Р Е Ш Е Н И Е № 43 Гр. София, 30 януари 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 984/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. М. Г. М. против присъда № 24/21. 10. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 69782022 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград (БлОС). С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че контролираната инстанция не е обсъдила всички събрани доказателства и по-специално приложения като веществено доказателство запис от охранителни камери в района на местопроизшествието. Изразено е несъгласие с извода за заинтересованост на посочените от защитата свидетели като в тази връзка се настоява, че същите е следвало да бъдат разпитани от окръжния съд. Твърди се освен това, че въззивната присъда не кореспондира със събраните доказателства. Сочи се, че наложеното наказание е несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. М. М. се солидаризира с аргументите на защитата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 1/12. 01. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 451/2020 год., Районният съд – Разлог е признал подс. М. Г. М. за невиновен в това на 06. 09. 2020 год. около 18.50 часа в [населено място], по [улица]да е управлявал моторно превозно средство – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.99 на хиляда, установена по надлежен ред, след като е осъждан с влязла в сила на 11. 11. 2015 год. присъда по н. о. х. д. № 292/2015 год. по описа на Районен съд – Разлог за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което и на основание 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Така постановеният съдебен акт е проверен по въззивен протест на районна прокуратура – Разлог с искане за осъждане на подсъдимия и с присъда № 24/21. 10. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 69782022 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, е отменен като М. М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Наложени са му и кумулативно предвидените наказания като е лишен от правоуправление на МПС и е осъден да заплати глоба в размер на 500 лева. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя за несъответствие на изводите на окръжния съд относно правно значимите обстоятелства със събраните доказателства по своята същност представлява оплакване за необоснованост на атакуваната присъда. Очакванията на касатора да получи отговор на това възражение не се основават на процесуалния закон. Извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, към която делото не може да бъде отнесено предвид очертаното по-горе негово процесуално развитие, върховната инстанция по наказателни дела е съд само по правото, а не и по фактите. Тя не проверява дали фактическите констатации на долустоящите съдилища се подкрепят от събраните по делото доказателства; не може да пререшава и въпроса за достоверността и убедителността на доказателствата и средствата за тяхното установяване; не може най-сетне и да дава указания на контролираната инстанция в тази насока, защото това би означавало да подмени вътрешното ѝ убеждение. Касационната проверка при първо разглеждане на делото от ВКС обхваща единствено спазването на процесуалните правила за формиране на това убеждение, а непредубеденият прочит на мотивите към присъдата води до извод, че БлОС не се е отклонил от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Несподеляем е упрекът на защитата, че контролираната инстанция не е проявила дължимата процесуална активност и не е разпитала отново свидетелите, посочени от защитата пред районния съд. За разлика от производството по общия ред пред първата инстанция съдебното следствие не е задължителен етап от въззивното производство. Съгласно чл. 327, ал. 3 от НПК свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, когато тя приеме, че е необходим повторният им разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства. Видно е, че законодателят установява като процесуална предпоставка за преразпита на свидетелите единствено извод на въззивния съд, че това е наложително за разкриване на обективната истина. В коментирания казус подобна необходимост не е съществувала, а констатациите за недостоверност на показанията на Е. И., И. И. и П. П. не са декларативни и голословни, тъй като са подкрепени от солидни аргументи, свързани не само и не толкова с приятелските отношения на тримата свидетели с подсъдимия, колкото с противоречивото представяне на част от инкриминираните събития и с несъответствието им на посоченото от полицейските служители Р. К., Х. Ф. и Р. М.. Не са налице основания, изводими от материалите по делото, да бъде възприета и тезата на защитата, че окръжният съд е презумирал добросъвестност на полицейските служители. Напротив, внимателният преглед на коментирания съдебен акт недвусмислено показва, че оценката на техните показания е била подчинена на същите критерии, ползвани и при анализа на обясненията на подсъдимия и на твърденията на останалите трима свидетели. Отчетено е, че М., К. и Ф. са запазили ясен спомен за случилото се, а заявеното от тях се отличава с последователност, логическа съгласуваност и изчерпателност. Съобразена е категоричността, с която и тримата са поддържали, че са възприели автомобила на подсъдимия в движение, че вниманието им е било привлечено от начина, по който се е извършвало преместването му в пространството, че водач на превозното средство е бил именно М. М., а пътници са били свидетелите И. И. и Е. И., докато свид. П. се е намирал отвън пред магазина си. За да кредитира показанията на тримата полицаи, въззивната инстанция е взела предвид и отсъствието на каквито и да било обективни данни за предходни отношения на подсъдимия с точно тези служители на реда, които биха могли да породят съмнение в тяхната обективност и незаинтересованост при пресъздаване на фактите. Касаторът неоснователно поддържа, че въззивната инстанция е игнорирала приобщения като веществено доказателство видеозапис от охранителна камера на мястото на извършване на проверката. Същият е бил предмет на експертно изследване, а заключението на техническата експертиза е било обсъдено на стр. 6 и 7 от мотивите към въззивната присъда във връзка с показанията на свидетелите П. П. и Е. И.. Следва да се отбележи, че то поначало няма онова доказателствено значение, което му придава защитата, защото видеозаписът обхваща неголям участък от улицата и фиксира само предхождащото проверката движение на полицейския автомобил и на превозното средство на подсъдимия, което безспорно е в една и съща посока. Самата проверка обаче остава извън обхвата на камерата, видно от кадрите, откроени от експертното заключение. В същото време не само тримата служители на реда, но и останалите свидетели, и подсъдимият са били категорични, че полицаите са дошли от срещуположна посока и са спрели срещу микробуса на М. М.. Съпоставянето на тези гласни доказателствени средства с техническата експертиза с основание е мотивирало въззивния съд да приеме, че след преминаване пред камерата и след излизане от обхвата ѝ полицейският автомобил е променил своето направление и се е върнал обратно и именно след обратния завой и връщането назад е било възприето неправолинейното движение на управляваното от подсъдимия превозно средство. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационната жалба, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В жалбата се сочи единствено, че деянието е несъставомерно, но не са изложени конкретни съображения в подкрепа на това твърдение. Не е оспорен нито редът за установяване употребата на алкохол от страна на подсъдимия, нито констатираната алкохолна концентрация при химическото изследване на взетата от М. кръвна проба, поради което с оглед обхвата на касационната проверка, регламентиран в чл. 347 от НПК, не се налага тези обстоятелства да бъдат коментирани. Следва изрично да се подчертае, че подсъдимият може да бъде оправдан само и единствено, ако фактите, възприети от долустоящите инстанции, не очертават съставомерно поведение. Коментираният понастоящем казус не попада в тази хипотеза предвид обстоятелството, че по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин е установено, че осъжданият за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК М. М. е управлявал МПС с надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция е подложила на детайлен анализ обстоятелствата, относими към вида и размера на санкцията, като ги е оценила съобразно действителната им тежест и значение за индивидуализация на наказанието. Не само деянието, но и деецът разкриват значителна обществена опасност. Тази на извършеното престъпление се определя от факта, че в кръвта на подсъдимия е констатирано съдържание на алкохол почти двукратно превишаващо минимално необходимото за съставомерност на деянието по чл. 343б от НК. В същото време многобройните предходни осъждания на М. извън онова, определящо правната квалификация на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК, при това преимуществено за престъпления по транспорта, обосновават извод, че подсъдимият следва трайно установен модел на незаконосъобразно поведение. Категорично доказателство за непрестанното грубо погазване на установения в страната правов ред съставляват и многобройните административни наказания на касатора за различни административни нарушения на правилата за движение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства недвусмислено показва, че претендираното намаляване на наказанието би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и не би способствало за постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид отсъствието на визираните в жалбата касационни основания съставът на трето наказателно отделение прие, че въззивният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 24/21. 10. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 69782022 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.