1 Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр.София, 11.05.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1211/ 2016 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Ч. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № І-49-9/ 28.06.2012 г. по гр.д.№ 18391/ 2010 г., с което е признато за установено в отношенията между молителя и [фирма] (при участието на трето лице – помагач [фирма]), че Ч. В. П. дължи на [фирма] 8 763,97 лв – цена на доставена топлинна енергия и 2 386,76 лв мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44385/ 2008 г. на Софийски районен съд. Молителят поддържа, че решението е неправилно, тъй като се основава на грешната констатация, че е потребител на топлинна енергия. Счита, че изводът за съществуване на валидно облигационно отношение между него и [фирма] е необоснован – по делото не били налице доказателства за наличие на такова. Представени били само изходящи от [фирма] документи, които са негодни да докажат твърденията на дружеството, респективно негодно за тези цели е и базираното само на такива документи експертно заключение. Като ново обстоятелство от значение за делото, което води до извод, че той не е бил потребител на топлинна енергия, сочи Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г. Счита, че са налице основания влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответната страна [фирма] и третото лице – помагач [фирма] не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Приемането или отмяната на нормативни актове не съставляват нито ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, нито ново писмено доказателство. Ето защо само въз основа на твърденията на молителя следва извод, че не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Единственото основание, което той изтъква като причина да поиска отмяната на влязлото в сила решение, е неговата несъобразеност с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г. Тази Директива, както и въвеждащият изискванията й ЗЗП, не са нито ново обстоятелство, нито ново доказателство от значение за делото, а са нормативни актове, с които се създават материалноправни разпоредби. Те не могат да дадат основание за отмяна на влезли в сила правораздавателни актове, независимо от това дали са приети преди или след постановяването им. Ако правните норми са приети преди постановяване на съдебно решение и то не е съобразено с тях, касае се за нарушение на закона, което може да бъде проверявано само по реда на редовния инстанционен контрол. Нарушението на закона не е основание за отмяна на акта след влизането му в сила, щом възможностите за обжалването му са изчерпани и той е потвърден от горестоящите инстанции. Твърдения за такова нарушение в производството по чл.303 и сл. ГПК не е допустимо да бъде обсъждано. Изложеното важи и във връзка с доводите на жалбоподателя за необоснованост на фактическите констатации, на които се основава влязлото в сила решение, и за изграждането им в нарушение на правилата на ГПК. Тези доводи също могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но е недопустимо обсъждането им като основание за отмяната му, след като е влязло в сила. Възможностите за проверка на правилността на решението на Софийски районен съд № І-49-9/ 28.06.2012 г. по гр.д.№ 18391/ 2010 г. по реда на редовния инстанционен контрол са изчерпани и процесуалният закон не позволява тази проверка да бъде повторена в настоящето производство. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ч. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № І-49-9/ 28.06.2012 г. по гр.д.№ 18391/ 2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: