Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 18.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4320 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 583 от 23.11.2015 г.. по касационна жалба на И. С. Л. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, по касационна жалба, подадена от К. Б. П., с което е потвърдено решение № 990 постановено на 19.12.2014г. по гр.д. № 2663/2014г. на Пазарджишкия районен съд. С последното е уважен предявеният от К. С. Л. и А. И. Л. иск по чл.109 от ЗС, като касаторът е осъден да преустанови ремонтната дейност, извършвана в работилница за авторемонт и металообработване, изградена в УПИ ІV-3 в кв.15 по плана на [населено място], обл. П.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че въз основа на свидетелски показания е прието наличие на наднормен шум и миризми от развиваната от ответника дейност в работилницата в съседния имот, и за необоснованост. Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения – вдигане на шум, изхвърляне на опасни отпадъци като машинно масло и миризми от него. От 01.01.2006г. действа Закон за защита от шума в околната среда /ДВ бр. 74/13.09.2005г./, с който са определени функциите на държавните органи, общинската администрация и кмета по управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда и задълженията на едноличните търговци и ЮЛ да организират дейността си по начин че да не предизвиква шум в околната среда над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11 т.5 от този закон /чл. 16/. Оценката на шума от промишлени инсталации също се извършва по този закон - чл. 1 ал.1 Издадената на основание чл. 11, ал.5 от него Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението /обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2006 г./ и Приложение № 1 към нея съдържат показатели за шум и методите за определянето им. Граничната стойност на шума за конкретния район и определянето на действителните такива е въпрос, който изисква специални знания. Ако административните функции на държавните органи и органите на местното самоуправление бездействат и не определят тези стойности, за установяването им в рамките на исковото производство, с оглед и преценката дали се смущава упражняване правото на собственост, те се установяват с помощна на СТЕ. Касае се за специални знания, с каквито съдът не притежава, чрез които да се установят нормативно установени стойности Със свидетелски показания не може да се установяват тези факти поради това, че свидетеля възпроизвежда собствените си субективни възприятия, а правовия ред определя обективни норми за това. Съгласно чл. 50 ЗС, собственика на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. В. критерий в този текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик и се определя от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията, излъчващи шум, което също е от компетентността на вещо лице със специални знания в тази област, което да изследва дали в този район на населеното место може да функционира работилница. Ако тези изисквания не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца. По касационната жалба: По делото е установено, че ищците са построили по време на брака върху собствено на съпруга дворно място се от 912 кв.м., съставляващо УПИ VІ-3 в кв.15 по плана на [населено място], обл. П. едноетажна масивна жилищна сграда на 58 кв.м., състояща се от изба с площ от 20 кв.м., обитаем приземен етаж и етаж – н. акт № 103, т.V, / 2008г. на нотариус Дъбова. Ответникът, заедно със съпругата си с продал на С. и Т. Л. правото на собственост върху дворно място, с площ от 1 578 кв.м., ведно с построените в същото сгради: едноетажна полумасивна сграда-работилница за авторемонт на селскостопански машини и металообработване, гараж, склад с площ от 140,51 кв.м., триетажна масивна сграда, което дворно място съставлява УПИ ІV-3 в кв.15, като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия недвижим имот – н.а. № 21,т.VІ//27.12.2013г. на нотариус Дъбова. Видно от удостоверение №22/18.04.2013г. издадено от главния архитект на [община] на основание параграф 127 от ЗИД на ЗУТ/ в сила от 26.11.2012г. сградата работилница е търпим строеж. Твърденията на ищците, че в имота, върху който ответникът има запазено право на ползване и конкретно в работилницата той развива авторемонтна дейност се установява освен от свидетелските показания, които не са оборени и от писмо № 0052-2191/07.06.2013г. и от 23.05.2013г. В първото се съобщава за констатираните нарушения от Главна инспекция на труда, за които са наложени административни мерки а във второто – че има такава работилница, собственост на ответника, но поради това, че не съставлява обществен обект не е реализиран контрол върху нея. Представено е писмо № КД-09-29Ж/09.08.2013г., с което РИОСВ-П. е констатирала, че в имота на ответника има авторемонтна работилница с металорежещи машини, които обаче към момента на проверката не работели. Отказан е контрол за наднормен шум, тъй като такъв се извършва от кмета, съгласно сл. 22,ал.1 т.1 Закона за защита от шума в околната среда, а за производствените отпадъци е констатирано, че не се събират според изискването за класифицирането им и са дадени предписания. От писмо № 94-00-630/15.01.2014г. на Министерство на околната среда и водите се установява, че на 20.12.2013г. е извършена втора по ред проверка за изпълнение на предписанията по класификация на отпадъците, които се генерират от обекта, утвърдени са работни листове за класификация на работните отпадъци, съгласно изискванията на Наредба № 3 / 01.04.2004г. за класификация на отпадъците от стърготини, стружки и изрезки от черни метали и други смазочни и моторни масла за зъбни предавки. Отбелязано е, че на площадката нямало такива отпадъци. На проверяващите е представен договор за предаване на отпадъци с фирма „Т.”. На 27.12.2013г. в Р. е представена фактура за предаване на отпадъци. Представен е и самия констативен протокол. Като свидетели са разпитани Н. и Сомова, които установяват, че в работилницата се ремонтират автомобили, камиони, трактори, чука се с чук, работи фрезмашина, мирише на масла, такива се различават по улицата и се изсипват във водоема. При тези доказателства, въззивния съд е приел, че е доказано, че с развиваната авторемонтна дейност, при която се отделя прекомерен шум и миризми, ответникът смущава правото на собственост на ищците, поради което е уважен иска. Предвид отговора на поставения въпрос, решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Както вече се посочи, със свидетелски показания не може да се установи „граничната стойност” по смисъла на пар.1 т. 18 от Закона за защита от шума в околната среда и приложение № 1 към наредбата по чл. 11, т.5 от този закон и дали шума, излъчван от работилницата на ищеца по време на работа надвишават тези норми. Не е установено с помощта на СТЕ дали действащите технически и строителни правила допускат изграждането на работилница с такъв предмет на дейност в тази част от населеното место. Факта, че сградата е търпим строеж установява само, че тя не подлежи на събаряне, но не доказва разрешение за извършване на стопанска дейност ремонт на селскостопански машини в нея. Предвид изложеното, въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – съдът не е процедирал съгласно приетото в т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и е необосновано относно решаващия извод дали дейността на ответника, развивана в работилницата пречи на ищците да ползват имота си спокойно. Това налага касиране на решението. Поради това, че за изясняване на делото се налага и служебно с оглед необходимостта то специални знания, назначаване на съдебно технически експертизи, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пазарджишки окръжен ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: