Р Е Ш Е Н И Е № 403       София, 06.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       Членове:  БОЙКА ТАШЕВА                                                                            БОРИС ИЛИЕВ             при секретаря   Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 5327 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 267 от 23.03.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 146 от 28.07.2008 година по гр. д. № 118/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. Н. Н., Б. Н. Н., М. Н. Н. и А. Б. Г. против Ж. Г. Д. за предаване владение на недвижим имот, съставляващ магазинно помещение – книжарница със застроена площ от 90 кв.м., находяща се в първия етаж на сграда в поземлен имот ХV-489 в кв. 26 по плана на гр. С.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса законосъобразна ли е реституция при условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС по отношение на имот, чието отчуждаване е следвало да се извърши по реда на чл. 30 ЗПКМ. По силата на чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС, лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени до 21 април 1990 г. по Закона за териториално и селищно устройство, както и по Закона за плановото изграждане на населените места и по Закона за благоустройството на населените места, по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община; по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община, по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, по Закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. Реституцията се осъществява чрез изпълнение на административна процедура за възстановяване правото на собственост, в рамките на която се извършва проверка на актовете на благоустройствената администрация и наличието на законовите предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота. Отчуждените имоти при условията на чл. 30 ЗПКМ (обявен за противоконституционен - ДВ, бр. 31 от 1996 г.) не попадат в категорията на имоти, подлежащи на реституция по реда на чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС. Когато имот, паметник на културата, попадащ в обхвата на чл. 30 ЗПКМ, е бил отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., т.е. не по предложение на министъра на културата по установения ред за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди, то собствеността му се възстановява при условията на чл. 1, ал.2 ЗВСОНИ. В случаите, когато ищецът извежда правото си на собственост от проведена административна процедура за възстановяване на имота му, отчужден по реда на ЗТСУ, обстоятелството дали същия имот е следвало да бъде отчужден по реда на чл. 30 ЗПКМ е без правно значение. В обжалваното решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че със заповед № 487 от 18.04.1977 година на Председателя на ОНС Бургас, издадена на основание чл. 95 ЗТСУ, е бил отчужден имот, съставляващ парцел **** в кв. 6 по плана на гр. С. с построена в него сграда, поради отреждането му за книжарница за нуждите на ДП “Печатни произведения”. След отчуждаването на имота, собственост на При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният от ищците, наследници на И. Б. С. , иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на ситуираната в първия етаж на реституирания имот в гр. С. книжарница е неоснователен. Приел е, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден е било изцяло реализирано, поради което акта за възстановяването му се явява незаконосъобразен. Приел е, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, както и че ответницата е придобила правото на собственост върху имота по силата на валидна приватизационна сделка. В касационните жалби против въззивното решение на Бургаски окръжен съд се поддържа, че постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като ищцата А не е подписала исковата молба и не е упълномощавала процесуален представител в хода на инстанционното производство по делото. Поддържа се, че в нарушение на чл. 302 ГПК, съдът не е зачел влязлото в сила решение № 4* от 17.07.2000 г. по адм.д. № 1233/1999 г. на Върховния административен съд; че в нарушение на чл. 121, ал.3 ГПК (отм.) вр. с § 2 ПЗР ГПК не е отчел обстоятелството, че ответницата е придобила права по приватизационна сделка по време на висящност на административното производство за реституция на същия имот; в нарушение на чл. 218з, ал.1 ГПК (отм.) въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС с № 1* от 05.02.2008 г. по гр.д. № 656/2007 г. – не е извършил преценка на материалната законосъобразност на признатата реституция по чл.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС и е формирал необосновани изводи относно осъщественото изцяло ново строителство, тъй като съгласно чл. 30 ЗПКМ, отчуждаване на паметник на културата може да бъде извършено само с цел запазване и реставрация, но не и за ново строителство по благоустройствен закон. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания да неоснователни. Решението е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по редовно предявен иск с искова молба вх. № 9* от 14.11.2005 година, към която е приложено пълномощно към договор за правна защита и съдействие № 0* от 11.02.2005 година, с което ищцата А е упълномощила адвокат Ж да заведе и води делото до свършването му във всички съдебни инстанции.становяването на твърдяната подправка на подписа от процесуалния и представител би съставлявала основание за отмяна на съдебния акт по реда на чл. 303, ал. 1, т.2, пр. ІІро ГПК, но не и основание за касиране на решението при наличие на редовно учредена към момента представителна власт на адвокат пълномощник, представлявал страната в хода на инстанционното производство по делото. Доводът за допуснато нарушение на чл. 302 ГПК е неоснователен. Влязлото в сила решение на административен съд относно законосъобразността на административен акт е задължително за гражданския съд доколкото този акт не се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му – чл. 17, ал.2 ГПК. В този случай, гражданският съд се произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт и при констатация за материална незаконосъобразност, не зачита последиците му. Съгласно ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г. ОСГК ВКС, по реда на косвения съдебен контрол, ответникът по ревандикационен иск, който не е участвал в административното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС, може да въведе възражение за материалната незаконосъобразност на акта за реституция на имота и в този случай гражданският съд следва да се произнесе налице ли са предпоставките за реституцията, а при констатация за липсата им да не зачете влезлия в сила административен акт. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 121, ал.3 ГПК (отм.), който е неотносим към процесното правоотношение. Текстът на чл. 121, ал.3 ГПК касае случаи на настъпило в хода на гражданския процес частно правоприемство на спорното право, каквото не е налице. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 218з, ал.1 ГПК (отм.). Въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС с № 1* от 05.02.2008 г. по гр.д. № 656/2007 г. – извършил е преценка на материалната законосъобразност на признатата реституция по чл.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС и не е зачел последиците и след констатация, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден е било изцяло реализирано, т.е., след констатация за липса на предпоставките за реституиране на отчуждения по ЗТСУ имот. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на изводите за осъществено ново строителство на процесната сграда. По делото са събрани многобройни доказателства ( в т.ч. техническа експертиза от 09.06.2008 г.), обуславящи извод, че отчуждената през 1977 година постройка е била изцяло разрушена и на нейно място е построена нова сграда с различна конструкция и площ – на мястото на двуетажната паянтова сграда със застроена площ от 44 кв.м. е била построена двуетажна масивна сграда с площ от 90 кв.м., което сочи за извършено изцяло ново строителство в изпълнение на мероприятието, за което имотът е бил отчужден. Доводът, че съгласно чл. 30 ЗПКМ, отчуждаване на паметник на културата може да бъде извършено само с цел запазване и реставрация, но не и за ново строителство по благоустройствен закон е неотносим към правния спор, тъй като по делото няма данни, че отчуждения имот е попадал в обхвата на паметници на културата, които са могли да бъдат отчуждавани само при условията на чл. 30 ЗПКМ – че е съставлявал исторически паметник на културата с голяма стойност или от голямо значение за националното културно развитие. Не установява наличие на предпоставките на чл. 30 ЗПКМ и представеното удостоверение № 561 от 08.03.1983 г., издадено от Националния институт за паметниците на културата, съгласно което къщата на И. Б. в гр. С. е декларирана за паметник на културата, без данни за класификацията на обекта от научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, касаторите А. Б. Г. и Б. Н. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените съдебни разноски в размер на 1000 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 22.04.2010 г. с адвокат К от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 28.07.2008 година по гр. д. № 118/2008 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА А. Б. Г. от гр. С. с ЕГН ********** и Б. Н. Н. от гр. П. с ЕГН ********** да заплатят на Ж. Г. Д. от гр. С. к ЕГН ********** сумата 1000 (хиляда) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: