2 решение по гр.д.№ 6316 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. Р Е Ш Е Н И Е № 89 |София, 03.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Гроздева гр.д.N 6316 по описа за 2014 г., приема следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на М. Ц. Ф., П. А. М., Б. М. П. и И. В. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 71 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 217 от 2014 г. на Върховния касационен съд, второ г.о. поради противоречието му с решение № 998 от 30.05.2009 г. по в.гр.д.№ 2300 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по молбата за отмяна В. К. С. и Община „Р.“- П. оспорват молбата за отмяна. Останалите ответници С. К. А., Т. С. С., Н. М. С., В. П. С., С. П. С., Х. Н. М., Р. А. Ч., К. С. В., С. С. М., Г. Й. Т., Й. В. Д., Р. В. Д., Т. П. Д., Б. Д. Р., М. Д. К., А. М. П., Г. Й. К., А. Г. К. и К. Г. К. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирани страни /ищци по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК /второто съдебно решение по гр.д.№ 217 от 2014 г. по описа на ВКС, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила на 27.06.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 23.09.2014 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато между същите страни са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В разглеждания случай, макар по двете дела да има произнасяне по идентичен въпрос /за допустимостта на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ не е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като липсва идентичност между страните по делата- различни са ответниците по двете дела: 1. Първото влязло в сила решение № 998 от 30.05.2009 г. по гр.д.№ 2300 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение е постановено по предявен от В. К. Р., Ц. Ц. К., М. М. П. и А. М. П. /като наследници на бившия собственик Р. П. Б./ срещу Т. С. С., П. С. С., С. П. Ч., А. Й. Ч., Г. Й. Т., Й. В. Д., Р. В. Д., Д. Й. Д. /като наследници на П. Д. Л./ и Община „Р.“- П. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за следния недвижим имот: нива с площ от 12 дка в землището на [населено място], м.“Гроба“ /“Друма“/ при граници: П. Д., С. П., Х. П. и път, възстановена на наследниците на П. Д. Л. като имот № 6004 и на общината като имот № 6001. 2. Второто решение № 71 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 217 от 2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о. е постановено по предявен от П. А. М., М. Ц. Ф. и М. М. П. /като наследници на бившия собственик Р. П. Б./ срещу В. К. С. и С. К. А. /като наследници на К. С. А./ иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за следния недвижим имот: земеделска земя, представляваща северозападна част от нива, цялата с площ от 12,6 дка с граници: от север и запад- път за х.“Здравец“, от изток- земя на П. Д., от юг- земя на С. П. и Х. П., идентична с имот № 06001 по картата на възстановената собственост на [населено място], м.“Гроба“ с площ от 2,484 дка. Очевидно ответниците по двете дела не са едни и същи. Освен това, ответниците по едното дело не са нито другари в процеса, нито встъпили или привлечени трети лица, нито наследници или правоприемници на първоначалните страни, нито приобретатели на спорното право от страните по другото дело- каквото се разбира под „същите страни“ по смисъла на чл.231, ал.1, б.“г“ ГПК /отм./, аналогичен чл.303, ал.1, т.4 ГПК /нов/, съгласно приетото в т.10 от ППВС № 2 от 29.12.1977 г. Поради това не е налице основанието на чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. На второ място, решението не може да бъде отменено на соченото основание- чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като няма две влезли в сила решения, с които се разрешава със сила на пресъдено нещо идентичен правен спор или въпроси, по които решенията имат сила на пресъдено нещо. Решението по второто дело /решение № 71 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 217 от 2014 г. на ВКС, ГК, второ г.о./ не разрешава спора между страните по това дело със сила на пресъдено нещо, нито решава въпрос, по който това решение има сила на пресъдено нещо. Тъй като с това решение на ВКС се обезсилва въззивното решение и се прекратява производството по делото, то има характера на прекратително определение, което определение не подлежи на отмяна съгласно приетото в т.2 и т.9 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д.№ 1 от 1977 г. и в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното молбата за отмяна на решението по гр.д.№ 217 от 2014 г. на ВКС, ГК, второ г.о. на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.3, ал.5 и ал.8 ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата направените от тях разноски по делото пред ВКС както следва: - 600 лв. на ответницата В. К. С. /намалено адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и с оглед чл.9, ал.4 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и - 400 лв. юрисконсултско възнаграждение на Община „Р.“, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Ц. Ф., П. А. М., Б. М. П. и И. В. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 71 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 217 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о. поради противоречието му с решение № 998 от 30.05.2009 г. по в.гр.д.№ 2300 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА М. Ц. Ф., П. А. М., Б. М. П. и И. В. П., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплатят на В. К. С. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, чрез адвокатско дружество „Ц. и партньори“ на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. ОСЪЖДА М. Ц. Ф., П. А. М., Б. М. П. и И. В. П., всички с горепосочения адрес да заплатят на Община „Р.“, област П. на основание чл.78 ГПК сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.