Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 16.03.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 291/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 562 от 28.10.2020 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив решение № 339 от 21.11.2019 г. по в. т. д. № 589/2019 г., с което е потвърдено решение № 434 от 17.07.2019 г. по т. д. № 172/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на А. М. Г., М. М. И., И. С. И. и Г. С. Изевкова по 30 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 22.03.2014 г. смърт на техния дядо М. С. И., ведно със законната лихва от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 6 864 лв. в полза на процесуалния представител на ищците адв. В. М. и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 4 800 лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която предявените срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове са отхвърлени за разликите над 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв. В касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е преценил правилно релевантните за спора факти, не е анализирал в съвкупност доказателствата, не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, нарушил е логическите, опитните и научните правила при формиране на вътрешното си убеждение и е приложил неправилно материалния закон - чл.226, ал.1 КЗ (отм.), чл.432 КЗ, § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г.), в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи, че ищците са активно легитимирани да получат застрахователно обезщетение за претърпени по повод смъртта на техния дядо неимуществени вреди. Навежда оплаквания, че Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въз основа на което въззивният съд е признал право на ищците да получат претендираното обезщетение, е неприложимо към спорното правоотношение, тъй като е прието след настъпване на застрахователното събитие и възникване на твърдените неимуществени вреди. В условията на евентуалност излага доводи, че дори тълкувателното решение да намира приложение и за правоотношения, възникнали до неговото приемане, ищците не са доказали връзката им с починалия да е била изключителна на фона на обичайните семейни отношения, за да са легитимирани да получат обезщетение съобразно възприетите в решението критерии за разширяване кръга на лицата с право на обезщетение, очертан с постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Ответниците по касация А. М. Г. от [населено място], М. М. И., И. С. И. и Г. С. Изевкова - тримата от [населено място], не заявяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е приел, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на МПС А. Б., реализирал ПТП на 22.03.2014 г., ответникът ЗК „Лев Инс“ АД дължи на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетения в размер на по 30 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от ищците А. М. Г., М. М. И., И. С. И. и Г. С. Изевкова по повод причинената при произшествието смърт на техния дядо М. С. И.. Въззивният съд е преценил като неоснователни възраженията на ответника срещу активната материалноправна легитимация на ищците и е споделил изводите на първоинстанционния съд, че тя следва да бъде определена съобразно приложимото към спорното правоотношение Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и възприетите в него критерии за разширяване кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на друго лице. При разрешаване на спора за активната легитимация на ищците въззивният съд е изходил от показанията на единствения разпитан по делото свидетел М. И. - баща на А. Г. и М. И. и чичо на И. И. и Г. Изевкова. Показанията са счетени за убедителни, непосредствени и достоверни (с оглед липсата на ангажирани от насрещната страна доказателства за опровергаването им) и от тях е прието за установено, че ищците са били изключително близки със своя дядо още от най-ранна детска възраст, когато са пребивавали в дома му най-вече в периода на учебните ваканции; че дядото е участвал активно в отглеждането на внуците, водил ги е и ги е вземал от детската градина; че дядото е участвал и във възпитанието на внуците, предавайки им традиционните за българския бит опити по животновъдство и земеделие; че между дядото и внуците е създадена изключително близка емоционална връзка, която се е доразвила през годините, и неговата неочаквана смърт се е отразила изключително неблагоприятно върху психическото състояние на четиримата ищци; че на всички семейни събирания дядото присъства в спомените и разговорите на ищците. Въз основа на приетите за установени факти въззивният съд е направил извод, че е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и неговите внуци, каквато се изисква от цитираното тълкувателно решение, за да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищците в качеството им на лица извън най-близкия родствен кръг на починалия. В мотивите към решението си съдът е посочил, че „от традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания”, както и че „от гледна точка на чл.52 ЗЗД в конкретния случай е справедливо ищците да бъдат обезщетени за неимуществените вреди, които са претърпели вследствие смъртта на дядото“. В изпълнение на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд е обсъдил оплакванията на ответника за необосновано завишаване от първоинстанционния съд на размера на присъдените обезщетения и за несъобразяване на обезщетенията с разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). След самостоятелна преценка на релевантните факти въззивният съд е достигнал до извод, че определените от първата инстанция обезщетения удовлетворяват изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и че заявяването на претенции за заплащане на обезщетение за вреди от същото ПТП от страна на други лица от семейния кръг на починалия не налага намаляване на обезщетенията. Позовавайки се на § 96, ал.3 ПЗР на ЗИДКЗ и на § 22 ПЗРКЗ, въззивният съд е изразил становище, че с оглед датата на предявяване на исковете - 05.03.2019 г., и сключването на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите преди влизане в сила на новия Кодекс за застраховането, разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) не намира приложение при уреждане на спорното правоотношение. Като допълнителен аргумент за неприложимост на разпоредбата е изтъкнато нейното противоречие с Директива 2009/103/ЕИО на Европейския парламент и с практиката на Съда на ЕС в решение от 24.10.2013 г. по дело С - 277/12, отричаща допустимостта обезщетението за неимуществени вреди да се ограничава с вътрешни разпоредби на националното законодателство до определена максимална сума, по-малка от предвидените в директивата минимални застрахователни суми. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценения като значим за изхода на делото правен въпрос дали традиционните за българското общество семейни отношения между баба/дядо и внуци с присъщите им взаимопомощ при отглеждане на внуците, особено близка привързаност, взаимна обич и подкрепа, духовна и емоционална близост и обитаване на общо жилище покриват изведените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за признаване правото на внуците да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената при деликт смърт на бабата/дядото. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди”. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на бабите/дядовците и внуците, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. В касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД са въведени оплаквания за неприложимост към спорното правоотношение на постановките в цитираното тълкувателно решение, които настоящият състав на ВКС намира за неоснователни. Исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са предявени след приемане на тълкувателното решение и възприетите в него разрешения са задължителни за всички съдебни инстанции, произнасящи се по съществото на спора. Необоснован е изводът на въззивния съд, че ищците са доказали изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 22.03.2014 г. смърт на дядо им М. И.. За да достигне до извода, че ищците са активно легитимирани да получат претендираното с исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение, въззивният съд се е позовал на показанията на свидетеля М. И. - баща, съответно чичо, на ищците. Въпреки, че са изградени върху непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят, и че не са опровергани от насрещни доказателства на ответника, свидетелските показания не установяват отношения между починалия и неговите внуци, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между дядо и внуци. Пребиваването на внуците в дома на дядото, полагането на грижи от дядото в процеса на отглеждане на внуците, включително придружаването им до детската градина и заниманието им с различни игри, предаването от дядото на внуците на знания и опит в областта на животновъдството и земеделието, за които свидетелства М. И., са израз на типичното за българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата между дядото и неговите внуци родствена връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между дядото и внуците по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. И.. От показанията на свидетеля, че смъртта на дядото е била първи трагичен случай в семейството и че поради силната си привързаност към него четиримата ищци - единият от които носи неговото име, са страдали много за загубата му и продължават да го споменават, не се установява в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят внуците по повод загубата на обичания от тях дядо. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, води до изводи, противоположни на направените в обжалваното решение - че ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат претендираните обезщетения и че предявените от тях искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) подлежат на отхвърляне като неоснователни за поддържания пред въззивната инстанция размер от 30 000 лв. Предвид неоснователността на исковете, не следва да се обсъждат въведените с касационната жалба оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон - § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г.), при произнасяне по размера на обезщетенията. По изложените съображения обжалваното решение на Апелативен съд - Пловдив следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед на което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумите 30 000 лв. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта относно възложените в тежест на ЗК „Лев Инс“ АД държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК за производството пред първата инстанция и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените пред въззивната и пред касационната инстанция разноски за държавна такса в размер на 4 830 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат на касатора, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 339 от 21.11.2019 г., постановено по в. т. д. № 589/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 434 от 17.07.2019 г. по т. д. № 172/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на А. М. Г., М. М. И., И. С. И. и Г. С. Изевкова суми в размер на по 30 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 22.03.2014 г. смърт на техния дядо М. С. И., ведно със законната лихва от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 6 864 лв. в полза на процесуалния представител на ищците адв. В. М. и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 4 800 лв., и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.83, М. М. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], И. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], и Г. С. Изевкова с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], против ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на суми в размер на по 30 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 22.03.2014 г. смърт на М. С. И.. ОСЪЖДА А. М. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.83, М. М. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], И. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], и Г. С. Изевкова с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], общо сумата 4 830 лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :