Р Е Ш Е Н И Е № 372 гр. София, 21.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1155/ 2012 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Осъденият К. Ж. Т. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 1380/ 2011г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, отмяна на постановения по него съдебен акт и при условията на алтернативност- признаване на невинен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание искането се поддържа от осъдения и защитниците му, излагат се съображения в подкрепа на доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения , поради което и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени доводите на страните намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното е процесуално допустимо.То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Старозагорският окръжен съд с решение № 27 от 09.05.2012г. по в.н.о.х.д. № 1380/ 2012г. е потвърдил присъда № 175 от 07.10.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 123/ 2011г. на Районен съд- Гълъбово. С присъдата подсъдимият К. Ж. Т. е признат за виновен за това, че на 14/ 15.12.2010г. в землището на село М., чрез използване на МПС и техническо средство отнел 206,4 метра ел.кабел на стойност 12 384лв. собственост на [фирма] от владението на материално отговорното лице, с намерение противозаконно да го присвои поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 във вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл.348, ал. 1, т.2 от НПК най- общо могат да бъдат групирани като такива касаещи преценката на събраните по делото доказателства, изграждане вътрешното убеждение не въз основа на обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, а на предположения, неизясняване механизма на извършване на деянието и всичко това свързано с авторството. Възраженията са неоснователни. При разглеждане на делото съдът е проявил достатъчна активност и в изпълнение на задълженията си да събере и провери всички възможни доказателства, включително и такива, които биха оневинили подсъдимия е сторил това, поради което дейността му по събиране, проверка и преценка на всички доказателства не може да бъде упрекната.Доказателствените материали по делото не сочат на противоречия по отношение фактите, включени в предмета на доказване.Показанията на свидетелите са анализирани не изолирано, а в тяхната съвкупност, като в мотивите към присъдата и решението са изложени съображения въз основа на кои доказателствени средства съдът основава изводите по всички въпроси- авторството на деянието,мястото и времето на извършване на деянието, както и начина , по който е сторено това. Обстоятелството, че не е установено точно с какво режещо средство е нарязан кабела няма никакво значение за квалификацията на деянието, поради което и посочването, че по всяка вероятност се касае за ножовка, не налага извод, че осъдителната присъда почива на недопустимо предположение.При липсата на съмнение и невъзможност нарязване на ел.кабела да стане без да се използва някакво режещо устройство, неизясняването точния вид на последното няма никакво отношение за отговорността на извършителя. Неоснователно е и възражението, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия ,макар те да имали съществено значение за изясняване участието му в инкриминираното деяние.То е и невярно, тъй като обясненията не само не са пренебрегнати, но са били подложени на внимателен анализ и поради констатираното противоречие в тях , като е отговорено защо те не са достоверни, и следва да се разглеждат като средство за защита.Версията на подсъдимия по отношение причината за намиране на кабела в лекия автомобил е толкова логически неприемлива, че не се е налагало извършване на каквито и да е било други процесуални действия за проверката й. Не са били налице основания за съмнение в показанията на свидетелите,а известните различия не могат да се определят като противоречиви, поради фактите към които могат да бъдат отнесени.По съществените въпроси- на определената дата, време и място видян ли е подсъдимият с управлявания от него лек автомобил в близост до мястото, където е бил складиран кабела, предприето ли е издирването и задържането му, намерен ли е лекия автомобил със спукана предна гума , работещ двигател и натоварен с кабела, доказателствата са непротиворечиви.Тези доказателствени средства са достатъчни както за изясняване авторството на деянието, така и за правната квалификация, поради което и настоящият състав намира, че при разглеждане на делото не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да имат за последица отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело. Не допуснато и нарушение на закона, тъй като при правилно приетите за установени фактически положения правната квалификация е именно по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Макар в искането изричен довод за явна несправедливост на наказанието, извън това за признаване за невинен и оправдаване да няма, настоящият състав намира че не е налице и основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.При определяне на наказанието са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, преценката им е правилна, поради което и отдаване по- голяма тежест на смекчаващите обстоятелства би била проява на либерализъм, а не на справедливост. Поради изложените съображения и при липсата на основания за отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело искането на осъдения следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Ж. Т. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 1380/2012г.на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: