройка не може да служи за постоянно, или временно или дори сезонно обитаване , поради липсата на условия за това , касаещи липса на обособено помещения за кухня, късно електрифициране на района , лиса на обща водопреносна мрежа , за логични, на направени в рамките и въз основа на безспорно събрани доказателства. При поведения косвен контрол за законосъобразност на административната процедурата по §4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ , решаващият съд правилно е приел, че постройката в имота на ответниците , наследници на покойния няма характеристиката на „сграда” по смисъла на закона, поради което и не са налице условията на закона да се признае на същите лица ,в лицето на наследодателя им полувател, че са настъпили вещно-правните последици на трансформираното правото на ползване в право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 1304 от 09.12.2008 година, по гр.възз.д. Nо 1232/2008 година на Варненския окръжен съд с което е оставено в сила Решение от 1.04.2008 година , по гр.д. Nо 3695/2007 година на Варненския районен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: