6 Р Е Ш Е Н И Е 15 гр.София, 27.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 24 януари 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова и в присъствието на прокурора Радева, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №736 по описа за 2010 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. Д. П. и Й. Н. П., от Прокуратурата на Република България и от К. срещу решение № 97 от 15.01.2010 г. по в. гр. д. № 51 по описа за 2009 г. на Бургаския апелативен съд, съответно в осъдителната и отхвърлителната част на решението относно имуществото на Н. Д. П. като физическо лице, в качеството му на едноличен търговец и на съпругата му Й. Н. П.. Решението в частта, с която Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за отнемане на имущество от „Агро Стил 2005 г.” е влязло в сила, тъй като не е подадена касационна жалба от това дружество. Касаторите твърдят, че решението в обжалваните от тях части е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 684 от 14.05.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК по поставените от касаторите въпроси. По касационната жалба на Н. и Й. Попови: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че преценката дали имуществото е на значителна стойност над 60 000 лв. по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗОИППД/ ДВ бр.19 от 2005 г., отм./ следва да се извърши към момента на проверката на комисията по чл.15 от Закона. Касаторите Н. и Й. Попови твърдят, че тази преценка трябва да се осъществи към друг момент- към момента на придобиване на имуществото. По въпроса какъв е критерият за значителна стойност на имуществото по смисъла на чл.3 от Закона е постановена задължителна съдебна практика с решения № 56 от 2012 г. от 28.05.2012 г. по гр. д. № 1601/2010 г. на ІV ГО на ВКС, № 70 от 4.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г., № 834 от 23.10.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г. на ІV ГО на ВКС и № 255 от 2.11.2012 г. по гр. д. № 1268 по описа за 2011 г. Според тази практика стойността на имуществото се преценява по пазарната му цена към момента на придобиването. Тъй като се касае за единно производство по този закон, което започва като административно, а след това може да премине в съдебно исково производство, критерият не може да бъде различен и се отнася както за съда, така и за комисията. Ето защо преценката за стойността на имуществото трябва да се извърши не към момента на проверката на комисията, а към момента на неговото придобиване. Погрешното становище на въззивния съд по този въпрос обаче не се е отразило на правилността на обжалваното решение. В цитираната по-горе съдебна практика е прието, че при преценката дали е на значителна стойност, имуществото трябва да бъде оценено в цялост. В случая само апартаментът в [населено място] на [улица] към момента на неговото придобиване е на стойност 74 000 лв./ таблица на стр.288 по описа на Бургаския апелативен съд/ и заедно с останалото имущество надвишава критерия по чл.3 във връзка с параграф 1, т.2 от ДР на Закона. Следователно имуществото, придобито от ответниците, отговаря на критерия за значителна стойност, поради което може да бъде обект на проверка и на отнемане. Тъй като имуществото и неговият произход се проверяват не поотделно, а в съвкупност, подлежи на отнемане цялото незаконно придобито имущество, а не само разликата, между цялата сума и тази, която е определена на значителна стойност. Такъв е отговорът на последния въпрос в изложението на касаторите Н. и Й. Попови дали на отнемане подлежи цялото имущество или само тази част от него, която е на значителна стойност. По този въпрос въззивното решение също е правилно и не може да бъде отменено. Въззивният съд е съпоставял доходите на ответниците със стойността на придобитото от тях имущество на отделни периоди, някои от които с продължителност от една година. Заради прилагането на този метод касаторите Н. и Й. Попови са поставили въпросите дали съдът трябва да установява придобитото имущество като механично съпоставяне на простия сбор от приходите и разходите, и то в рамките на една година, без натрупване, или трябва да вземе предвид доходите с натрупване, които е имало лицето преди тази година в рамките на 25 годишния проверяван период. Методът на въззивния съд е неправилен, тъй като от волята на гражданскоправните субекти зависи кога те ще изразходват и кога ще събират имущество и затова трябва да се съпоставят приходите и разходите не за отделни периоди, а за целия двадесет и пет годишен период на проверката. Този метод обаче не е ощетил ответниците, а напротив-довел е до освобождаване от конфискация на лекия автомобил „БМВ”, закупен от ответниците през 2001 г. Правилен е бил подходът на първоинстанционния съд, който е съпоставил стойността на приходите и разходите за целия исков период. Тъй като този въпрос е повдигнат от ответниците, а не от другата страна и с оглед принципа да не се влошава положението на жалбоподателя, решението на въззивния съд в частта относно закупения през 2001 г. лек автомобил „БМВ” не може да бъде отменено. Несъстоятелен е и доводът на касаторите Н. и Й. Попови за противоречие между обжалваното решение и Тълкувателно решение № 1 от 2008 г. от 14.09.2009 г. на ОСГТК. Тълкувателното решение разрешава въпроса кой е началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, когато са наложени обезпечителни мерки по реда на обезпечаване на бъдещите искове. Този въпрос касае само действието на обезпечителните мерки и е без значение за изхода на спора по същество кое имущество подлежи на отнемане. Едва в писмената защита касаторите Н. и Й. Попови са повдигнали възражението, че отнетото имущество е съпружеска имуществена общност и не е оборена презумпцията за принос на съпругата. Такъв въпрос обаче не е бил поставен в изложението към тяхната касационна жалба. Ето защо това възражение, както и другите доводи на ответниците за неправилност на решението, във връзка с които не са поставени въпроси и не е допуснато касационно обжалване, не следва да бъдат обсъждани. За пълнота на изложението може да се посочи, че приносът по смисъла на чл.19, ал.2 от СК/отм./, изразяващ се в грижи за децата и домакинството, който се презюмира в отношенията между съпрузите, е различен от приноса по смисъла на чл.10 от Закона. Разпоредбата на чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ има предвид имуществен принос в придобиване на общото имущество, а не нематериално подпомагане на съпруга при осигуряване материалното благополучие на семейството чрез освобождаването му от грижи по домакинството и децата. Ето защо имущественият принос по чл.10 от Закона не се предполага, а подлежи на доказване от ответниците. Затова не е било необходимо комисията да оборва презумпцията по чл.19 от СК/отм./ за принос на съпругата. В този смисъл е решение № 226 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1445/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС. По касационните жалби на Прокуратурата на Република България и К.: Въззивният съд е отхвърлил исковете за отчуждаване на закупените с нотариален акт № 92 от 22.12.2006 г. една трета идеална част от ниви в землището на [населено място] и [населено място], приемайки, че е налице симулативна сделка, която прикрива дарение. К. счита, че този извод е неправилен, като поставя въпроса за липса на мотиви в обжалваното решение защо съдът кредитира показанията на заинтересувани свидетели. Въззивният съд обаче е мотивирал своя извод най-вече с наличието на обратен документ, установяващ симулацията, а показанията на свидетелите само са подкрепили извода на съда. Следователно липсата на мотиви защо въззивният съд е кредитирал показанията на заинтересовани свидетели не се е отразила съществено на правилността на обжалваното въззивно решение в тази част, в която това решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът Н. П. се е признал за виновен със споразумение по наказателно дело от общ характер за извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, което е включено в обхвата на чл.3 от Закона и е станало основание за започване на производството по отнемане на незаконно придобитото от него имущество. Въззивният съд е констатирал, че деянието по чл.213а от НК е формулирано като престъпно с изменение в НК, влязло в сила на 8.8.1997 г., поради което е счел, че за периода преди тази дата не може да се направи каквато и да е връзка между придобитото от лицето имущество и неговата престъпна дейност. Оспорвайки този извод, Прокуратурата на Република България и К. са повдигнали следните въпроси: Следва ли имуществото да бъде придобито от лицата през периода, за който в съдебен акт е прието, че е осъществен състав на престъпление, посочено в чл.3 от Закона? Последвалите законодателни промени в НК чрез въвеждане на нови квалифициращи обстоятелства към съществуващ основен престъпен състав променят ли извода за наличие на престъпна дейност? Обвързва ли законодателят проверявания период с периода на престъпната дейност? Следва ли да се скъсява нормативно определеният двадесет и пет годишен проверяван период, изведен от разпоредбата на чл.11 от Закона, или началото на проверявания период трябва да бъде съобразено с датата на влизане в сила на текста от НК, определящ състава на извършеното престъпление? В решение № 226 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1445/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че не е необходимо престъпната дейност да е осъществена към момента на придобиване на имуществото, чието отнемане в полза на държавата се иска, за да бъде уважено искането. Достатъчно е да може да се направи основателно предположение за наличието на пряка или косвена връзка между придобиване на имуществото и престъпната дейност. След като моментът на извършване на престъпление не е определящ за правния извод, че имуществото е придобито от престъпна дейност, и моментът в който законодателят приема фактическия състав на престъплението не може да бъде основание да се изключи от обхвата на проверката имуществото, придобито преди това. Това имущество също може да е придобито от престъпна дейност и да бъде отнето, ако има основателно предположение за пряка или косвена връзка между придобиването и престъпната дейност на лицето. Изводът следва от целта на закона-да се отнеме имущество, придобито от престъпната дейност на лицето, а не от конкретното престъпление, чието извършване е установено с влязла в сила присъда. Следователно въззивният съд неправилно е изключил от обхвата на проверката и е отхвърлил иска за имуществото, придобито преди 8.8.1997 г. единствено заради обстоятелството, че от тази дата е влязла в сила разпоредбата на чл.213а от НК. Ето защо в тази част обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да изложи въззивният съд мотиви дали има пряка или косвена връзка между придобиването на това имущество и престъпната дейност на лицето. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 97 от 15.01.2010 г. по в. гр. д. № 51 по описа за 2009 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отхвърлено мотивираното искане на К. за отнемане в полза на държавата на имуществото на Н. Д. П. лично и в качеството му на [фирма] и Й. Н. П., придобито преди 8.8.1997 г. както следва: сумата над 30 408 лв. до присъдения размер от 35 000 лв., получена от продажбата на дворно място в [населено място], Бургаска област, представляващ УПИ ІІІ-112 в кв.15 по плана на селото, придобито с нотариален акт № 48, том ХVІІ, дело 5314 от 20.06.1997 г. сумата от 150 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „Д.” с регистрационен номер РВ 60 08 С, рама № 4BAU52NISE049048 сумата от 2 000 лв., получена от продажбата на ремарке-автомобилно товарно трио с рег [рег.номер на МПС] лек автомобил марка „Фолксваген голф” с рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., регистриран на 28.07.1993 г. ремарке за лек автомобил-туристическо с рег. [рег.номер на МПС] и рама № 0379 от [фирма]-влекач „Мерцедес” 1424, с рег. [рег.номер на МПС] и рама № W. ВРЪЩА ДЕЛОТО в тези части за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ