2 Р Е Ш Е Н И Е № 272 София, 02.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1589/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на К. Ц. Х., чрез адвокат Д. К. от АК-П., за отмяна на решение № 30 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 4188/2014 г. на Върховния касационен съд и решение № 133 от 21.03.2014 г. на Окръжен съд - Пазарджик по в.гр.д. № 1081/2013 г. Молителят К. Ц. Х. твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – с влязла в сила присъда са признати за неистински показания на свидетели, върху които е основано решението. Насрещните страни А. У., Т. У., Г. У., М. У. и Л. У. отговарят, че молбата за отмяна е неоснователна. Твърдят, че свидетелските показания, за които е установено, че са неистински, са в насока, която не касае предмета на делото и не са послужили на съда при постановяване на решението. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска с оглед изложеното отменително основание, намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимно лице и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. С влязло в сила решение е признат за нищожен, като привиден, договор за продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт № 105/25.05.2011 г., по иска, предявен от А. У., Т. У., Г. У. и М. У. против Л. А. У. и К. У.. Съдилищата са приели, че договорът за продажба е симулативен и прикрива действителния договор за дарение, като е преценил в съвкупност обясненията на страните, писмените доказателства, съдебнотехническата експертиза и свидетелските показания, включително и тези на Д. П. и В. У. относно времето за съставяне на обратното писмо и декларацията, както и времето, когато е построен и подобрен имота, предмет на договора. Въз основа на показанията на двете свидетелки съдът е приел, че е недоказано твърдението на ответника, че по договора за продажба цената е заплатена чрез стойността на извършено строителство и подобрения в имота след 2005 г. Съдът е приел за установено от свидетелските показания, че дядото и родителите на Л. У. са извършили строителството в имота и подобренията в него през годините, преди 2005 г., както и, че след 2005 г. бившите съпрузи не са извършвали строителство и подобрения в имота. С влязла в сила присъда свидетелите Д. П. и В. У. са признати за виновни в това, че горните им показания са неистински – относно кой и кога е строил и подобрявал имота, което е достатъчно основание за отмяна на влезлите в сила решение на касационната и въззивна инстанция, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, като делото следва да се върне на второстепенния Пазарджишки окръжен съд. Разноските по настоящото дело следва да се присъдят от въззивния съд с оглед крайния резултат по материалноправния спор. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, влезлите в сила решения № № 30 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 4188/2014 г. на Върховния касационен съд и 133 от 21.03.2014 г. по в.гр.д. № 1081/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: