4 Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 01 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 213 по описа за 2015 година. Постъпило е искане от осъдения Н. Й. Г. за възобновяване на внохд № 54/14 г. на Окръжния съд-гр.Силистра, като се претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 964/13 г. Районният съд-гр.Силистра осъдил подсъдимия Н. Й. Г. на основание чл.331, ал.3, във вр.с ал.1 НК на 4 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на Б. Г. Д. сумата от 10 724,92 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва, начиная от 01.11.2012 г. до окончателното й изплащане. Съдът се произнесъл по веществени доказателства а деловодните разноски. С решение № 44 от 18.07.2014 г. по внохд № 54/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжния съд-гр.Силистра изменил присъдата на СРС като намалил размера на уважения граждански иск до 10 617,68 лева и отхвърлил същия за разликата от 107,24 лева, като недопустим. Присъдата е изменена съответно и в частта относно държавната такса. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – основателно. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което предопределя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Въззивният съд е игнорирал задълженията си, произтичащи от чл.339, ал.2 НПК, а именно – до посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Отделно от това СОС игнорирал реда очертан в глава 14, раздел 3 от НПК, като нарушил императивните изисквания на чл.150, ал.1 и 152, ал.1 НПК. Данните по делото указват, че въззивната жалба не е декларативна. С нея, на вниманието на СОС са поставени редица възражения, като е оспорена процесуалната дейност на първостепенния съд, оттам и редица от фактическите положения, приети от него за установени по несъмнен и категоричен начин, а най-накрая и приложението на закона. От изложените на същото място съображения добре е видно, че е заявено недоволство от дейността на първостепенния съд по оценката на редица доказателства и техните източници, на надлежно приетите експертни заключения по пожаротехническите експертизи, първоначална и допълнителна, по електротехническата експертиза, като се поддържа необоснованост на редица от изводите по фактите, от кръга по чл.102 НПК – относно: изграждането на ел.инсталацията в имота на [улица] и участието на подсъдимия в това; наличието на напрежение у „процесния кабел”; „високото пренапрежение и др., с акцент върху предположителността на редица от изводите по посочените експертизи. Наред с това въззивния жалбоподател е направил искане по доказателствата, за назначаване на електротехническа експертиза, която да даде отговори на конкретно посочени в жалбата въпроси, които не са били предмет на изследване. Това искане на подсъдимия не е уважено в производството по реда на чл.327 НПК, като е прието, че „на поставените въпроси биха могли да отговорят и назначените вече като вещи лица”, като след допълнителния им разпит „ще се прецени дали има необходимост от назначаването” на исканата експертиза. СОС провел съдебно следствие, в хода на което разпитал редица експерти и свидетели. 1. При допълнителния разпит на експертите въпросите, поставени от подсъдимия с въззивната жалба, са били разисквани и изяснявани. Съгласно чл.152, ал.1 НПК след като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение със съдържание, ясно разчертано на същото място. Такова писмено заключение по поставените от подсъдимия и защитата му въпроси не е представено по делото, поради което и няма яснота по използваните от експерта материали, извършени изследвания, научните и технически средства. Иначе казано, разясненията на вещите лица в съдебно заседание, не са обосновани съответно на изискванията на закона и това препятства проверката им за пълнота, яснота и обоснованост. Нещо повече от разпита на експерта Й. (л.42 и сл.) се установява, че той не е бил запознат с веществените доказателства по делото („не знаех, че има веществени доказателства”, а е работил само върху снимков материал. Само това достатъчно съществено злепоставя изводите на съответния експерт и очертава непълнота на заключението му. Тук е мястото да се каже, че доколкото в експертните заключения са застъпени предположения, се очертава необходимост от разширена комплексна експертиза, на която надлежно бъдат представени всички материали по делото, в това число и веществените доказателства. 2. Всички възражения, развити във въззивната жалба на подсъдимия са получили следния отговор: „..изложените пред въззивната инстанция възражения са били представени и в хода на съдебните прения и са получили отговор от съда.”; възражението, свързано с липсата на напрежение по „процесния кабел” е отхвърлено декларативно и на основата на предположение, каквото съставлява твърдението „ ..и манипулацията върху ел.таблото не е изключена”, макар по делото да липсват такива данни. Изложеното безспорно обективира неизпълнение на задължението по чл.339, ал.2 НПК. Доколкото въззивния съд е последна инстанция по фактите, обосноваността на първостепенния съдебен акт, е следвало да бъде защитена убедително, а не по начина, очертан по-горе. На последно място, подходът на въззивния съд е предопределил съдържанието на искането за възобновяване, като пред ВКС се поддържат идентични възражения (наред с тези относно съответността на въззивния съдебен акт на чл.339, ал.2 НПК), които, при изложеното дотук, няма как да получат за първи път отговор от касационния съд. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО ИЗЦЯЛО решение № 44 от 18.07.2014 г., постановено по внохд № 54/14 г. на Окръжия съд-гр.Силистра и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: