4 гр. д. № 2736/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 269 София, 22.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2736/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Д. М. Д., П. Р., Г. Р., както и К. М. Д. и Д. М. Д. касационна жалба срещу решение № 2473 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 2910/2013 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иск за делба на поземлен имота № 260 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в м. „Ментеше”, в землището на Варна. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 464 от 14.072014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на обжалвания съдебен акт по аргумент от чл. 7, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. При извършената проверка за допустимостта на въззивното решение в посочената част намери следното: М. Т., К. Т. и И. Т., като наследници на И. Г. Г., са предявили срещу М. Г. Т. и М. А. искове за делба на два недвижими имота: апартамент № 13 в [жилищен адрес] в р-н „Вл. В.” [населено място] и поземлен имот № 260 по ПНИ на с. о. „Ментеше” [населено място] с площ от 611 кв. м. Поддържали са, че имотите са били собственост на общия им наследодател Г. Г. Т., който след смъртта си, настъпила през м. май 1995 г., е оставил за наследници ищците – внуци и снаха от починал през м. октомври 1995 г. син И. Г. Т., съпруга М. А. Т. и дъщеря М. Г. Т.. С отговора по исковата молба съпругата М. Т. е направила възражение, че апартаментът не е съсобствен между страните по наследяване, тъй като приживе тя и наследодателят са се разпоредили с него на 06.09.1089 г., чрез договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане в полза на дъщерите й от предходен брак К. Д. и Д. Д.. В отговор на това становище ищците са оспорили валидността на договора с възражение, че той е нищожен като симулативен, прикриващ договор за дарение, сключен с цел да бъдат лишени ищците от наследство. Съобразявайки така изразените становища, съдът е конституирал служебно като ответници приобретателките по договора К. Д. и Диана Д.. В подадения от тях отговор на исковата молба в частта по иска за делба на поземлен имот № 260 по ПНИ на с. о. „Ментеше” Варна са поддържали, че имотът не е съсобствен между първоначалните страни по делото. Носители на правото на собственост за този имот са: майка им за ½ ид. ч. на основание придобиване по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в режим на СИО, прекратена със смъртта на другия съпруг, и по наследяване на 1/6, след смъртта на общия наследодател. Останалите части от имота, наследени от другите законни наследници – дъщеря и внуци и снаха от починал син, са придобити от касаторите на основание давностно владение, което са осъществявали след смъртта на Г. Т. до предявяване на иска за делба. Поискали са на това основание този имот да бъде изключен от делбата. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на поземлен имот № 260 по ПНИ с. о. „Ментеше”. и по отношение на тях по съображение, че не е установено да е завършена процедурата за придобиване на правото на собственост върху него чрез заплащане на определената по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ цена. Въззивният Варненски апелативен съд с решението, предмет на касационно обжалване, е потвърдил първоинстанционното в частта относно апартамента и в тази част то не е предмет на касационно обжалване. Отменил е първоинстанционното в частта относно имот № 260 в с. о. Ментеше”, [населено място] и е постановил е друго по съществото на този иска като е допуснал извършването на делба на този имот между наследниците по закон на общия наследодател и е постановил, че: ... „изключва от делбата му касаторите”. Изводът е обоснован с намереното за установено по този иск, че имотът е съсобствен между законните наследници на наследодателя Г. Т.. Решението, постановено по иск за делба на поземлен имот № 260 в с. о. Ментеше”, [населено място] по отношение на касаторите е недопустимо. Формулираният диспозитив е в противоречие с установените процесуални правила, че когато искът е допустим, той се уважава или отхвърля. Касаторите са конституирани като ответници по делото, по повод направено възражение за нищожност на алеаторния договор за продажба на апартамента, с който правото на собственост за него им е било прехвърлено приживе от наследодателя, като симулативен. Възражението за нищожност на договор не е основание за конституиране на купувачите по договора и като страни по иска за делба на имота, предмет на договора. Те не са надлежни страни по иска за делба и на поземлен имот № 260 по ПНИ с. о. „Ментеше”. Надлежни страни са тези, които са посочени като такива в исковата молба или са встъпили в процеса. В отговора на исковата молба приеобретателите на апартамента не са заявили искане да бъдат конституирани като ответници по този иск на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, която норма намира приложение и при съсобственост, възникнала на основание различно от наследяването. Не са встъпили главно в производството по иска за делба на този имот по реда на чл. 225 ГПК, твърдейки, че са съсобственици на имота заедно със съделителката М. Т. в резултат на осъществявано от тях давностно владение върху идеалните части, придобити по наследяване от останалите наследници по закон на наследодателя Г. Т. и искане за прекратяване на така възникналата съсобственост. Направеното от тях искане в отговора по исковата молба е за „изключване на имота от делбата”, поради което не е било налице процесуално основание съдът да ги конституира като ответници по този иск. При липсата на искане за конституирането им в производството за делба на този имот и произнасяне на съда по такова искане, те не са надлежни страни по иска за делба на имот № 260 по ПНИ с. о. „Ментеше”. Като е приел друго и се е произнесъл по същество на иска за делба на поземлен имот № 260 по ПНИ с. о. „Ментеше”, в землището на [населено място] по отношение на касаторите, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, което е основание за обезсилването му в частта с която касаторите са: „изключени от делбата на поземлен имот № 260 по ПНИ с. о. „Ментеше”. Производството по делото образувано по иска за делба на този имот по отношение на касаторите следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2473 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 2910/2013 г. на Варненски окръжен в частта, с която са: ”изключени от делбата на поземлен имот № 260 по ПНИ с. о. „Ментеше”, в землището на [населено място] с площ от 611 кв. м., при граници на имота: ПИ № 1143, ПИ № 1142, ПИ № 262, ПИ № 263 и път, К. М. Д. и Д. М. Д., двамата от [населено място] и Д. М. Д., П. Р. Р. и Г. Р. Р., тримата от [населено място] като недопустимо. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска за делба на поземлен имота № 260 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в м. „Ментеше”, в землището на Варна по отношение на К. М. Д. и Д. М. Д., двамата от [населено място] и Д. М. Д., П. Р. Р. и Г. Р. Р., тримата от [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: