Ключови фрази

12




Р Е Ш Е Н И Е

№ 60088

София, 28.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3948 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№261239/12.10.2020г., подадена от В. З. В. и Е. П. И.-В., двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв.Д. Р. и адв.Ю. Б. от САК, срещу решение №260021, постановено на 17.07.2020г. от Окръжен съд Перник, трети въззивен състав по в.гр.д.№221/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с коeто е отхвърлен предявеният от В. З. В. и Е. П. И.-В. против Д. Й. Г. и П. Д. Г. иск за признаване за установено, че В. З. В. и Е. П. И.-В. са собственици на УПИ ... в кв....... по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №365/02.03.1998г. и заповед №317/19.02.1998г. на кмета на [община], с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ ....., бара и УПИ .... и ответниците Д. Й. Г. и П. Д. Г. бъдат осъдени да им предадат владението по реда на чл.108 ЗС.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано – правните изводи на съда са изведени само от събраните свидетелски показания на насрещната страна без да са обсъдени приложените по делото писмени доказателства, вкл. приложените документи към нотариалния акт, съставен на 18.12.2018г. и по-специално обстоятелството, че за да се снабдят с констативния нотариален акт ответниците са представили писмени документи, които се отнасят до друг имот, който е съседен на процесния; не са обсъдени представените по делото разрешение за строеж №45/12.02.2007г. и виза за изграждане и проектиране на жилищна сграда №08/ТР-2416 от 27.05.2008г.; произволно е прието, че срокът на владението на насрещната страна е от 1997г. до 2018г.; правните изводи за неосъществено от тях владение противоречат на събраните доказателства и на съдебната практика; правните изводи са формирани в явно противоречие с правилата на формалната логика. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Д. Й. Г. и П. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Б., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в подадения отговор на касационната жалба, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение №85/10.03.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд Перник е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи в тази насока.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
В. З. В. и Е. П. И.-В. са предявили срещу Д. Й. Г. и П. Д. Г. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ УПИ ...... в кв.... по плана на [населено място], [община], с твърдението, че са придобили правото на собственост върху този имот по договор за покупко-продажба, сключен на 21.02.2007г. (н.а.№.., том ..., рег.№..., дело №.../2007г.), след което през 2007г. се снабдили с разрешение за строеж на ограда (разрешение №45 от 12.02.2007г.), снабдили се с виза за проучване и проектиране на жилищна сграда (изх.№08/ТР-2416 от 27.05.2008г.), заплащали дължимите данъци и такси за него, ползвали го за семейни събирания, пикници, празнували там рождени дни, но през 2018г. при посещение на имота от геодезист установили, че съседите им Д. Г. и П. Г. са окупирали имота им, оставяйки свои движими вещи в него, което възпрепятства ползването.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК Д. Й. Г. и П. Д. Г. оспорват така предявения ревандикационен иск, с твърдението, че за период не по-малък от 12 години, а именно между 21 и 22 години необезпокоявано и явно владеят процесния имот като свой, като ищците и техните праводатели не са извършвали никакво действие по упражняване на фактическа власт върху същия. Оспорват твърдението, че ищците са ползвали процесния имот, като твърдят, че те са засаждали дървета в имота, поддържали са го лично и чрез трето лице, на което плащали за това, изградили в имота поливна система, парник за отглеждане на зеленчуци, 2 подзида за оформяне на ливада, алпинеум, външен душ, лозница, излели бетонна плоча, изградили ограда от постамент 30/40 см. и бетонни колове със закачена мрежа през 1998/1999г., както и че процесният имот няма друг вход освен единственият, намиращ се в парцел ....., където е тяхната къща, като вратата се заключва и няма как ищците да са достигали до мястото си.
С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният от В. З. В. и Е. П. И.-В. ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен.
В обжалваното решение е посочено, че в подадената от В. З. В. и Е. П. И.-В. въззивна жалба са наведени доводи, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд не е съобразил събраните пред него многобройни писмени доказателства, че фактическите обстоятелства по делото не са били възприети правилно, както и че не са анализирани задълбочено събраните свидетелски показания и едностранно са приети за меродавни само показанията на свидетелите на ответната страна.
Посочено е също така, че по делото са представени и приети като доказателства н.а.№... от 21.02.2007г., решение №44 от 29.03.1991г. по гр.д.№1607/1987г., н.а.№... от 18.12.2018г., но анализ на данните, съдържащи се в тези писмени доказателства не е направен. Взето е предвид единствено, че от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установена идентичност в имотите, описани в посочените нотариални актове.
Посочено е, че след преценка на събраните по делото доказателства (без същите да са посочени) и след обсъждане на доводите на страните, въззивният съд приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Прието е, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като се споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви и правните му изводи и по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към тях, без при това да бъде съобразено, че в мотивите към постановеното от първоинстанционния съд решение обаче са посочени и обсъдени само част от представените по делото писмени доказателства.
Взето е предвид, че на 21.02.2007г. ищците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез покупка от наследниците на Д.Я., на когото процесният имот е бил възложен при съдебна делба с решение №44 от 29.03.1991г. по гр.д.№1607 по описа на ПРС от 1987г., като е прието че при обсъждането на втория и третия елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС следва да бъде съобразено направеното от ответниците възражение, подкрепено от констативен нотариален акт, че са придобили имота по давност.
Изложени са съображения, че така направеното възражение предполага доказване на всички елементи от сложния фактически състав на придобивната давност: фактическо господство над вещта, намерението за своене и изтичането на определен от закона срок.
Прието е, че от материалите по делото се установява по убедителен начин, че през 1997г. ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот, като този извод се обосновава от свидетелските показания на И. А. Д., Х. А. Б. и Н. В. Г., които убедително сочат, че ответниците преди повече от 20 години са започнали да упражняват фактическата власт над имота. Прието е, че свидетелите са категорични, че техните действия обхващат целия имот, в т.ч. и процесните 474 кв.м., като са изградили ограда, която обхваща и двата парцела, терасирали са цялото място в площта на двата парцела, изградили са бетонна площадка, парник и др. Посочено е, че се възприемат показанията на св.Н. В. Г., преценявани по реда на чл.172 ГПК предвид роднинските отношения с ответницата Д. Г., като показанията на този свидетел сочат на незаинтересованост от изхода на процеса, кореспондират с останалия доказателствен материал и са логични и последователни. Взето е предвид, че този свидетел, който е собственик на имот, съседен на процесния, е категоричен, че входна врата за влизане в имота има само срещу къщата на П. и Д. и след това другата врата е на неговото дворно място, като отделен вход за спорния имот няма, както и че тези негови показания се потвърждават и от св.И. Д., който също заявява, че мястото има само една врата и тя е точно срещу къщата, като Д. е без роднински връзки със страните и е собственик на имот, съседен на процесния и живее постоянно в [населено място].
Посочено е, че и тримата свидетели са категорични, че на мястото на старата външна тоалетна и кочина, които са се намирали в спорния имот, ответниците са изградили бетонна площадка за басейн с външен душ, като свидетелите Д. и Г. лично са участвали в реализирането на част от подобренията в имота, помагали са при направата на оградата, терасирането на имота и др. Взето е предвид, че св.Х. Б., освен че притежава имот в близост до процесния, като козар всеки ден минава покрай имота и точно срещу имота през реката пасе козите, което допълнително обосновава достоверността на показанията му. Взето е предвид също така, че свидетелите, посочени от ответниците, през годините лично са възприели голяма част от обстоятелствата, за които свидетелстват, поради което съдът ги кредитира.
Прието е, че вида, характера, обема и съдържанието на действията на ответниците, описани от свидетелите, безспорно сочат фактическото им господство над имота, очевидно изключващи действията на други субекти, вкл. ищците, които са придобили юридически правото на собственост върху процесния имот, като непрекъснатото ползване на имота от ответниците и придобиването на естествените му плодове от 1997г. до изявяването на претенции от ищците през 2018г. съответства на собственическото правомощие ползване.
Посочено е, че показанията на свидетелите Р. Й. Б. и А. Е. Г. са общи и неконкретни, като тези свидетели твърдят, че са посещавали процесния имот няколко пъти за периода 2007-2019г., но не дават конкретно описание на процесния имот, а освен това дадените описания противоречат на показанията на свидетелите, посочени от ответника, които са хора, постоянно живеещи в [населено място] и през годините лично са възприели голяма част от обстоятелствата, за които свидетелстват. Посочено е също така, че липсва категоричност относно реални техни показания на имота и с оглед твърденията им, че са посещавали имота изолирано без да могат да посочат конкретен период и време.
С оглед на това е прието, че обективният факт на владение на имота от страна на ответниците се явява доказан.
Изложени са съображения, че при придобиване на фактическа власт върху изцяло чужд имот при начална липса на основание, по арг. от чл.69 ЗС се предполага, че лицето го държи за себе си, т.е. има качеството владелец, като в хипотеза на установено владение върху чужд имот без основание не се изисква демонстриране на промяна в намерението за своене по отношение на собственика именно защото от началния си момент фактическата власт има характера на владение, а не на държане.
Приети са за доказани и останалите признаци на владението – че е осъществявано явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено, като показанията на свидетелите, посочени от ответниците, досежно упражняването на фактическата власт върху имота – ползван е за дворно място на къщата им, която е в съседство, без каквото и да е противопоставяне от ищците, само по себе си изключва скрития, насилствен и пр. начин, които да го опорочават.
Посочено е, че началото на владението е от 1997г., като изтеклия в полза на ответниците срок от 1997г. до 2018г. далеч надхвърля изискуемия от чл.79 ЗС, като с позоваването на последиците ѝ, осъществено чрез снабдяване от ответниците с констативния нотариален акт №..... от 18.12.2018г., спорното право на собственост върху процесния имот следва да се счита възникнало, а по арг. от чл.99 ЗС с придобиването му по давност от ответниците ищците са го загубили.
Прието е, че по делото липсват каквито и да било доказателства ищците след придобиване юридически на правото на собственост върху имота през 2007г., да са предприели действия по неговото реализиране, а такива не се и твърдят. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че в посочения период ищците са посещавали процесния имот, то тези техни посещения не са от естеството да прекъснат давността, текла в полза на ответниците, като от доказателствата по делото не се установяват такива действия на ищците, с които да са попречили на ответниците/владелци да упражняват занапред установената от тях фактическа власт върху имота, доколкото тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл.68, 69 и 79 ЗС).
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите си, ако въззивната жалба съдържа оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и когато в жалбата или в писмения отговор е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане или превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили. Необсъждането на доказателства и доводи е процесуално нарушение, а въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.235 ГПК. В този смисъл решение №22/29.06.2017г. по гр.д.№2113/2016г., I г.о. на ВКС, решение №141 от 04.01.2021г. по гр.д.№478/2020г., I г.о. на ВКС, обобщаващо практиката на ВКС, както и посочените от касаторите решение №200 от 21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на II г.о. на ВКС и посочените в него т.4 на ППВС №7/1965г. и решение №93 от 06.07.2010г. по т.д.№808/2009г. на I т.о. на ВКС.
В настоящия случай анализ на събраните по делото писмени доказателства и съдържащите се в тях данни за извършваните в имота и спрямо него действия, както и намерението за това, въззивният съд не е извършил въпреки конкретните оплаквания в тази насока, съдържащи се във въззивната жалба и при посочване на писмените доказателства, които според жалбоподателите следва да бъдат обсъдени.
На първо място въззивният съд не е извършил детайлен анализ на писмените доказателства, съдържащи данни за произхода на правата на двете спорещи страни, и не е взел предвид установените от тях релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно, че на 05.09.1985г. А. Т. Ц. е прехвърлил на Д. Т. Я. по време на брака му с В. Ф. Ш. 1/2 идеална част от урегулираното си дворно място, находящо се в землището на [населено място] и представляващо парцел ... от кв...., целият с площ от 900 кв.м. (н.а.№..., том..., дело №.../1985г.), като със заповед №317/19.02.1990г. от парцел ........., който отговаря на парцел ........ по стария план, са обособени парцел ........ и парцел ........ в кв......... В делбено производство по гр.д.№1607/1987г. по описа но Пернишкия районен съд парцел ...... по стария план е допуснат до делба между Т. Б. Й. с дял от 2/4 идеални части, Д. Т. Я. и В. Ф. Ш. с по 1/4 идеална част, като след смъртта на Т. Б. Й. във втората фаза на делбеното производство на нейно място е конституирана като неин наследник по закон М. Т. А. (баба на ответника Д. Й. Г.) , а останалите наследници на Т. Б. Й. са се отказали от нейното наследство. Именно в това делбено производство от допуснатия до делба парцел ....... са обособени парцели ........, поставен в дял на М. Т. А., и парцел .........., поставен в общ дял на съпрузите Д. Т. Я. и В. Ф. Ш., които са прехвърлили правото на собственост върху парцел ...... на Е. П. И.-В. и В. З. В. на 21.02.2007г. (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../2007г.).
Именно с оглед тези данни съдът е следвало да извърши анализ на установените от свидетелските показания факти и обстоятелства, а именно, че според св.И. Д. имота го обработвала преди това М., баба на Д., която садяла там картофи и градина, като свидетелят е заявил, че знае имота от 20-30 години, т.е. от около 1990г. ( разпита на свидетеля е проведен на 07.10.2019г.), когато М. Т. А. е участвала в делбеното производство в качеството си на съсобственик. Макар свидетелят да е заявил, че не знае М. да е водила дело за делба, както и да е извършвала последващи разпореждания с имота, осъществяването на тези факти е установено по категоричен начин в производството по делото, като фактът на лично участие на М. Т. А. в делбеното производство в качеството ѝ на съсобственик на парцел ......... не е бил спорен по делото. В същия смисъл са и показанията на св.Х. Б., който е заявил, че Д. и П. идват в имота от преди 10-тина години (разпитът на свидетеля е проведен на 07.10.2019г.), а преди това мястото се ползвало от баба М.. От тези показания може да бъде направен извод, че М. Т. А. е установила фактическа власт върху имота докато същият е бил съсобствен, в която хипотеза според трайно установената практика на ВКС е необходимо демонстриране на намерение за своене спрямо останалите съсобственици, каквото по делото не е доказано. Още повече като се има предвид, че по време на делбен процес придобивна давност не тече.
По делото не е установено по категоричен начин до кой момент фактическата власт върху имота е упражнявана от М. Т. А., в кой момент и на какво основание ответниците са установили самостоятелна фактическа власт върху имота – според св.Х. Б. Д. и П. идват в имота от преди 10-тина години, т.е. от 2009г., съпоставено с датата, на която е проведен неговият разпит, а преди това мястото било ползвано от баба М..
Св.И. Д. е заявил, че имотът е около декар и е бил обработван от баба М., което съответства на описанието на имота в представения по делото н.а.№..., том ..., дело №......../1985г. Свидетелят е описал имота с лице от 25 метра и бетонова ограда с мрежи и колове по лицето на имота, изградена преди 20 години (разпитът е проведен през 2019г.), в който имот има къща, което съответства на описанието му в решението, постановено по гр.д.№1607/1987г. по описа на Пернишкия районен съд – в дял на М. Т. А. е поставен парцел ..........., в който се намира и жилищната сграда, но без самата сграда, която не е била предмет на делбата.
При тези данни моментът и основанието, на което ответниците са установили самостоятелна фактическа власт върху имота, не могат да се приемат за установени по категоричен начин – ако се приеме за достоверно казаното от св.Х. Б., то установяването на самостоятелна фактическа власт от ответниците следва да бъде отнесено към 2009г., а ако се приеме за достоверно казаното от св.И. Д. – към периода 1999 – 2004г. Освен това по отношение наличието на ограда и местонахождението на врата, през която да се осъществява достъп до процесния имот показанията на свидетелите са противоречиви, а следва да бъдат съпоставени и с останалите доказателства по делото.
Според св.И. Д. откъм лицето на имота (около 25 метра) е изградена бетонова ограда с мрежи и колове преди 15-20 години от ответниците, като мястото има само една врата точно срещу къщата. Според свидетеля Х. Б. обаче оградата съществува откогато Д. и П. стопанисват имота, т.е. от около 7-8 години (макар свидетелят да е заявил, че Д. и П. идват в имота от преди 10-тина години и ползват мястото след баба М.). Според този свидетел преди това имало ограда, но направена от съчки, докато сега оградата е желязна с колове. Според св.Н. Г. оградата откъм пътя я правил П. преди 15-20 години и на тази ограда има една врата, която е на П. пред къщата. Според показанията на св.Р. Б. обаче когато В. и Е. купили имота, той бил ограден само от дясната страна, а през 2017г. откъм пътя имало ограда, но я нямало портата – портата била поставена на улицата и до нея имало ограда откъм улицата. Към годината на закупуване на имота имало ограда от страна на пътя и там била портата, която се намирала по-близо до имота в дясно, била желязна, ръждиво-зеленикава и била хваната с два железни кола отстрани. Била малка порта и през нея не можело да влезе автомобил. Според св.А. Г. лицето на имота е около 15 метра (само на процесния), като при първото му ходене в този имот през 2008г. откъм пътя имало ограда с бетонова основа около 40-50 см. и нагоре мрежа с метални колчета, имало и врата в десния край на имота, като се стои с лице към имота, около 1.20 м. широка.
Противоречиви са показанията на свидетелите и относно терасирането на имота и наличието на подпорни стени.
Според св.И. Д. имотът е терасиран от ответниците преди 15-20 години и в имота има изградени каменни подпорни стени. Според св.Н. Г. има денивелация на това място и то е терасирано преди 20 години – има две тераси, изградени със зидария от камъни, като първата подпорна стена започва от къщата на П. и продължава до мястото на свидетеля, което е съседно, като частта откъм неговото място я направили по-късно.
Според св.Р. Б. мястото е стръмно, но не му е направило впечатление имотът да е терасиран. В същия смисъл са и показанията на св.А. Г. – когато В. купил имота в него нямало обособени площадки и не бил терасиран. През 2015г. имало заравнено нещо като площадка, но теренът бил трева.
По отношение на налични в имота площадки св.И. Д. е заявил, че ответниците направили в имота бетонна площадка за басейн на мястото, където преди това се намирала кочината, а в долния край на имота преди 5-6 години направили парник от алуминиева дограма със стъкла. Според св.Х. Б. на мястото на кочината сега има площадка с лятна баня. Според св.Н. Г. на мястото на старата постройка, която баба им ползвала като кочина и тоалетна, преди не по-малко от 15 години била изградена бетонна площадка за басейн, а в долната част на имота има парник. За наличието на парник в долния край на имота свидетелства и А. Г., според когото обаче през 2015г. не е видял сгради в имота.
Въззивният съд е основал констатациите си за осъществяването на фактите, релевантни към доказване на твърдението на ответниците за придобиване на правото на собственост върху спорния имот по давност, само на показанията на доведените от ответниците свидетели, на които е дал вяра, без при това да прецени достоверността на показанията им с оглед съдържащите се в писмените доказателства данни.
По отношение на момента на построяване на подпорната стена с каменна зидария и ограда от мрежа и бетонни колове въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че с решението, постановено на 29.03.1991г. по гр.д.№1607/1987г. на Пернишкия РС е отхвърлен предявеният от М. Т. А. против Д. Т. Я. и В. Ф. Ш. иск за заплащане на сумата от 1000лв., представляваща стойността на стопанска сграда, подпорна стена с каменна зидария и ограда от мрежа и бетонни колове, което сочи, че тези подобрения са съществували към момента на извършване на делбата. Това опровергава казаното от свидетелите, че подпорната стена и оградата са строени от ответниците, доколкото в делбеното производство е установено, че подпорната стена е изградена 15 години преди постановяване на решението по извършване на делбата, както и че към момента на сключване на договора от 1985г. оградата също вече е била поставена от тогавашния собственик А. Т. Ц., син на Т. Б. Й., брат на М. Т. А..
Не е взето предвид и обстоятелството, че когато е искано снабдяване с н.а. по обстоятелствена проверка е представен н.а.№...., том ..., дело №...../1991г., от който се установява, че на 06.12.1991г. М. Т. А. е дарила на сина си К. А. С., чичо на Д. Й. Г., парцел ......... ведно с построената в него масивна жилищна сграда.
В нотариалната преписка се съдържат н.а.№......../1991г.; н.а.№.../1985г.; данни за брата, от които се установява, че К. А. С. е починал на 06.05.2013г. като неженен. Посочено е, че К. С. произхожда от баща А. С. А. (починал) и майка М. Т. А., както и че има брат Й. А. С. (починал); данни за бащата, от които се установява, че Й. А. С., починал на 03.04.2013г., има преживяла съпруга С. Б. С., дъщеря Д. Й. Г. и син А. Й. С., произхожда от баща А. С. А. (починал) и майка М. Т. А., както и че е имал брат К. А. С. (починал). Решението, с което е извършена делба през 1991г. по нотариалното дело не е било представено и нотариусът не е обърнал внимание на обстоятелството, че същото е посочено в н.а.№........./1991г. като документ, легитимиращ прехвърлителката М. А..
На 18.12.2018г. е съставен н.а.№........., том ..., рег.№........, дело №......./2018г., с който Д. Й. Г. и П. Д. Г. са признати за собственици на основание давностно владение и наследяване на УПИ ............. Посоченото в този нотариален акт основание (наследяване) не е взето предвид и обсъдено от въззивния съд. Още повече като се вземе предвид, че в настоящето производство наличието на такова основание не е установено.
Ако тези данни бъдат съпоставени с казаното от свидетелите, то се внася основателно съмнение в достоверността на казаното както за построяването на оградата, така и за подпорните стени. И като бъде взето предвид, че позоваващата се на изтекла придобивна давност страна в процеса следва да установи правата си по категоричен начин, както по отношение началния момент на установяване на самостоятелната фактическа власт, така и извършеното в настоящия случай позоваване на наследствено правоприемство при образуване на нотариалното производство, което в настоящето производство не се установява, и като бъдат отчетени противоречията в показанията на свидетелите досежно наличието на вход откъм улицата, изграждането на ограда и подпорна стена, следва да се приеме, че по делото не е установено ответниците да са упражнявали явно и необезпокоявано фактическа власт върху имота повече от 10 години преди снабдяването си с нотариален акт за собственост през 2018г.
Предявилите иска лица са доказали твърдението си, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот – придобили са правото на собственост по сключения на 21.02.2007г. договор за покупко-продажба (н.а.№..., том ..., рег.№........., дело №.../2007г.) и не е установено ответниците да са придобили същото право на поддържаното в отговора на исковата молба основание. Не е установено също така наличие на правно основание, даващо право на ответниците да упражняват фактическата власт върху имота. Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.108 ЗС иск бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на процесния недвижим имот, като съставения през 2018г. констативен нотариален акт бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да бъде присъдена сумата от 2830 лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение решение №260021, постановено на 17.07.2020г. от Окръжен съд Перник, Гражданско отделение, трети въззивен състав по в.гр.д.№221/20209г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с коeто е отхвърлен предявеният от В. З. В. и Е. П. И.-В. против Д. Й. Г. и П. Д. Г. иск за признаване за установено, че В. З. В. и Е. П. И.-В. са собственици на УПИ .......... в кв..... по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №365/02.03.1998г. и заповед №317/19.02.1998г. на кмета на [община], с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ ........, бара и УПИ ........... и ответниците Д. Й. Г. и П. Д. Г. бъдат осъдени да им предадат владението по реда на чл.108 ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Й. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], ет.15, ап.98 и П. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], ет.15, ап.98 (с постоянен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, че В. З. В. с ЕГН [ЕГН] и Е. П. И.-В. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] са собственици на УПИ .......... в кв............ по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №365/02.03.1998г. и заповед №317/19.02.1998г. на кмета на [община], с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ .........., бара и УПИ ............ на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№.../21.02.2007г., том ..., рег.№..., дело №.../2007г. на нотариус В. Д., рег.№.......... по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Перник, и ОСЪЖДА Д. Й. Г. и П. Д. Г. на основание чл.108 ЗС да предадат на В. З. В. и Е. П. И.-В. владението върху този недвижим имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №....., том ..., рег.№...., дело №.../2018г., съставен на 18.12.2018г. от нотариус М. М., рег.№... на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – [населено място], на основание постановлението от 12.12.2018г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по н.д.№......./2018г. и на основание чл.587 и чл.588 ГПК, с който Д. Й. Г. и П. Д. Г. са признати за собственици на основание давностно владение и наследяване на урегулиран поземлен имот УПИ ......... в кв...., находящ се в [населено място], [община], с площ от 474 кв.м., при граници на поземления имот: улица, УПИ ........., дере и УПИ ............
ОСЪЖДА Д. Й. Г. и П. Д. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на В. З. В. и Е. П. И.-В. сумата от 2830 лв. (две хиляди осемстотин и тридесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: