9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. София, 21.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 555 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожност на решение от 19.01.2017г. по арбитражно дело № 5/2016г. на Арбитражен съд С. при Сдружение „Правна помощ и медиация“.
Ищцата А. Б. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. поддържа становище, че предметът на спора не подлежи на решаване от арбитраж по следните съображения:
1. Договорът, от който ответникът /ищец по арбитражното дело/ черпи права е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 17 ЗЗД като прикриващ трудово правоотношение.
1.1. Договорът и допълнителните споразумения съдържат всички основни реквизити на трудов договор по смисъла на чл. 66 КТ.
1.2. Ответникът /ищец по арбитражното дело/ ежемесечно прави удръжки от възнаграждението на ищцата за здравно и социално осигуряване, за данък „доход на физическите лица“, които са задължения на работодателя.
1.3. От съдържанието на договора се установява характерната за трудовото правоотношение връзка на власт и подчинение, а не на равнопоставеност.
1.4. Ищцата /ответник в арбитражното производство/ е въвела възражението за нищожност на договора за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти от 07.08.2013г. и последващите споразумения и анекси като симулативни и насочени да прикрият трудово правоотношение между страните, поради което е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1, предл. 3 ГПК.
2. Клаузата на т. 36.5 от посочения договор е нищожна.
2.1. Приложение намират правилата за прикритото правоотношение на основание чл. 17 ЗЗД, ако са налице условията за неговата действителност, като в конкретния случай приложимият закон е Кодексът на труда, който урежда отговорността на служителя за вреди, причинени на работодателя.
2.2. Реализирането на имуществената отговорност на служителя следва да бъде извършено по процедурата, регламентирана в КТ, който не допуска уговаряне на договорни неустойки, поради което клаузата е нищожна.
2.3. Ищцата /ответник в арбитражното производство/ е въвела възражението за нищожност на клаузата на т. 36.5 от договора за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти от 07.08.2013г., поради което Арбитражният съд при СППМ не разполага с компетентност да се произнесе по валидността на тази клауза и е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1, предл. 3 ГПК.
Ищцата поддържа становище, че разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА е приложима към конкретния случай, тъй като се касае за нищожност, позоваването на която не е ограничена във времето, така и с оглед на изходящата дата на съобщението за изготвяне на атакуваното арбитражно решение – 03.02.2017г., т. е. след влизане в сила на посочената правна норма.
Ищцата моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. Т. оспорва предявения иск. Поддържа становище, че Арбитражният съд при СППМ не се е произнесъл по трудопоравен спор, а по граждански.
Релевира доводи, че сключеният между страните договор за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти от 07.08.2013г. не е трудов, тъй като в него не е посочен точен размер на възнаграждението и период за изплащането му, осъществяваната от ищцата дейност няма характер на трудова, а наличието на място, на което се извършва консултантската услуга не представлява „работно място“ по смисъла на КТ.
Поддържа, че липсва йерархичност в отношенията между А. И. и [фирма], като при осъществяване на дейността си ищцата е следвало да спазва указанията на възложителя относно възложената й работа по аргумент от чл. 282 ЗЗД.
Осчетоводяването на приходите и разходите спрямо ищцата е извършено съобразно изискванията, поставени към гражданските договори, а не към трудовите.
Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищцата на 06.02.2017г., а исковата молба е подадена на 17.02.2017г.
С решение от 19.01.2017г. по арбитражно дело № 5/2016г. на Арбитражен съд С. при Сдружение „Правна помощ и медиация“ А. Б. И. е осъдена да плати на [фирма] следните суми: 10 000 лв. – дължима договорна неустойка, съгласно Договор за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти от 07.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2016г. – датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане; общо 548 лв., от които 468 лв. - арбитражна такса и 80 лв. - внесен от ищеца депозит за административно деловодни разноски; 830 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Релевираният в исковата молба довод, че процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като предмет на спора пред Арбитражен съд С. при Сдружение „Правна помощ и медиация“ са права по трудово правоотношение, които не подлежат на решаване от арбитраж съгласно чл. 19, ал. 1, предл. 3 ГПК, е неоснователен.
Основният въпрос в настоящото производство е дали сключеният между страните договор за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти има характер на трудов договор или представлява граждански договор, т. е. дали ищцата е престирала работна сила по трудов договор или резултат вследствие на положен труд по граждански договор.
Трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна – работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от другата страна – работодател като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други.
Сдържанието на трудовия договор обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ: минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл. 66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл. 66, ал. 2 КТ. Минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор включва съгласно чл. 66, ал. 1 КТ следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един сключен трудов договор: място на работа /т. 1/; наименование на длъжността и характера на работата /т. 2/; дата на сключването на трудовия договор и начало на неговото изпълнение /т. 3/; времетраене /срок/ на трудовото правоотношение /т. 4/; размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски /т. 5/; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор /т. 6/; основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане /т. 7/; продължителност на работния ден или седмица /т. 8/.
Съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата – с договора за изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съответно да извърши определени услуги съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/; с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия /чл. 280 ЗЗД/.
Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/ - при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи извършване на правни действия за сметка на доверителя.
Налице са разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя минималната работна заплата е гарантирана /чл. 245, ал. 1 КТ/. При гражданските договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на договора – може да бъде определено в твърд размер, или като процент от реализирания оборот, или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от постигнатия резултат и др.
Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. При гражданския договор /договор за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Поръчващият и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.
Трудовият договор е формален – сключва се задължително в писмена форма, докато гражданският договор е неформален и може да се сключи и устно.
Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции, като по принцип е безсрочен и по изключение може да бъде и срочен. Гражданският договор е по принцип с краткотрайно действие – до завършване на работата /услугата/ и предоставянето на резултата като понякога с оглед естеството на работата постигането на резултата може да изисква по-дълъг период от време и да се предхожда от множество действия.
Разликите между двата договора се състоят и в разпределението на риска – при трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането на трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия, респективно доверителя.
Между трудовия договор и договора за изработка/услуга е налице различие и по отношение на мястото на изпълнение на договора. Трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие между страните, докато мястото на изпълнение на договора за изработка/услуга се определя от изпълнителя или зависи от естеството на изработката или услугата.
Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на труда, суровини и други подобни на работодателя, докато договорът за изработка, услуга или поръчка се изпълнява с материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя.
В настоящия случай с исковата молба ищцата е представила заверен препис на сключен между нея и ответното дружество писмен договор. Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти не съдържа част от необходимите реквизити на трудовия договор.
Уговорката в раздел II „Ниво на компетентност“ в договора и Анекс № 1 от 21.11.2014г., че брокерът ще осъществява дейност като титуляр брокер /агент съгласно измененията с анекс № 1/, може да се отъждестви с наименованието на длъжност по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ, но клаузите на раздел I, т. 1 и раздел VІ, с които са определени предмета на договора и правата и задълженията на ищцата не установяват наличие на уговорена трудова функция по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ, нито престиране на работна сила. За да стигне до този извод настоящият съдебен състав съобразява обстоятелството, че страните са постигнали взаимно съгласие за постигане на резултат от извършваната брокерска дейност – сключване на утвърдените от [фирма] посреднически договори за възлагане продажба, покупка, отдаване под наем и наемане на недвижими имоти с всички клиенти, които брокерът е поел за обслужване, осъществяване на действия с цел финализиране и сключване на всички сделки с недвижими имоти. Поради това, че сключеният между страните договор не е за престиране на работна сила, а за постигане на резултат, възнаграждението е уговорено в зависимост от осъществените от брокера сделки, т. е. зависи от конкретния резултат на извършената от него брокерска дейност.
В договора е посочена датата на сключването му – 07.08.2013г., а в раздел IV срокът на договора - безсрочен, съгласно изискването съответно на чл. 66, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ.
В раздел VII „Права и задължения на [фирма]“, т. 24.4 от договора страните са уговорили задължението на [фирма] да предостави на ищцата за безплатно ползване работен офис, нужните комуникации и материално-технически средства във връзка с изпълнение на дейността на брокера. Мястото на работа по чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ е териториално определеното пространство, където работникът или служителят предоставя на работодателя работната си сила и където той полага труда си. Разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ урежда три начина на определяне на място на работа: седалището на работодателя, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата; конкретизация на мястото на работа; определяне на мястото на работа като следствие от характера на работата. Задължението на [фирма] да предостави на ищцата безплатно ползване на работен офис по начина, по който е формулирано, не представлява уговаряне на мястото на работа на ищцовата страна по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ. Предоставянето от ответното дружество на необходимите комуникации и материално-технически средства във връзка с изпълнение на задълженията на брокера не обуславя извод за наличие на трудово правоотношение и поради това, че възможността за уговаряне на осигуряване на материално-техническите средства от възложителя/доверителя е допустима и при гражданските договори с оглед свободата на договарянето по чл. 9 ЗЗД.
Елемент от задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ е определяне на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В настоящия случай клаузите в раздел V от договора и допълнително споразумение № 1 от 07.08.2013г. възнаграждение уреждат размера и сроковете за плащане на възнаграждението. От договорните клаузи се установява, че възнаграждението не е с постоянен характер, а е поставено в зависимост от осъществените от брокера сделки, т. е. зависи от конкретния резултат на извършената от него брокерска дейност, като изрично е посочено, че предвид спецификата на брокерската дейност и условията на договора не може да му бъде гарантирано получаването на твърдо регулярно или постоянно месечно възнаграждение /т. 14 от договора/. Поради това между страните не е постигнато и взаимно съгласие за периодичността на плащане на възнаграждението.
В раздел XI „Прекратяване на договора“ е уговорен еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на сключения договор – обстоятелство, съответстващо на изискването по чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ за еднакъв срок на предизвестие за двете страни при прекратяване на трудовия договор.
Предвидените в чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ размери на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски не са уговорени между страните в процесния договор.
Не е уговорена също и продължителността на работния ден или седмица съобразно изискването в чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че поради липса на част от основните елементи от минимално определеното съдържание на трудовия договор в чл. 66, ал. 1 КТ сключените между страните договор за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти и допълнителни споразумения не отговарят на характеристиките на трудовия договор. Ищцата е дължала извършване на определени дейности и постигане на определен резултат по граждански договор.
Поради липсата на основни реквизити от минимално определеното съдържание на трудовия договор в чл. 66, ал. 1 КТ без значение е дали ответникът е правил ежемесечно удръжки от възнаграждението на ищцата за здравно и социално осигуряване и за данък доход на физическите лица, както и дали в договора се съдържат клаузи, които противоречат на равнопоставеността на субектите в гражданското правоотношение и създават зависимост на ищцата от ответното дружество.
Независимо от това настоящият съдебен състав счита, че заплащането за здравно и социално осигуряване и за данък доход на физическите лица се дължи и за лицата, извършващи дейност по граждански договор, т. е. без трудово правоотношение при определени условия съгласно чл. 4, ал. 3 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЗО, чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ. Поради това твърдените ежемесечни удръжки от възнаграждението на ищцата за здравно и социално осигуряване и за данък доход на физическите лица не установяват наличие на трудово правоотношение.
Предвиденото в раздел VII „Права и задължения на [фирма]”, т. 24.4 и т. 24.7 задължение на търговското дружество да предостави необходимите комуникации и материално – технически средства във връзка с дейността на брокера и да поеме за своя сметка разходите за организиране на работен офис, логистика, реклама, материално-техническо снабдяване и комуникации е характерно, както за трудовия, така и за гражданския договор, предвид свободата на договаряне при последния съгласно чл. 9 ЗЗД. Клаузите на т. 15.3, т. 15.9 и т. 17 в раздел VI „Права и задължения на брокера“ не поставят ищцата в йерархическа зависимост спрямо ответното дружество, а са сключени съобразно свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД и съответстват на изискването за уведомяване на доверителя за изпълнение на поръчката и извършването на отчетна и прехвърлителна сделка и допустимостта на ограничаването на конкурентна дейност. Клаузата на т. 25.1 от договора не създава йерархическа зависимост на ищцата спрямо ответното дружество, а съответства на извършването на необходими допълнителни дейности във връзка с изпълнение на възложената работа така, както при гражданския договор изпълнителят, респективно довереникът имат право и следва да извършат необходимите дейности за изпълнение на възложената работа и осъществяване на възложените действия, дори същите да не са изрично уговорени, ако без тях възложените работа и действия не могат да бъдат осъществени. Клаузата на т. 25.4 от договора също не обуславя извод за наличие на трудово правоотношение между страните по делото поради обстоятелството, че не са налице основни реквизити от минималното съдържание на трудовия договор, както и поради това, че същата на практика представлява уговорка за обезщетяване на причинени имуществени вреди при лошо изпълнение на възложените действия.
Налице е и разлика по отношение на уговорените в договора риск и отговорност - в раздел III „Права върху предоставената информация“, т. 8 страните са уговорили имуществената отговорност на брокера, т. е. ищцата, пред трети лица относно права върху оферти и заявки, включени в предложението, по различен начин от имуществената отговорност на работника или служителя по КТ.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въведените в исковата молба твърдения и доводи за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 17 ЗЗД като прикриващ трудово правоотношение са неоснователни. Следователно клаузата на т. 36.5 от процесния договор не е нищожна и хипотезата на чл. 19, ал. 1 ГПК не е налице. Предявеният иск за прогласяване на нищожност на арбитражното решение от 19.01.2017г. по арбитражно дело № 5/2016г. на Арбитражен съд С. при Сдружение „Правна помощ и медиация“ по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищцата не се дължат, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК същата трябва да заплати на ответника сумата 300 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, изчислено по реда на чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу М.” Е., ЕИК[ЕИК], [населено място] иск за прогласяване за нищожно на решение от 19.01.2017г. по арбитражно дело № 5/2016г. на Арбитражен съд С. при Сдружение „Правна помощ и медиация“ по чл. 47, ал. 2 ЗМТА като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Б. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |