Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 12 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Дим.ВЪЛЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №431/2013 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. С. Ц. срещу въззивно решение № 7 от 10.01.2013г. по внохд № 335/12г.описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се визират касационни основания по чл.348,ал.1 т.2 и т.3 НПК. Поддържа се,че е допуснато съществено процесуално нарушение,правото му на защита е било ограничено,тъй като съдът не призовал и не разпитал експертите изготвили съдебно психиатричната и психологична експертиза на подсъдимия.Това имало значение за преценката свързана с размера на наказанието.Прави искане да се измени решението и намали наказанието лишаване от свобода,както и размера на присъдeното обезщетение за неимуществени вреди.Алтернативно се иска отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за основателна в частта отнасяща се до наказанието и присъденото обезщетение.Здравословното състояние на подсъдимия-претърпял черепно мозъчна травма,както и поведението на пострадалия дават основание за наказание в по-нисък размер.Предлага наказанието и размера на обезщетението да се намалят по преценка на съда. Гражданската ищца редовно призована не се яви в съдебно заседание. Становище по жалбата не е представила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 51 от 20.11.2012г. по нохд № 603/2012г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия И. С. Ц. за ВИНОВЕН в това,че на 15.02.2012г. в [населено място],обл.П.,умишлено е умъртвил Е. Ю. К.,поради което и на основание чл.115,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Р. Ю. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 55 000 лева.ОТХВЪРЛИЛ е иска в останалата част до размера на 250 000 лева. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната част,като е НАМАЛИЛ наказанието на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. След проверка на доводите изложени в жалбата настоящият касационен състав намери жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА: Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение,което е ограничило процесуалните права на подсъдимия не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството е разгледано по реда на чл.371,т.1 НПК,като подсъдимият е дал обяснения ,по негово искане е разпитана св.А..М..Пред въззивния съд е направено искане за разпит на вещите лица,изготвили съдебно психиатричната експертиза на подсъдимия с оглед преценка на наказанието,което следва да се определи на последния.С определение от 18.12.2012г. въззивният съд е взел отношение и е оставил без уважение искането. Мотивирал се с обстоятелството,че експертизата и нейното заключение е приобщена към делото,същата е годно доказателствено средство,неоспорено от страните,което ще се цени при разглеждане на въззивната жалба.Видно е също така,че въззивният съд при вземане на решение за намаляване на наказанието е взел предвид заключението на участващите в експертизата експерти.В този смисъл,обстоятелството,че съдът не е допуснал нарочен разпит на вещите лица изготвили посочената експертиза,не е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и не съставлява съществено по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 НПК нарушение на процесуалните правила. Поради това и искането за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на основание разпоредбата на чл.348,ал.1 т.2 НПК,е неоснователно. Доводът за явна несправедливост на наказанието е основателен. За да намали наказанието въззивният съд е взел предвид поведението на пострадалия в дома на подсъдимия,проявената под въздействие на алкохола агресия,довела до провокиране на инцидента приключил със смъртта на пострадалия. Въпреки обсъждането на поставения и пред въззивния съд довод и съобразените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства,в недостатъчна степен е зачетен приноса на пострадалия за настъпилия неправомерен резултат. Поведението му е подробно описано от очевидеца св.М.,чиито показания подкрепят обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата,при които е предприел извършеното от него действие.Отказът на пострадалия да напусне жилището на подсъдимия,нападателните действия към него,нанесените удари ,събарянето му на леглото ,отправяните заплахи ,удара със стола, са обстоятелства,които безсъмнено са провокирали подсъдимия и значително смекчават отговорността му. Затова наказанието макар и отмерено в минималния размер се явява явно несправедливо.Следва да се отбележи,че инцидентът е възникнал в дома на подсъдимия,в нетрезво състояние на пострадалия-намерено съдържание на алкохол в последния 3 промили/протокол аутопсия/ и след агресивното поведение на пострадалия, въпреки спокойното настояване на подсъдимия да напусне жилището и се прибере в дома си.Нещо повече- подсъдимият заявил в един момент,че пострадалият следва да остане и да преспи в неговия дом,защото е в нетрезво състояние. Извън изложеното,при преценката за справедливостта на наказанието, следва да се вземе предвид и здравословното състояние на подсъдимия.От приложената на досъдебното производство съдебно психолого-психиатрична експертиза изготвена от Д-р Ив.В.,Д-р Н.Л.-специалисти-психиатри и клиничния психолог А..А. е видно,че на подсъдимия е призната 41 % трайна неработоспособност/експ.реш на ТЕЛК от 1989г./ във връзка с претърпяна при злополука черепно мозъчна травма.Претърпяната мозъчна контузия е довела до органично разстройство на личността на подсъдимия,което според експертите засягало по дълбоко израза на емоциите,потребностите и подтиците.Експертите са посочили/л.83/,че в конкретната обстановка при реализиране на престъплението,невъзможността на подсъдимия за справяне и вземане на по целесъобразно решение,е в контекста на органичното разстройство на личността му и употребата на алкохол,два органични фактора,които взаимно се утежняват. Изложеното дава основание за извод,че макар и в минималния по закон размер наказанието не съответства на степента на обществена опасност на подсъдимия и на смекчаващите отговорността обстоятелства взети предвид от предходните съдебни инстанции,както и на целите на чл.36 НК.В този смисъл наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,което налага изменяване на решението и намаляване на наказанието при условията на чл.55,ал.1 т.1 НПК на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Искането за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди неоснователно.Сумата 55,000 лева присъдена на майката на пострадалото лице не е завишена,а съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Съдилищата се изложили убедителни съображения,които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.2 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 7 от 10.01.2013г. по внохд №335/12 по описа на Великотърновския апелативен съд в санкционната му част,като при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК НАМАЛЯВА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия И. С. Ц. от десет години на ОСЕМ ГОДИНИ при постановените режим и място на изтърпяване. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: