3 Р Е Ш Е Н И Е 217 гр.София, 03.10. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 25 септември 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 223 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. п. на НОИ-гр. П. срещу решение № 1661 от 16.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1829 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 1026 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 9007 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, І граждански състав, за признаване за установено по отношение на Районно управление „Социално осигуряване” към Национален осигурителен институт”, Териториално поделение-гр. П., че П. Д. Б. е работил през месец септември 1976 г. в ОК на Д. [населено място] като организационен секретар. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд в тази част е недопустимо, поради което моли настоящата инстанция да го обезсили и да прекрати производството. Ответникът по жалбата П. Д. Б. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1026 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 9007 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, І граждански състав, за признаване за установено по отношение на Районно управление „Социално осигуряване” към Национален осигурителен институт, Т. п.-гр. П., че П. Д. Б. е работил през месец септември 1976 г. в ОК на Д. [населено място] като организационен секретар е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Решението в тази част е допуснато до касационно обжалване с определение № 584 от 29.04.2013 г. по настоящото дело поради съществуваща вероятност да е недопустимо. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В ал.2 на чл.5 от Закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл.5, ал.12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая според приетото по делото удостоверение № ОАС4101-6083 от 12.10.2012 г. на РУ «Социално осигуряване», [населено място], документите за осигурителния стаж на ищеца за месец септември 1976 г. не са изгубени или унищожени. Следователно не е налице особената процесуална предпоставка по чл.5 от Закона за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред. Ето защо обжалваното въззивно решение и потвърденото решение на първоинстанционния съд в частта за признаване на месец септември 1976 г. за трудов стаж на ищеца са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1661 от 16.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1829 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 1026 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 9007 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, І граждански състав, за признаване за установено по отношение на Районно управление „Социално осигуряване” към Национален осигурителен институт”, Т. п.-гр. П., че П. Д. Б. е работил през месец септември 1976 г. в ОК на Д. [населено място] като организационен секретар. ОБЕЗСИЛВА решение № 1026 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 9007 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, І граждански състав, за признаване за установено по отношение на Районно управление „Социално осигуряване” към Национален осигурителен институт”, Т.п.-гр. П., че П. Д. Б. е работил през месец септември 1976 г. в ОК на Д. [населено място] като организационен секретар и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: