2 Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 29.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3736 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Й. Т. С. срещу решение № 28/18.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1085/2015 г. на Великотърновския окръжен съд. С определение № 180/20.02.2017 г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 595/03.07.2015 г. по гр. дело № 1739/2014 г. на Великотърновския районен съд, като краен резултат, по предявените главни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца С. П. К. сумата 7 000 лв. и на ищцата А. Ц. К. – сумата 7 300 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени им от пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от касатора на 23.07.2013 г.; по предявения евентуален обратен иск с правно основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), третото лице ЗД [фирма] – помагач по делото на жалбоподателя е осъдено да заплати на последния горните суми 7 000 лв. и 7 300 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 02113000359257/14.01.2013 г., при условие, че касаторът заплати тези суми на ищците; както и относно разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част от решението по чл. 45 от ЗЗД, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответниците по касационната жалба – ищците С. П. К. и А. Ц. К. в отговора си излагат съображения за неоснователност на жалбата. Ответникът по касационната жалба и по обратния иск – третото лице [фирма] – помагач на касатора-ответник, не е подало отговор на касационната жалба в срока за това, не заявява становище и в откритото съдебно заседание. С определение № 89/20.02.2017 г., постановено по частно гр. дело № 3735/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, последното дело е присъединено към настоящото гр. дело № 3736/2016 г. за общото им разглеждане в едно производство и постановяване на общ съдебен акт по тях. Присъединеното частно производство е образувано по частна жалба на ищците С. П. К. и А. Ц. К. срещу определение от 27.04.2016 г., с което въззивният съд е оставил без уважение молбата им за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 28/18.01.2016 г. в частта му за разноските. В частната жалба на ищците се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба и по главните искове Й. Т. С. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба. Ответникът по частната жалба и по обратния иск – третото лице [фирма] – помагач на касатора-ответник, не е подало отговор на частната жалба в срока за това, не заявява становище и в откритото съдебно заседание. С посоченото по-горе определение № 180/20.02.2017 г., касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Съгласно задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. По настоящото дело е установено, че на 03.07.2014 г. двамата ищци са сключили споразумения със ЗД [фирма], по които са им изплатени, съответно: на ищеца С. К. – сумата 300 лв. и на ищцата А. К. – сумата 700 лв., представляващи обезщетения по сключената от касатора застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените им имуществени и неимуществени вреди при процесното ПТП от 23.07.2013 г., като в споразуменията е изрично заявено от ищците, че в тези застрахователни обезщетения са включени всички претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди, резултат от същото ПТП, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване на здравословното им състояние и се намира в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. При тези обстоятелства по делото, в обжалваното решение въззивният съд – по направеното изрично възражение, е изложил единствено лаконичните мотиви, че безспорно извършителят-ответник отговаря пред увредените ищци на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност, както и че е „безспорна трайната практика на съдилищата“, че увредените лица могат да предявят исковете си както в едно производство, така и в различни производства, като ищците могат да избират и ответника. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с така изложените мотиви на въззивния съд и с резултата, постановен от него с допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поставеният по делото материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС. От гореизложеното следва, че е основателно и основното оплакване на касатора – ответник по исковете по чл. 45 от ЗЗД, че в нарушение на материалния закон, въззивният съд е намерил за основателни и е уважил тези искове за сумите 7 000 лв. и 7 300 лв., след като ищците вече са били обезщетени за процесните по делото вреди от застрахователя, в сключените споразумения с когото са заявили, че в получените от тях застрахователни обезщетения са включени всички претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване на здравословното им състояние и се намира в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Тъй като допуснатато от окръжия съд нарушение на материалния закон не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която са уважени както предявените срещу касатора главни искове по чл. 45 от ЗЗД за сумите 7 000 лв. и 7 300 лв., така и – за същите суми – и евентуално съединения и изцяло обусловен от тях, обратен иск по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), предявен от жалбоподателя срещу третото лице – негов помагач, като вместо това се постанови отхвърлянето на тези искове, като неоснователни. Постановяваната с настоящото касационно решение, промяна на крайния резултат по делото, налага отмяна на въззивното решение и в частта му за разноските – чл. 81 от ГПК. Предвид отхвърлянето изцяло на главните искове по чл. 45 от ЗЗД като краен резултат по делото, на ищците не се дължат и не следва да им бъдат присъждани разноски, каквито те претендират, включително с частната си жалба срещу определението от 27.04.2016 г., с което въззивният съд е оставил без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК. Това определение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя-ответник, претендираните и направени от него разноски за заплатени държавни такси, възнаграждения на вещите лица и адвокатско възнаграждение пред трите съдебни инстанция по делото, а именно – сумата 4 139.20 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 28/18.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1085/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която по предявените по делото главни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД Й. Т. С. е осъден да заплати на С. П. К. сумата 7 000 лв. и на А. Ц. К. – сумата 7 300 лв., по предявения обратния иск с правно основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Й. Т. С. същите суми, както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ, предявените от С. П. К. и А. Ц. К. срещу Й. Т. С., главни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съответно – за сумата 7 000 лв. и за сумата 7 300 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени им от пътно-транспортно произшествие, предизвикано от последния на 23.07.2013 г.; ОТХВЪРЛЯ, предявения от Й. Т. С. срещу ЗД [фирма], обратен иск с правно основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) – за същите суми 7 000 лв. и 7 300 лв., претендирани като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 02113000359257/14.01.2013 г., при условие, че той заплати тези суми на С. П. К. и А. Ц. К.; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. П. К. и А. Ц. К. да заплатят на Й. Т. С. сумата 4 139.20 лв. (четири хиляди сто тридесет и девет лева и двадесет стотинки) – разноски по делото; ПОТВЪРЖДАВА определението от 27.04.2016 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по въззивно гр. дело № 1085/2015 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.