Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * процесуално недопустимо искане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. София, 10 юли 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
          ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХОВА
          НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Мира Недева и
с участието на прокурора Калин Софиянски ,
като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 514/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК по искане на Окръжния прокурор при ОП-Ямбол за възобновяване на наказателно частно дело № 416/13 г. по описа на Окръжен съд –Ямбол и за отмяна на определението, с което е потвърдено постановление от 9.12.2013 г. на Окръжната прокуратура за прекратяване на наказателното производство водено срещу К. С. Й. по ДП № 78/2011 г. на ОД на МВР –Ямбол за престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3, вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В искането се твърди, че след възобновяване на досъдебното производство са събрани нови доказателства, които не са били известни на съда и които имат съществено значение за делото. Такива според прокурора са показанията на К. Й. и на св. Х., св. В., пред които в условията на затвора, при изтърпяване на присъда по друго дело, той е направил самопризнания за участието си в грабежа.
В съдебно заседание прокурорът от ВКП не поддържа искането, тъй като счита, че в него не са изложени доводи за наличието на нови обстоятелства, неизвестни на съда, потвърдил прекратяването на наказателното производство. Доказателствата според него са същите, с изключение на депозираните показания на Й., а свидетелите, които той е посочил като съучастници не са подкрепили версията му, като при разследването не са установени други доказателства за съпричастността му.
Адв. П. Г. - служебен защитник на Й. твърди, че искането е просрочено, поради което следвало да бъде оставено без разглеждане. По същество се явявало неоснователно по съображенията, изложени от прокурора при ВКП.
К. С. Й. заявява, че е бил подведен да признае участието си в грабежа, с обещание за връщане на делото, по което има постановена доживотна присъда.
ВКС- първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията съобрази следното :
На първо място касационната инстанция дължи отговор на адв. Г. за това дали искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421, ал.1 от НПК и дали следва да бъде разгледано по същество. При проверката му, ВКС констатира, че възражението е основателно. Макар да е депозирано от процесуално легитимна страна- прокурор от ОП –Ямбол и да касае акт, подлежащ на проверка по реда на глава 33 от НПК, то е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като е депозирано след шестмесечния срок от разкриването на новото обстоятелство по см. чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК.
Това е така, защото : Досъдебното производство № 78/2011 г. по описа на ОД на МВР- Ямбол е било образувано за извършено на 15.10.2010 г. престъпление по чл. 199, ал. 3 вр., чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. На 6.11.2013 г. прокуратурата е повдигнала и предявила обвинение на К. С. Й.. При разпита си като обвиняем той се е възползвал от правото си да не дава обяснения по него. След проведено разследване прокуратурата е преценила, че доказателствата срещу Й. не са достатъчни и за това досъдебното производство е прекратено с постановление от 9.12.2013 г., поради недоказаност на обвинението и делото е било спряно до откриване на извършителя.
След обжалване на постановлението от пострадалите по реда на чл. 243 от НПК е образувано нчд № 416/13 г. в Окръжен съд- Ямбол, който с определение № 6/20.01.2014 г. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдебният акт е влязъл в сила, тъй като не е атакуван от страните.
В последствие Й. е бил осъден по нохд № 1026/14 г. на ОС- Плевен / потвърдено с Решение № 136/16 г. по н.д. №467/16 г. на ВКС/ на доживотен затвор за друго престъпление, наказанието по което търпи и към момента. Пред служители на администрацията при затвора при проведена „беседа“ с тях, Й. е дал обяснения, в които е признал участието си в извършения на 15.10.2010 година грабеж.
С постановление от 23.04.2018 г., на основание чл. 245 ал. 2 от НПК прокуратурата е възобновила производството по ДП № 78/11 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол. На 11.06.2018 г. К. Й. е бил разпитан от разследващ полицай в качеството на свидетел /т. 3, л. 43-45/, като е дал подробни сведения за начина на извършване на грабежа, за своето участие и това на други лица в престъплението. По досъдебното производство са разпитани като свидетели лицата, сочени от Й. като негови съучастници, приятелка му -св. Р., както служителите от затвора присъствали на проведената беседа - св. Х. и св. В., назначени са експертизи и др., които не са подкрепили изложената от Й. в показанията му от 11.06.2018 г. информация.
Като фактическо основание за направеното искане за възобновяване на наказателното производство по нчд № 416/14 г. прокуратурата е посочила наличие на ново доказателство, „разкрито“ след възобновяване на делото, което не било известно на съда при произнасяне на определението му в процедурата по чл. 243, ал. 7 от НПК. Като такова доказателство прокуратурата е оценила показанията на К. Й. от 11.06.2018 и от 6.03.2019 г., чрез които той се уличава в извършване на деянието, производството, по което е прекратено с нчд № 416/14 г. по описа на ОС-Ямбол.
При преценка на допустимостта на направеното искане касационната инстанция следва да провери в кой момент новото обстоятелство е станало известно на прокуратурата и спазен ли е бил срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Този момент е първия разпит на Й. от 11.06.2018 г., в който той е разкрил данни за участието си в престъплението, а не на 18.03.2019 г., когато е проведен с него втори разпит, в който той е допълнил първоначалните си „показания.“
Искането за възобновяване на нчд № 416/14 г. по описа на ОС- Ямбол е депозирано на 18.03.2019 г., т.е. след 6- месечния срок от разкриване на „новото обстоятелство“, и за това се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане като просрочено. Поставените в него въпроси за процесуалната стойност на депозираните показания като свидетел от обвиняемо лице по същото дело, на показанията на служителите от затвора относно проведената беседа с осъдения и др. не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, тъй като касаят основателността на искането, по което ВКС няма процесуална възможност да се произнесе.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК
ВКС- първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на прокурор от ОП- Ямбол за възобновяване на нчд № 416/14 г. по описа на ОС- Ямбол, с което е потвърдено постановление от 9.12.2013 г. по пр. пр. № 1954/10 г. на ОП- Ямбол за прекратяване на наказателното производство по ДП № 78/11 г. на ОД на МВР - Ямбол.

Прекратява производството по н.д. № 514/19 г. по описа на ВКС – първо наказателно отделение.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.