2 Върховен касационен съд на Република България Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр.София, 20.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 1639/2013 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение № 2056 от 07.11.2012 год., постановено по гр.дело № 215/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, І-ви граждански състав, с което е отменено допълнително решение № 2026 от 25.06.2009 год., постановено по гр.дело № 64/2006 год. на Районен съд-Варна, десети състав, в частта му, с която е отхвърлено направеното от ответниците възражение за заплащане на направените от тях в процесния имот подобрения – построяване на жилищна сграда с площ от 25 кв.м., състояща се от изба, етаж и подпокривно пространство, в размер на 28 700 лева, съставляваща увеличената стойност на имот в резултат на извършените подобрения, на основание чл.72 ЗС и съответно признаване правото на задържане до заплащането на посочената сума, като вместо това е постановено друго за осъждане Д. Н. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], И. Н. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], Н. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица] Т. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица] да заплатят на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] Р. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] и Т. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] сумата от 28 700/двадесет и осем хиляди и седемстотин/лева, представляваща увеличената стойност на следният имот: 755 кв.м. ид.части от ПИ № 2324 по ПНИ на местност Р. в кв.Г. на [населено място], кадастрален район 551, при граници на имота: ПИ №№ 126, 127, 2325, 9507, път, 2323 и 123, при площ на целия имот от 819 кв.м., в резултат на извършени от Д. подобрения, а именно – изградена масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ от 25.4 кв.м., на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС, като е признато на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], Р. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Т. С. Д., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] право на задържане върху имота, представляващ 755 кв.м. идеални части от ПИ № 2324 по ПНИ на местност Р. в квартал Г. на [населено място], кадастрален район 551, при граници на имота: ПИ №№ 126, 127, 2325, 9507, път, 2323 и 123, при площ на целия имот от 819 кв.м. до изплащане на сумата от 28 700/двадесет и осем хиляди и седемстотин/лева от Д. Н. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], И. Н. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица], Н. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица] Т. П. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Г., [улица]. Недоволни от въззивното решение в уважената част са касаторите Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н., представлявани от адвокат К. К., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е недопустимо тъй като не е предявен насрещен иск за подобрения, а само възражение за подобрения и искане за признаване на право на задържане, за да се постановява осъдителен диспозитив. Освен това поддържат, че съдебният акт е постановен в нарушение на § 4, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС, не са спазени указанията с отменителното решение на Върховния касационен съд и е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не са уточнени подобренията и не са обсъдени в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, а поради съществени противоречия в мотивите твърди, че решението е необосновано. Постъпила е касационна жалба и от Р. С. Д. от [населено място], представляван от адвокат Н. А., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон тъй като увеличената стойност следва да се приеме към момента на постановяване на решението – Х.2012 год., поради което присъдената сума е неоправдано занижена. От Р. С. Д., представляван от адвокат Н. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК по първата касационна жалба със становище за неоснователност. Ответниците по касация С. Д. Д. и Т. С. Д.-Ж. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените оплаквания и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на спора е претенция на С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д. за заплащане на направените от тях подобрения в процесния имот, представляващ жилищна сграда с площ от 35 кв.м., състояща се от изба, етаж и подпокривно пространство, в размер на сумата 50 000 евро, съставляваща увеличената стойност на имота на основание чл.72 ЗС и признаване право на задържане до заплащането й. Съобразено, че праводателят им А. Х. е установил владение върху имота през 1982 год. по реда на предоставено право на ползване по реда на ПМС № 11/1982 год. и на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ притежават правата по чл.72 от ЗС и са приравнени на добросъвестни подобрители, поради което на заплащане подлежат само подобренията в реституирания процесен имот, направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 год., след която дата имотите са подлежали на възстановяване или на изкупуване, поради което не могат да се считат за добросъвестни владелци или приравнени на тях подобрители. Направен е извод след съвкупна преценка на доказателствата, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е била построена сграда с площ 25 кв.м. на стойност 28 700 лева към момента на постановяване на решението съобразно заключението на приета тричленна съдебно-техническа експертиза като последващото застрояване е незаконно според съставения акт от 2005 год. и е пристрояване в полуподземната част под терасата на антре, стая с баня и тоалетна с площ от около 30 кв.м., следователно не води до увеличение на стойността на имота. Взето е предвид и решение № 238/2011 год. от 13.01.2012 год., постановено в производство по чл.290 ГПК по гр.дело № 999/2010 год. по описа на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено първото въззивно решение в частта, с която е признато право на задържане на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС в полза на С., Р. и Т. Д. до заплащане от четиримата ищци на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения: масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ от 25.4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалетна с площ от 30 кв.м. С определение № 231 от 25.04.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по двете касационни жалби по въпроса: с оглед процесуалното поведение на ответниците по спора и предприетата форма на защита по обективно съединените искове какво произнасяне дължи решаващия съд. Касационните жалби са редовни и допустими, а разгледани по същество първата е основателна, а втората-неоснователна. По обстоятелствата по делото: В първото съдебно заседание, състояло се на 09.10.2006 год. по гр.дело № 64/2006 год. на Варненския районен съд, Х-ти състав от пълномощника на ответниците по иска с правна квалификация чл.108 ЗС е направено възражение за заплащане стойността на изградената сграда в имота, уточнено с молба от 20.10.2006 год. като възражение за подобрения с претенция за заплащане на пазарната стойност на вилната сграда – 50 000 евро към настоящия момент, с която се е увеличила стойността на имота на основание чл.72, ал.1 ЗС и § 4в ЗСПЗЗ с претенция за право на задържане до заплащане на подобренията на основание чл.72, ал.3 ЗС. С решение № 238/2011 год. от 13.01.2012 год., постановено по гр.дело № 000/2010 год. на Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, второ отделение при първата касация е отменено въззивно решение № 323 от 12.03.2010 год. по гр.дело № 1723/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е признато право на задържане на основание § 4в ПЗР ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС в полза на С., Р. и Т. Д. до заплащане от Д. Х., И. П., Н. Н. и Т. Н. на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения: масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ 25.4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалет(на) с площ от 30 кв.м. След подновяване на делото при втория въззив окръжният съд след отмяна на допълнително решение № 2026 от 25.06.2009 год. по гр.дело № 64/2006 год. на Варненския районен съд в частта за отхвърляне направеното от ответниците възражение за заплащане на направените подобрения-построяване на жилищна сграда с площ 25 кв.м., състояща се от изба, етаж и подпокривно пространство, в размер на 28 700 лева, съставляваща увеличената стойност на имот в резултат на извършените подобрения, на основание чл.72 от ЗС и съответно признаване право на задържане до заплащането на посочената сума е постановил друго за - осъждане ищците на основание § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 от ЗС да заплатят на ответниците сумата 28 700 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот; - признато е на ответниците право на задържане върху имота до изплащане на сумата 28 700 лева от страна на ищците. В случая е налице предявена претенция за подобрения чрез възражение в хипотезата, при която подобрителите имат качеството на владелци на имота като защитно средство срещу иска за неговата ревандикация (успешно проведен на основание чл.108 ЗС). Няма предявен насрещен иск с формална искова молба в изискуемата форма (писмена) за валидност и при спазване изискванията на чл.98 и чл.99 по реда на чл.104, ал.1 ГПК/отм./ в първото по делото заседание, поради което произнасянето по непредявен иск е недопустимо и въззивното решение в осъдителната част следва да се обезсили. По аналогични съображения следва да се отхвърли втората касационна жалба, подадена от Р. С. Д. за разликата над 28 700 лева до 33 932 лева на същото основание. Не се претендират разноски по делото, а с оглед изхода на спора остават така както са направени от страните. По изложените съображения и на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК във връзка с чл.270 и чл.293, ал.1, ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 2056 от 07.11.2012 год., постановено по в.гр.дело № 215/2012 год. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав в частта, с която са осъдени Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н., Т. П. Н., всички от [населено място] да заплатят на С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д., тримата от [населено място], на основание § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС сумата 28 700/двадесет и осем хиляди и седемстотин/лева. ПОТВЪРЖДАВА решение № 2056 от 07.11.2012 год., постановено по в.гр.дело № 215/2012 год. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав, в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ