Р Е Ш Е Н И Е   №  284       София,21.07.2010 година           В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А           ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА               при секретаря  Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 378 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:    Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 949 от 30.07.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК касационно обжалване на решение от 08.01.2009 година по гр.д. № 730/2008 година на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Й. В. Й. от гр. Ш. против О. гр. Ш. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 987 от 30.06.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “психолог” към МКБППНМ и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ в размер на 1592,91 лева. Касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 21 ЗМСМА и чл. 44 ЗМСМА вр. с чл. 328, ал.1, т.2 КТ. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване е допуснато и по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 266 ГПК. В обжалваното въззивно решение е прието, че общинският съвет определя общата численост на персонала на общинската администрация, а кметът на общината, в кръга на правомощията, предоставени му с устройствен правилник на общинската администрация, утвърждава щатно разписание. В противоречие с това становище, в решение № 531 от 19.05.1999 г. по гр.д. № 532 от 1998 г.; решение № 319 от 06.05.1998 г. и решение № 212 от 04.06.1997 г. по гр.д. № 258 от 1997 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че единствен орган за утвърждаване на щатното разписание на общинската администрация е общинския съвет. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал.1, т.7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях.твърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от Общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат; основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал.1, т.3 ЗМСМА. По приложението на чл. 266 ГПК: Уредбата на въззивното производство в ГПК от 1952 г. (отм.) не съдържа ограничения за страните да сочат нови доказателства във въззивната инстанция – доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство, независимо от причините за това, в т.ч. доказателства, които не са събрани поради допусната от страната небрежност при водене на делото (т. 6 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС). При действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007 г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал.2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал.3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал.3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК. В обжалваното въззино решение на Шуменски окръжен съд е прието, че работодателят О. гр. Ш. е прекратил трудовия договор с ищеца Й. Й. със заповед № 987 от 30.06.2008 г на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, което обстоятелство е установено по делото – с щатно разписание на длъжностите, в сила от 01.06.2008 г. е била премахната длъжността “психолог” в мероприятие “Д” към МКБППНМ. Прието е, че уволнението е извършено законно, след реално съкращаване на щатната бройка, заемана от уволнения служител; че длъжността “психолог” към МКБППНМ не е включена в общинската администрация, а е сред длъжностите, съставляващи допълнителна численост на щатни бройки, финансирани от собствени източници на общината, по отношение на които Общинския съвет определя общата численост на персонала, а кметът на общината, в кръга на правомощията му, предоставени с Устройствения правилник на общинската администрация, утвърждава щатно разписание. Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението на Й. Й. , извършено със заповед № 987 от 30.06.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “психолог” към МКБППНМ и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ в размер на 1592,91 лева са отхвърлени като неоснователни. В касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд, постъпила от Й. В. Й. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 21 ЗМСМА, съгласно който текст общинският съвет определя числеността и структурата на общинската администрация; че изводите за правомощията на кмета на общината са формирани в нарушение на чл. 44 ЗМСМА, както и че в нарушение на чл. 266 ГПК, въззивният съд е приел доказателства, приложени към въззивната жалба, възможността за представяне на които е била преклудирана в първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба я оспорва като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е правилно по същество с оглед формираният краен извод за законност на уволнението. В нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК, въззивният съд е допуснал и приел доказателства, представени с въззивната жалба, подадена от О. Ш. – доказателства относно одобрената от общинския съвет структура на администрацията, както и за предоставяне правомощия на кмета на общината с Устройствения правилник на общинската администрация. Представените документи са били в държане на въззивника О. Ш. , който е могъл да ги представи в срок в първоинстанционното производство, както с отговора към исковата молба, така и след дадените от съда указания с определение от съдебно заседание, проведено на 09.10.2008 г. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, тъй като приетите във въззивната инстанция доказателства не обуславят изхода на спора. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 21 ЗМСМА и чл. 44 ЗМСМА относно компетентността на кмета на общината да утвърждава щатно разписание в рамките на определената от общинския съвет структура и обща численост на персонала на администрацията, представените с въззивната жалба решения на Общински съвет Ш. и Устройствен правилник са без правно значение. Без правно значение е дали с Устройствения правилник изрично се предоставят на кмета права, които произтичат от закона, а приемането на актуална за 2008 г. структура на общинската администрация от Общински съвет гр. Ш. е установено от доказателствата, представени своевременно в първоинстанционното производство – решение № 56 по протокол № 6 от 18.03.2008 г., с което е утвърдена обща численост на персонала по бюджета за 2008 г., разпределен по дейности. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят извършените в касационното производство съдебни разноски в размер на 600 лева- възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат В от Ш. адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение на Шуменски окръжен съд от 08.01.2009 година по гр.д. № 730/2008 година. ОСЪЖДА Й. В. Й. от гр. Ш., ул. “. № 50, с ЕГН ********** да заплати на О. Ш. сумата 600 (шестстотин) лена разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: