34 8 Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 06 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1006/2020 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Я. Р. И. чрез неговия защитник срещу присъда № 260001/02.11.2020 г., постановена по ВНОХД № 467/2020 г. от Апелативен съд – П.. Касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. В обсега на второто от касационните основания се съдържат твърдения, че в обвинителния акт не е посочен начина на извършване на престъплението, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. Изтъкват се доводи за неправилен доказателствен анализ в отклонение от нормите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК, както и че съдът се е позовавал на писмен документ, представен на чужд език , като по този начин не е изпълнил указанията на предходния касационен състав за цялостен, а не частичен, негов превод на български език. Развиват се аргументи за отсъствие на обективните признаци на престъпния състав по чл.249, ал. 1 от НК. Отправен е упрек към въззивната инстанция, че не е обсъдила обстойно въпроса за приложението на чл. 9, ал.2 от НК. Наложеното наказание е счетено за несправедливо, защото е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 от НК. В заключение се отправят алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия при условията на чл. 9, ал. 2 от НК, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Я. И. не взема лично участие. Жалбата се поддържа от неговия защитник по направените в нея възражения и искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 81/13.08.2019 г., постановена по НОХД № 1111/2019 г., Окръжният съд – П. признал подсъдимия Я. Р. И. за невинен в това, че през периода 09.08.2018 г. до 15.08.2018 г. в [населено място] и [населено място], обл. П., при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент – дебитна карта с № ..........., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на Ю. С. А., без съгласието на титуляря - Ю. С. А., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 9, ал.2 от НК и чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК. В рамките на иницииран от прокурора инстанционен контрол присъдата е била отменена с оспорения по касационен ред съдебен акт, като вместо това подсъдимият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Атакувнаният сега въззивен съдебен акт не е единствен по делото. Първоинстанционната присъда № 81/13.08.2019 г. по НОХД № 1111/2019 г. е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 465/2019 г., проведен по протест на прокурора. С присъда № 7/22.10.2019 г., постановена по това дело, апелативният съд отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода. Постановената въззивна присъда по ВНОХД № 465/2019 г. е била оспорена по касационен ред единствено от подсъдимия Я. И.. С решение № 117/30.09.2020 г. г., постановено по н.д. № 460/2020 г., Върховният касационен съд, трето н.о., отменил въззивния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. В касационното решение е направена констатацията, че изводите на въззивния съд за време, място и естеството на извършените от подсъдимия действия по използване на инкриминираната дебитна карта, са основани на негодно доказателствено средство (приложената на л. 41 от ДП справка от „Банка ДСК“ ЕАД), което е представено на английски език. Разпоредбите на чл. 21 и чл. 134 от НПК са задължавали решаващия съд да предприеме мерки за превод на документа, което не е сторено. Изтъкнато е още, че съдът не е предприел необходимите действия, за да изясни противоречието в писмените данни относно местонахождението на устройството, посредством което са осъществени деянията по п. 4-6 от обвинителния акт. Жалбата е основателна, макар и не по всички претендирани с нея основания. Твърденията за неяснота в съдържанието на обвинителния акт според касатора се изразява в „непосочване конкретно в какво се изразяват действията на подсъдимия, формулирани като изпълнително деяние, и начина на осъществяването му“. Непредубеденият прочит на обвинителния акт не показва отклонения от стандарта на чл. 246 от НПК. В неговата обстоятелствена част в необходимата степен са отразени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му. Описани са конкретните деяния, влизащи в състава на продължаваната престъпна дейност, изразила се в ползване на платежния инструмент без съгласието на титуляря, както и външните прояви на конкретното поведение на дееца, чрез които е прието извършването им. Обвинението, формулирано по този начин, е определило достатъчно ясно предмета на доказване, поради което и възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен не е била ограничена. С оглед на посочените по-горе констатации в отменителното решение на предходния касационен състав, въззивната инстанция е изискала предоставянето на разискваната справка на български език, в която да са преведени и разяснени всички използвани термини. Вярно е, че изписването на населеното място – локация на устройствата, посредством които са осъществени изпълнителните деяния, отново е отразено на латиница (Stamboliiski и Krichim), но това не рефлектира по съществен начин на правните възможности на подсъдимия за защита, доколкото те са фиксирани с общовалидното им звучене. Освен това подсъдимият не отрича да е посетил посочените градове за извършване на инкриминираните операции чрез монтираните там устройства. Въззивният съд е положил дължимите усилия да преодолее отбелязаното в касационното решение противоречие в писмените данни относно местонахождението на АТМ-устройството по посочените пунктове на обвинението. На следващо място, поддържаната теза за несъставомерност на инкриминираното деяние се обосновава с доводи за липса на съществен елемент от състава на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК от обективна страна, а именно деецът да действал „без съгласието на титуляря на платежния инструмент“ - дебитна карта със съответния номер, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на свидетеля Ю. А.. Така поддържаното оспорване се основава на избирателно коментирани в жалбата факти. В мотивите на проверявания съдебен акт апелативният съд след собствен анализ на гласните доказателствени източници, в частност и на показанията на свидетеля, е приел за установено, че последният е предоставял дебитната си карта и съответния ПИН-код на подсъдимия, както и че е изразил съгласие той да ползва при нужда пари от сметката му. Както правилно е отбелязал въззивният съд, защитата обаче пренебрегва заявеното от А. за поставено от него условие да бъде уведомяван преди използването на дебитната карта. Независимо че е бил наясно с това указание, подсъдимият не е поискал предварително съгласието на свидетеля за ползването на обсъждания платежен инструмент, поради което и неговите действия в инкриминирания период разкриват елементите на престъпния състав по чл. 249, ал.1 от НК. С оглед на казаното тезата на защитата за обективна несъставомерност на деянието е несподелима. Претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, допуснато с осъждането на подсъдимия, е основателно, но във връзка с отправеното възражение за присъствие на правните параметри на чл. 9, ал.2 от НК. Въззивният съдебен състав не е приел аргументацията на основния съд за малозначителност на престъпното посегателство, визирани във втората хипотеза на коментираната разпоредба. Отправени са упреци за подценяване на личната обществена опасност на подсъдимия, преценена от втората инстанция като висока, необсъждане на факта, че действията по използването на чуждия платежен инструмент са извършени в рамките на шест дни, както и че с част от тези действия подсъдимият е изтеглил парична сума от сметката на А.. Подчертано е, че престъплението по чл. 249 от НК е на просто извършване, тоест самото им изпълнение разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност. Изложените аргументи не показват задълбочено разискване на нормата на чл. 9, ал.2 от НК. Както е известно, конкретиката на всеки случай е тази, която обосновава позицията за наличието или не на условията, заложени в посочения законов текст. Престъпленията, засягащи правилното функциониране и правилата в паричната система, поначало са такива със завишена степен на обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал.2 от НК, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените отношения. При конкретната фактическа обстановка настоящият състав намира, че поведението на подсъдимия И. може да се разглежда на плоскостта на предпоставките по втората алтернатива – явна незначителност на обществената опасност на деянието. Несъмнено, инкриминираните действия на подсъдимия формално осъществяват признаците на неправомерно ползване на платежния инструмент и с оглед на това попадат в обсега на наказателноправната забрана по чл. 249, ал.1 от НК. Същевременно спецификата на конкретната престъпна проява на И. съдържа в себе си нисък потенциал за засягане на защитените обществени отношения. Действията му са мотивирани от даденото принципно съгласие от титуляря на платежния инструмент да борави с него. По делото е установено, че с част от изтеглената парична сума е закупен моторен трион, вещ която подсъдимият и свидетелят А. са имали намерение да закупят с пари от сметката на последния и да я ползват съвместно. Подсъдимият сам е посетил свидетеля, преди да е наясно с подадения от него сигнал до компетентните органи, лично го е уведомил, че е ползвал дебитната карта, за изтеглените парични средства и за закупената с част от тях вещ, която му е предоставил. Принципно, завишената степен на обществена опасност на дееца може да доведе до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние. Въззивният съд е акцентирал върху съдебната биография на подсъдимия, но е пропуснал да съобрази, че в голямата си част престъпленията, за които той е осъждан, са извършени от него като непълнолетен и са отдалечени назад във времето. Наказанието по последната влязла в сила присъда е изтърпяно през 2011 г. От този момент подсъдимият, отбелязано и в мотивите на въззивната присъда, е имал социално приемливо поведение. Позитивни характеристични данни за личността на И. се съдържат в показанията на А., изнесъл информация за оказваната му от подсъдимия почти ежедневна помощ в бита, че той отглежда като баща две малолетни деца, намиращи се във влошено здравословно състояние. Затова в конкретния случай характеристиката на личността на подсъдимия като осъждано лице не е абсолютен аргумент при преценката на обществената опасност на самото деяние. Обобщено, изброените фактори, оценени в тяхната съвкупност, разкриват присъствие на втората форма на „малозначителност“ по чл. 9,ал. 2 от НК – обществената опасност на деянието е явно незначителна и това изключва престъпния му характер. Ето защо следва да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 1 от НК. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 260001/02.11.2020 г. на Апелативен съд – П., постановена по ВНОХД №467/2020 г., като на основание чл. 9, ал. 2 от НК оправдава подсъдимия Я. Р. И. да е извършил престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.