1 Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр.София, 24 април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1218/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подс. П. А. Г. – адв. С. Ц., срещу присъда от 15.10.2018г., постановена по внохд № 140/2018г. на Софийски окръжен съд. /В касационната жалба некоректно е посочено, че се атакува решение от 15.10.2018г. на Софийски окръжен съд/ С присъда № 3 от 18.01.2018г. по нохд № 421/2017г. по описа на Районен съд – Ботевград, подсъдимият П. А. Г. е признат за невиновен за това, че на 15.06.2017г. около 0,35ч., в [населено място], по [улица]пред № 1 е управлявал лек автомобил марка „Волво“, модел „В-70“, с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. По протест на прокурор при Районна прокуратура – Ботевград е било образувано внохд № 140/2018г. по описа на Софийски окръжен съд. Производството е приключило с присъда от 15.10.2018г. с която първоинстанционната присъда на Районен съд – Ботевград е била отменена и подсъдимият П. А. Г. е признат за виновен за това, че на 15.06.2017г. около 0,35ч., в [населено място], по [улица]пред № 1 е управлявал лек автомобил марка „Волво“, модел „В-70“, с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда и в допълнението към нея, подадени от защитника на подс. Г. – адв. Ц., се посочват съображения в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорва се извода на решаващия съд за надлежно установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на подс. Г.. В подкрепа на това се сочи, че съдът не е анализирал значителната времева разлика между момента на извършване на полицейската проверка и момента на вземане на кръв от подсъдимия, както и не е преценил отражението на това обстоятелство върху съставомерността на деянието. Твърди се, че съставът на окръжния съд необосновано е кредитирал заключението на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза. Като аргумент за неспазване на установения в действащата към момента Наредба № 30/2001г. ред за установяване на концентрацията на алкохол се посочва отказа на прокурор в РП – Ботевград да бъде извършен повторен химически анализ на кръвната проба. Искането, което се прави, е за отмяна на съдебния акт със съответните за това последици, без да се конкретизира какво правомощие на касационната инстанция се претендира да бъде осъществено. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Ц., излага доводи, че въззивният съдебен акт е постановен в крещящо противоречие със съдебната практика на ВКС, свързана с надлежното установяване на концентрацията на алкохол. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователни възраженията за липса на надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Подсъдимият П. Г. се присъединява към тезата на защитника си, като също заявява, че концентрацията на алкохол не е установена при спазване на правилата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от защитника на подсъдимия П. Г. касационна жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се спори по делото, че на 15.06.2017г. подс. Г. е управлявал лекия си автомобил по [улица]в /населено място/ бил е спрян за проверка и при тестване с техническо средство – алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № /№/ е установена концентрация на алкохол в издишания въздух 2,04 на хиляда. Тези факти са били приети и от двете съдебни инстанции и имат безпротиворечива доказателствена основа. Без основание е оплакването в касационната жалба за необоснованост на извода на въззивния съд, че проверката е била извършена на посочената дата в 03 часа, защото такъв фактически извод не се съдържа в мотивите на въззивната присъда. Съставът на СОС, анализирайки доказателствените източници, е възприел фактология, според която спирането за полицейската проверка на подс. Г. е била извършено на 15.06.2017г. в 0,35 часа и към този час е констатирана установената чрез техническо средство концентрация на алкохол в издишаните пари, талонът за медицинско изследване е бил връчен на подсъдимия в 02,15 часа на същата дата, като той бил придружен от полицейските служители до здравното заведение, а в 03,00 часа била взета кръвна проба от Г.. Изложеният от касатора довод, че на досъдебното производство прокурорът е отказал събиране на доказателства по отношение на описаните обстоятелства, според настоящия състав не може да обоснове извод за нарушаване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това е така, защото нарушения, свързани със събиране и проверка на доказателства, допуснати на досъдебната фаза не могат да бъдат ценени като съществени, понеже в съдебната фаза се осъществява в условията на публичност и състезателност цялостната доказателствена дейност. По настоящето дело в хода на първоинстанционното производство и във въззивното съдебно следствие доказателствата са събрани непосредствено с участието на страните. Подсъдимият и защитникът му не са подновили направените пред прокурора доказателствени искания, а и съдилищата не са имали основание служебно да попълват доказателствената съвкупност за обсъжданите факти, доколкото за тях е била налице стабилна и безпротиворечива доказателствена маса. Поради това направеното оплакване е без основание. Възраженията в касационната жалба, свързани с нарушение на процесуалните правила, се правят и на друга плоскост – твърди се, че в атакувания съдебен акт не са анализирани причините за значителната времева разлика между тестването с техническо средство и вземането на кръвната проба от подсъдимия. И в този аспект оплакването е неоснователно. Решаващият съд е задължен да обсъди фактологията в рамките на определения съобразно обвинението предмет на доказване. С оглед на повдигнатото на подс. Г. обвинение са значими фактите, свързани както с управлението на МПС съобразно индивидуализираните от обвинението място и време, така и тези, позволяващи преценка дали подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол и дали концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача е била установена надлежния ред. По отношение на спазването на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, въззивният съд, постановил осъждането му, не е оставил извън вниманието си относимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства. По фактите съдебният състав е възприел, че тестването на водача с техническо средство е било осъществено на инкриминираната дата в 0,35 часа, издаването на талон за медицинско изследване – в 02,15 часа, а вземането на кръвна проба – в 03,00 часа. Именно тези обстоятелства са били от значение за преценката му по отношение на спазването на правилата по чл. 3 от Наредба № 30/2001г. Въпросът за причините за времевата разлика между тестването с техническо средство и издаването на талон за медицинско изследване е извън фактологията, относима към преценката за спазване на надлежния ред, установен за доказване на алкохолната концентрация в кръвта на водача. Установените в цитирания по-горе подзаконов нормативен акт изисквания, чието изпълнение сочи на съблюдаване на предвидения ред, са свързани само със срока между издаване на талона за медицинско изследване и явяването на водача за такова изследване. В конкретния случай въз основа на установените факти контролираният съд правилно е приел, че не е нарушено изискването на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30/2001г., доколкото в срока, посочен при издаване на талона, подсъдимият се е явил, придружен от полицейските служители, за медицинско изследване. Изтеклото време между проверката с техническо средство и медицинското изследване няма отношение към спазване на реда, установен в обсъжданата Наредба. Следва да се отбележи, че обстоятелството на този часови промеждутък не е останал извън вниманието на решаващия съд и то е било съобразено при изготвяне на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза. Освен това, материалите по делото не дават място за съмнение, че в този времеви интервал подсъдимият е бил в изолация, препятстваща въздействия от значение за резултатите от медицинското изследване. Без основание е и претенцията в касационната жалба, свързана с кредитирането от въззивния съд на заключението на назначената комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза. Решаващият съд, чрез допускане и изслушване на тази експертиза, е изяснил обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, като е изложил съображения за кредитиране на приетото заключение. Обсъжданата експертиза правилно е била възприета като потвърждаваща събраните по делото доказателства, обосноваващи наличие на алкохолно съдържание в кръвната проба на водача – подс. Г., към момента на управление на МПС. Оспорването на обосноваността на експертното заключение се прави за пръв път пред касационната инстанция, а преценката за това е на решаващата съдебна инстанция. Освен това, макар и да не е бил сезиран с възражения, свързани с експертното заключение, контролираният съд не е имал основание да го дискредитира. Съмненията в обосноваността на заключението поради неотчитане на физическото състояние на подсъдимия и свързаната с това претенция за неговото неправилно възприемане, релевирани пред настоящата инстанция, са лишени от основание, защото съобразно устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание пред въззивния съд, физически параметри – ръст и тегло на лицето, се използват при липса на проведено изследване, а и не са налице данни за налично у подс. Г. заболяване, което да би повлияло върху обективно отчетените резултати. Основно възражение в касационната жалба за липса на надлежна установеност на концентрацията на алкохол в кръвната проба на подсъдимия и свързаното с него оспорване на обективната съставомерност на деянието, е основано на отказа на прокурора на досъдебното производство да бъде извършен повторен химически анализ на кръвната проба, взета от подс. Г.. Тези съображения са били предмет на обсъждане и от въззивния съд и са намерили верен отговор в мотивите на атакуваната присъда. Настоящата инстанция не намира основания да не се съгласи с доводите на контролирания съд, но доколкото отново е сезирана с това оплакване, следва да му даде отговор. Твърденията на защитника в съдебно заседание пред касационния съд и доводите в касационната жалба за постановяване на атакувания съдебен акт в „крещящо“ противоречие с установената практика на ВКС се основават на избирателна интерпретация и частично позоваване на решения на касационната инстанция. Извън това оплакванията не могат да бъдат възприети като основателни. Действително, с отказа на прокурора да уважи искането на подсъдимия за извършване на повторен химически анализ на кръвната проба, взета от подсъдимия, което е било направено в срок и при обективна възможност за това, е било нарушено регламентираното в Наредба № 30/2001г. право на подсъдимия да поиска повторен анализ и въз основа на това да оспори съставомерността на деянието. В принципен план възможността на лицето да поиска повторна проверка на резултатите от медицинското изследване може да бъде упражнена по негова преценка, без да е свързана с каквито и да било условия или предпоставки, като на досъдебното производство искането не подлежи на преценка за неговата основателност от страна на прокурора. В настоящия случай отказът на прокурора да уважи искането на подс. Г. за повторно химическо изследване на взетите кръвни проби съставлява процесуално нарушение, но то правилно не е било оценено като съществено от контролирания съд. Макар това нарушение да е допуснато, то не е основание да се направи извод за съществено нарушаване на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача, съответно – да се приеме несъставомерност на извършеното от подсъдимия поради липса на установеност на употреба на алкохол при управлението на МПС по надлежния ред. В тази насока в мотивите на атакуваната присъда съдебният състав е изложил правилни съображения за несъмнена установеност на алкохолната концентрация в кръвната проба на подсъдимия предвид резултата от тестването с техническо средство, резултата от химическия анализ и заключението на КСМХЕ. Независимо от това, че възможността за повторен химически анализ на кръвната проба е останала нереалиризана поради отказ на прокурора, това обстоятелство само по себе си не може да обоснове отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда. Конкретната концентрация е била установена при последователното и надлежно спазване на реда, очертан в Наредбата, свързан с изследване с техническо средство, вземане на кръвна проба и нейното химическо изследване в съответствие с очертаните за това правила. Отказът на прокурора да бъде извършено повторно химическо изследване в случая не би могъл да се възприеме като обстоятелство, опорочаващо надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача, понеже на са били налице никакви съмнения в констатираното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, установено съобразно правилата за тестване чрез техническо средство и химически анализ на кръвната проба, още повече че подсъдимият не е възразил резултатите от този анализ. По изложените съображения касационната инстанция намери, че при постановяване на атакуваната въззивна присъда не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което подадената жалба от защитника на подс. П. Г. като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 15.10.2018г., постановена по внохд № 140/2018г. на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.