Ключови фрази
Ревандикационен иск


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
София, 03.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 483/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение № 1737 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1205/2013 г. на Пловдивския окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по касация - ищци по делото, С. Н. Г., Б. Н. Г., Е. П. В., В. Г. К., Г. Г. К. и Л. Г. К. поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 251 от 23.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: може ли с иск по чл. 108 ЗС да се иска предаване на владението на недвижим имот, намиращ се под чужда сграда, без да се иска премахване на сградата с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Прието е, че е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид противоречие на обжалваното решение с влязлото в сила решение № 1288 от 08.07.2009 г. по гр. д. № 3291/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С това решение искът за ревандикация на терена е уважен в хипотеза, при която ищците са собственици на земята, а ответниците - на постройка, намираща се върху чуждия имот, но за премахването на постройката е бил предявен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира за правилно разрешението, дадено с влязлото в сила решение, като съображения за това са следните:
Когато предмет на иск по чл. 108 ЗС е терен, зает от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска, последният не ползва терена под сградата пряко, а опосредено - чрез ползването на постройката. В такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за премахване на сградата, искането за предаване на земята под нея не може да бъде уважено, защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владението върху сградата. Аргумент в подкрепа на това становище може да се извлече и от характеристиката на иска за ревандикация, който съдържа две искания за правна защита: да се установи правото на собственост на ищеца върху вещта и ответникът да бъде осъден да предаде вещта във владение на собственика й. Ако претенцията бъде уважена в двете й части, решението в първата част не подлежи на принудително изпълнение, а осъдителната част се привежда в изпълнение чрез принудителното отнемане на вещта от владението на ответника и предаването й на ищеца. Когато предмет на принудителното изпълнение е терен, зает от чужда на ищеца постройка, по отношение на която не е предявен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, последната не може да бъде премахната, нито да бъде предадена на взискателя, защото принудителното изпълнение следва да се извърши само в рамките на изпълнителното основание. Това от своя страна ще доведе до невъзможност осъдителното решение по иска за ревандикация по отношение на терена да бъде изпълнено. Ето защо в такава хипотеза може само да се признае за установено правото на собственост на ищеца като една от съставните части на ревандикационната претенция, а искането за предаване на владението на терена следва да бъде отхвърлено. В обобщение, когато се иска предаване на владението на земя, намираща се под чужда на ищеца сграда, без да се иска премахването на сградата с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, искът за ревандикация е допустим, но може да бъде уважен само в установителната му част, като се признае, че правото на собственост на ищеца съществува, а искането за предаване на владението на имота следва да бъде отхвърлено.
По касационната жалба:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 76 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 13610/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на собствениците им владението на 3/5 ид. ч. от терен с площ 131 кв. м., заеман от постройка със застроена площ 131 кв. м. и идентификатор 56784.505.342.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.505.342.
Въззивният съд приел, че ищците са собственици на 3/5 ид. ч. от поземления имот въз основа на отмяна на отчуждаването със заповед по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С влязло в сила решение по гр. д. № 1429/2006 г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен предявен от [фирма] срещу настоящите ищци и Общината [населено място] установителен иск за собственост на 110/515 ид. ч. от спорния имот, основана на пар. 34 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, по съображения, че в капитала на дружеството, чийто правоприемник е ищецът, не е било включено правото на собственост върху земята. Като се позовал на това решение, съдът заключил, че ответникът не се легитимира за собственик на терена. В мотивите към съдебния акт е изследван статутът на сградата и е посочено, че тя има характер на временна постройка /павилион/ по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ /отм./, и макар да съществува като магазин за промишлени стоки, липсват доказателства тя да е придобила траен градоустройствен статут по реда на пар. 50а /нов/ от ПЗР на З. /отм./ или на пар. 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, така че спрямо нея е приложим пар. 6а от ПЗР на ППЗТСУ /отм./ - такива временни постройки се премахват и не следва да се третират като сгради. С оглед изложеното въззивният съд приел, че касаторът, който не притежава права на суперфициарен собственик, държи върху собствените на ищците идеални части от поземления имот постройка без наличието на правно основание и ревандикационната претенция по отношение на терена под сградата е уважена.
С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва, че искът за ревандикация неправилно е уважен в двете му части. Правилно въззивният съд е приел, че на основание отмяна на отчуждаването със заповед по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ищците притежават право на собственост върху 3/5 ид. ч. от спорната площ - заетата от магазин част от поземления имот. Същевременно, правото на собственост на ответника, сега касатор, върху тази площ е отречено с влязло в сила решение, обвързващо страните по настоящия спор. При тези данни ревандикационната претенция се явява основателна и доказана в установителната част и следва да бъде уважена, а искането за предаване владението на терена следва да бъде отхвърлено.
В производството пред въззивния съд е представено съдебно удостоверение от 23.09.2013 г., че е образувано гр. д. № 14548/2013 г. на Пловдивския районен съд по иск на [фирма] за установяване право на собственост върху 2/5 ид. ч. от поземления имот, в който се намира магазинът за промишлени стоки, на основание приватизационни сделки и давностно владение. Неоснователен е доводът на касатора, че между двете дела има връзка на преюдициалност - видно от съдебното удостоверение, ответник по висящото дело е Общината [населено място], при което решението по него, дори при уважаване на иска, не би обвързало със сила на пресъдено нещо ищците по настоящия спор. По тези съображения искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно.
В обжалваното въззивно решение и потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт липсва произнасяне по двете части на ревандикационната претенция. Това налага решенията да бъдат отменени изцяло при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и вместо това, при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК, да бъде постановено ново решение от Върховния касационен съд по съществото на спора, с което да се признае за установена принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците, а искането за предаване на владението на имота да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са ги сторили.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 1737 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1205/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него решение № 76 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 13610/2011 г. на Пловдивския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] [населено място], че С. Н. Г., Б. Н. Г., Е. П. В., В. Г. К., Г. Г. К. и Л. Г. К. са собственици на 3/5 ид. ч. от 131 кв. м. като част от поземлен имот в [населено място] с идентификатор 56784.505.342, заета от постройка с идентификатор 56784.505.342.2 със застроена площ 131 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Н. Г., Б. Н. Г., Е. П. В., В. Г. К., Г. Г. К. и Л. Г. К. за осъждане на [фирма] [населено място] да им предаде владението на 3/5 ид. ч. от 131 кв. м. като част от поземлен имот в [населено място] с идентификатор 56784.505.342, заета от постройка с идентификатор 56784.505.342.2 със застроена площ 131 кв. м.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: