7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 06.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1538 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” срещу решение № 411/19.02.2019 г. по в. т. д. № 88/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 5489/15.08.2018 г. по гр. д. № 10 012/2012 г. на Софийски градски съд и е осъдена Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно - почивно дело” да заплати на „Хуфу” ЕООД сума в размер на 45 843, 88 лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително – монтажни работи по договор № 1155/05.12.2005 г., ведно със законната лихва считано от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС /решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г., решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г., решение № 480/07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г./, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел развитие на правото. Отделно от това, решението е очевидно неправилно. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. „Следва ли, изхождайки от правилото на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, решаващият съд да изследва в цялост и пълнота имащите сила на закон между страните договорни разпоредби, уреждащи задължаването на възложителя за разплащане на окончателно извършените строително – монтажни работи от изпълнителя по договор за изработка в случаите, когато същите са повече от една, както и когато е предвидено съставянето на различна документация по всяка една от разпоредбите, обосноваваща основателността и размера на претендираните вземания?“
2. „Следва ли въззивният съд да изложи съображения, поради които не са обсъдени от негова страна, кредитирани и обсъдени в цялост и пълнота от първостепенния съд договорни разпоредби и представените във връзка с тях доказателства, в случаите, когато реши да обоснове правните си изводи на други договорни основания и на представените във връзка с тях доказателства, с оглед задължението му да обсъди всички доводи на страните, както и всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани и обсъдени по делото от първоинстанционния съд?“
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „Хуфу“ ЕООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация. Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено формално. Не се установява очевидна неправилност на атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноски.
От Министерство на отбраната, конституирано като трето лице помагач на страната на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, не е постъпило становище във връзка с депозираната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
Ищецът „Хуфу” ЕООД е предявил срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 45 843, 88 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително – монтажни работи по договор № 1155/05.12.2005 г., ведно със законната лихва считано от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане. В становище, представляващо лист 121, том I от гр. д. № 10 012/12 г., ищецът е заявил намаляване на иска до размер на 40 220, 59 лв., от които 33 517, 16 лв. данъчна основа и 6 703, 43 лв. ДДС. В първото насрочено открито съдебно заседание на 14.02.2013 г. копие от този документ е предоставено на ответника като му е даден срок до 13.03.2013 г. за реакция – лист 205, том I от гр. д. № 10 012/12 г. В проведеното на 18.04.2013 г. първо редовно открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел изявление, че подаденият иск се поддържа заедно с направените в последващи молби уточнения.
С решението си Софийски градски съд е преценил, че единственият достоверен източник на информация за действително извършени от ищеца строително – монтажни работи е сметка – образец № 8. Посочил е, че представените от ищеца и Министерство на правосъдието по реда на чл. 192 ГПК количествено – стойностни сметки са оспорени и поради начина си на оформяне представляват частни документи по смисъла на чл. 188 ГПК. Като неподкрепени от други доказателства е счел, че тяхната доказателствена сила е „дискредитирана”. При тези решаващи мотиви първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за заплащане на сума в размер 45 843, 88 лв.
По въззивна жалба на „Хуфу” ЕООД е сезиран Апелативен съд София. В нея отново е посочено, че се претендира присъждане на сума в размер 40 220, 59 лв. за извършени, но неразплатени строително – монтажни работи. В противовес на изложените от Софийски градски съд мотиви въззивният съд, след анализ на всички издадените между страните фактури №№ 396/30.01.2009 г., 686/11.07.2011 г. и 718/11.11.2011 г. и количествено – стойностни сметки, включително коригираните такива, е достигнал до извод за наличие на извършени, но неплатени строително – монтажни работи. Като е взел в предвид, че представените от ищеца и Министерство на правосъдието екземпляри на спорната сметка образец 22 са напълно идентични, е преценил, че корекциите в нея са извършени със знанието и на двете страни по спора. Възприел е, че отразеното в нея и протокол № 315/2011 г. кореспондира със съдържанието на издадените фактури № 396/30.01.2009 г. и № 686/11.07.2011 г. Въззивният съд е приел още, че приобщените към доказателствения материал сметка 22, представляваща лист 64 от делото на Софийски градски съд, както и фактура № 718/11.11.2011 г. са неотносими към процесните правоотношения. При тези изводи е преценил за основателен иска с размер на 45 843, 88 лв. и е осъдил ответника да заплати на ищеца тази сума.
Първият въпрос, по отношение на който се претендира допускане на факултативен касационен контрол, е некоректно зададен. Той е обусловен от счетените за релевантни от касатора факти и не предпоставя еднозначен отговор на правен въпрос извън конкретиката на съдебния спор. Ето защо, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, следва да бъде посочено, че във фазата на селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства. При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, релевирани от касатора.
Вторият въпрос касае задължението на въззивния съд да мотивира постановяваните от него актове по същество. Макар да е обусловил изводите на въззивната инстанция, по отношение на него не са налице сочените допълнителни критерии за достъп до факултативен касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Апелативният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени в сочената от касатора практика по чл. 290 ГПК. Изпълнил е задължението си да извърши преценка на релевантните факти и доказателства по делото и да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да надградят тези, изложени от първоинстанционния съд, т. е. действал е в съгласие с разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, настоящият състав на съда счита, че не е изпълнено изискването да е налице допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото се отнася и до релевирания критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на касационни основания не са изтъкнати доводи относно наличието на непълна, неясна или противоречива конкретна правна норма, която се нуждае от тълкуване, или обоснована нужда от осъвременяване на съществуващата практиката, съобразно разрешението на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът в настоящия със състав намира, че е постановена в достатъчен обем практика на ВКС, разясняваща задълженията на въззивната инстанция. Такава са не само решенията, посочени от касатора, но и служебно известните на състава решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ ТО, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV ГО, решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ ТО, решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ ТО, решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ ТО, както и ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, неизгубило значение в неговата цялост.
Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. При преценка на атакуваното въззивно решение не се установява prima facie съществен негов порок - подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, приложение на закона в неговия обратен смисъл или драстично нарушение на правилата на формалната логика.
На основанията, визирани от касатора, допустимост на касационното обжалване не е мотивирана, но въпреки това, такова следва да се допусне. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК касационната инстанция служебно следи за нищожност и недопустимост на въззивните решения и при констатирана вероятност за наличието им следва да допусне касационно обжалване като конкретната преценка за пороците извърши с решението по същество на касационната жалба. В случая вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум. Въпреки заявеното от ищеца „Хуфу” ЕООД намаляване на исковата претенция от 45 843, 88 лв. на 40 220, 59 лв., предходните инстанции са се произнесли относно претенция в размер на 45 843, 88 лв. Въззивният съд не е съобразил разрешението, дадено с решение № 1940/13.07.1978 г. по гр. д. № 913/78 г. на ВС на НРБ, т. 19 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, и решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 175/2011 г. по т. д. № 943/2010 г. на II ТО, решение № 264/17.11.2015 г. по гр. д. № 1227/2015 г. на III ГО на ВКС и др.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411/19.02.2019 г. по в. т. д. № 88/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 5489/15.08.2018 г. по гр. д. № 10 012/2012 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 916, 88 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.
След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.