3 Решение по гр. д. № 785/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 23.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 785 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 148 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 54/11 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 1530 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 5481/09 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е намалено завещателно разпореждане. Вместо него е постановил ново решение, с което на основание чл. 30 ЗН е намалил завещателното разпореждане на Т. Р. К., която завещала на Б. Г. К.-Х. и на Б.-А. К.-Х. цялото си движимо и недвижимо имущество, до размер на 18475.98/100349.90 ид. ч., за допълване запазената част на Е. Г. К.. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Б. К.-Х. и Б.-А. К.-Х.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Е. К. не взема становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1207 от 13.12.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали разпоредбата на чл. 30 ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис е приложима и в случаите, когато с един акт е направено завещание на две лица, едното от които е призовано да наследи, а другото е лице от реда на чл. 5 - 9 ЗН, но не е призовано да наследява. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с имуществото за след смъртта си, както в полза на лице което е негов наследник по закон, така и в полза на лице което не е призовано към наследяване. В чл. 15 ЗН е вписана забрана на две или повече лица да си завещават взаимно имуществото си с един и същ акт. Няма законова пречка обаче, едно лице, с един акт, да направи завещание в полза на две лица. Въпреки че са извършени с един акт, разпорежданията следва да бъдат разгледани независимо едно от друго, като в случай че някое от тях е недействително, то не опорочава другото. Съгласно чл. 30 ЗН, наследник с право на запазена част който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена упражнява това право спрямо лица които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Или разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис следва да се прилага само по отношение на лица които не са призовани да наследят. С т. 15 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. беше прието, че по смисъла на чл. 30 ал. 2 от ЗН наследници по закон са всички лица посочени в чл. 5 - 10 от ЗН, т. е. тези, които биха могли да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване. Текстът обаче е обявен за изгубил сила с Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по гр. д. № 1/05 г., на ОСГК ВКС. С това решение съдебната практика се връща към тълкуването дадено в решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/62 г., ОСГК на ВС, с което бе възприето, че под термина „наследници по закон” по чл. 30 ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица указани в чл. 5 - 10 ЗН. Следователно приемането на наследството под опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не е призовано към наследяване. Когато има повече от едно безвъзмездни разпореждания в полза на различни лица, следва да се прецени дали спрямо всяко от тях е налице изискването на чл. 30 ал. 2 ЗН за приемане на наследството под опис. В този смисъл е и обнародваната нова задължителна практика на ВКС в решения № 338 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 397/10 г. на ВКС II ГО, № 531 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 5336/08 г. на ВКС ІІ ГО, № 209 от 29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/09 г. на ВКС ІІ ГО и № 108 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 105/09 г. на ВКС V ГО, постановени в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК. По основателността на касационната жалба: За да отмени частично първоинстанционното решение въззивният съд е приел че Е. и Б. са наследници на Т. Р.. Н. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Б. и на внука си Б.-А.. При висящо производство за делба, Е. предявила иск по чл. 30 ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане. Съдът приел за неоснователен довода на касатора Б.-А. че ищцата Е. не е приела наследството по опис, затова не може по отношение на него да упражни иска по чл. 30 ЗН. Завещанието било универсално, затова не било необходимо приемане на наследството по опис. Освен това, изискването Е. да приеме наследството по опис не се отнасяло за наследницата по закон Б. и след като Б. - А. се ползвал от същото завещание, то задължението за приемане на наследството по опис не се отнасяло и за него. Съдът образувал обща наследствена маса и изчислил размера на запазената част на Е., като приспаднал стойността на дарението в нейна полза. Изложил е и съображения, че нормата на чл. 36 ЗН не намирала приложение, тъй като завещателните разпореждания били универсални. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението. Съдът не съобразил факта, че с един акт са извършени две завещателни разпореждания, всяко едно от които следва да бъде преценено поотделно. Неоснователно не било зачетено възражението на касатора Б.-А. К.-Х., че той не е наследник призован да наследява, затова по отношение на него следва да се прецени факта дали ищцата е приела наследството по опис. Съдът неправилно определил и размера на запазената част, като намалил изцяло, а не съразмерно завещателното разпореждане. Освен това, касаторката Б. К.- Х. можела да се ползва от разпоредбата на чл. 36 ЗН и да предложи други имоти за уравнение. Видно е от данните по делото, че Е. и Б. са сестри, наследници на Т. Р. К., починала на 18.11.2008 г. и на Г. К. К., починал на 03.06.1984 г. Б.-А. е син на Б. и внук на наследодателката. С нот. акт № 147 от 19.12.1974 г. Т. и Г. К. дарили на дъщеря си Е. и на нейния син Г. втори етаж от къщата и едно избено помещение. Към момента на смъртта си, наследодателката притежавала освен част от имота в [населено място] и нива в землището на [населено място]. С влязло на 30.12.2008 г. в сила решение № 48 от 03.04.2007 г. по гр. д. № 4723/06 г. на Районен съд [населено място], била допусната делба на УПИ ХVІ-860 в кв. 86 по плана на [населено място], на първи етаж от двуетажната жилищна сграда, на гараж и лятна кухня, при квоти ½ ид. ч. за Т. и по ¼ ид. ч. за Б. и Е.. Със саморъчно завещание обявено на 06.08.2009 г., Т. К. оставила цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Б. и на внука си Б.-А.. С оглед заключенията на назначените вещи лица съдът намалил изцяло завещателното разпореждане. Предвид отговора на съществения за спора въпрос, жалбата е основателна. Като е приел, че нормата на чл. 30 ал. 2 ЗН не се отнася за завещание направено в полза на две лица, едното от които е наследник по закон, а другото не е, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд. При новото разглеждане на спора съдът трябва да разгледа възражението на ответника Б.-А., като събере доказателства дали ищцата е приела наследството по опис. Едва след като прецени дали по отношение на него искът по чл. 30 ал. 1 ЗН е основателен, съдът следва да изчисли размера на запазената част на ищцата, като съобрази разпоредбата на чл. 31 и сл. ЗН. При новото разглеждане на спора въззивния съд следва да се произнесе и по отношение разноските направени в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 148 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 54/11 г. Окръжен съд [населено място] и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: