7 Р Е Ш Е Н И Е № 482 гр. София, 13.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1486 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. М., против въззивното решение № V-45 от 5 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2010 г., с което е отменено решение № VІІІ-1189 от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 4101 по описа на районния съд в гр. Бургас в частта, в която в полза на Т. са присъдени сумите от 7275 лева и 7500 лева по договори за поръчка от 14 април 2008 г., както и мораторна лихва върху тези суми и исковете са отхвърлени, а в останалата част, с която исковете на Т. за осъждане на [община] за заплащане на договорна неустойка по два договора от 14 април 2008 г. в общ размер на 14775 лева, както и за отхвърляне на исковете за мораторна лихва върху неустойките в общ размер на 18,51 лева, първоинстанционното решение е потвърдено. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1005 от 20 юли 2011 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса налице ли е неточно изпълнение, когато довереникът не е изпълнил част от възложените действия лично, макар и да е действал в интерес на доверителя и последният не е възразил, превъзлагането има ли за правна последица възникване на правото на доверителя да откаже да плати уговореното възнаграждение и поради противоречивото разрешаване на въпроса дължи ли се възнаграждение на довереника при отсъствие на възражения в хода на изпълнение на поръчката, при липса на изявление от страна на доверителя за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора поради неизпълнение. По поставените проблеми касаторката сочи, че неточното изпълнение на поетите задължения по договор за поръчка дават право на доверителя да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД, както и да оттегли поръчката по чл. 287 ЗЗД; дори довереникът да наруши задължението си да извърши възложеното действие лично, то правната последица от това е, че той отговаря за действията на заместника си като за свои и евентуално за вреди, ако и доколкото такива са настъпили за доверителя, но законът не предвижда възможност за доверителя да откаже заплащането на възнаграждение, а дори и оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да получи уговореното възнаграждение; въпросът за дължимостта на възнаграждение при отсъствие на възражение в хода на изпълнение на поръчката, при липса на изявление за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора поради неизпълнение, се решава противоречиво от съдилищата. Ответникът [община] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С решението си въззивният съд приел, че не може безспорно да се установи, че касаторката е изпълнила задълженията си по договорите точно съобразно изискванията на чл. 281, вр. чл. 63 и сл. ЗЗД; задълженията не са изпълнени лично, а за част от тях тя е била заместена от трето лице, без за това да е бил уведомен доверителят или да е взето неговото съгласие; не са представени доказателства, че касаторката е изпълнила задълженията си да уведомява доверителя за изпълнението на поръчката и се е наложило в работата да се включат и други лица; касаторката не е изпълнила точно поетите по договорите за поръчка задължения, поради което не й се дължи остатъкът от договорените суми. В отговор на първия материалноправен въпрос касационният съд приема следното: С договора за поръчка довереникът се задължава само за извършване на правни действия за сметка на доверителя. Принципно на довереника не е позволено да възлага изпълнението на това свое задължение на друго лице, тъй като при поръчката личността на довереника е от основно значение за доверителя, освен в случай, че е овластен за това или предоверяването е станало необходимо за запазване на интересите на доверителя и от неизвършването на действието биха възникнали вреди за него. Довереникът е длъжен да извърши възложените му правни действия с грижата на добър стопанин според дадените му нареждания. В случаите, когато довереникът не е имал право да предоверява, той отговаря за действията на заместника си като за свои действия. Довереникът е длъжен винаги да уведоми доверителя в случай, че е натоварил друг с изпълнение на поръчката и че е изпълнил поръчаното. В случай, че е уговорено заплащане за поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката е станало невъзможно, но само за извършената работа. По втория материалноправен въпрос касационният съд приема следното: В едни решения (решение № 212 по т.д. № 814 за 2007 г. и решение по гр.д. № 1890 за 2002 г. на апелативния съд в гр. София се приема, че липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен резултат; уговореното възнаграждение не се дължи при предсрочно прекратяване на мандата в случай на неизпълнение на задълженията, а ако в хода на изпълнение на поръчката доверителят констатира неточно изпълнение, той може да иска разваляне на договора. В други решения (както в атакуваното) се приема, че уговореното възнаграждение не се дължи в цялост поради неточното изпълнение на поетите задължения, без налични доказателства за оттегляне на поръчката, за сторено възражение за неточно изпълнение в хода на изпълнението й или за разваляне на договора. При условията на чл. 291, т. 1 ГПК касационният съд приема за правилно първото разрешение. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без да се изискват специални основания за това, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи – аргумент от чл. 288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение в хода на изпълнение на поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи. Касационната жалба е частично основателна. Между страните не е спорно, че с договор от 14 април 2008 г. между касаторката и Общинско предприятие “Летен театър, фестивали, концерти” [населено място], ответникът възложил на касаторката организиране на международен Пясъчен фестивал, осигуряване на интернационални участници, определяне на темата на фестивала и създаване на дизайн на пясъчния комплекс срещу заплащане на сумата от 14550 лева на две вноски, като втората се заплати до 2 юли 2008 г. Съобразно уговорките между страните по този договор довереникът има задължението да изпълни поръчката лично. Макар договорът да е определен от страните като такъв за поръчка и да съдържа подобни елементи (по дадения мандат да се определи темата на фестивала), в преобладаващата си част уговорките между страните сочат постигната договореност за договор за изработка. В друг договор от същата дата (който по правната си характеристика следва да се определи изцяло като договор за изработка, независимо от възприетото от страните по него, че е сключен договор за поръчка) ответникът възложил на касаторката избиране на пясък за създаване на скулптури от пясък, избиране на кофражен материал за подготвителен етап на фестивала, избиране на допълнително необходими материали за подготвителен етап и за етапа на създаване на скулптурния комплекс, професионална подготовка на технически персонал и контрол за работа по време на подготвителен етап и непосредствено при създаването на скулптурния комплекс, контрол на работата на участниците по време на фестивала и осигуряване на пясъчния комплекс в завършен вид от 18 юни до 1 юли 2008 г. включително, срещу възнаграждение от 15000 лева, платими на две вноски, втората до 2 юли 2008 г. По този договор доверителят има задължение да осигури технически персонал за подготвителния етап на работа и необходимите технически условия през целия период на работа. И тук дължимите действия следва да се извършат лично. Според представените доказателства, международният фестивал е проведен. За участие са били поканени чуждестранни творци. Монтажните дейности са предадени на общинското предприятие със съответните протоколи; с протокол е удостоверен и инструктаж на монтажните работници. Свидетелите сочат, че касаторката участвала при избирането на пясък и се грижела за организацията, като при тази дейност била подпомагана от други лица. Скицата на разположението на фигурите била изработена от дизайнер и била представена на директора на общинското предприятие. Безспорно е, че касаторката е определила темата на фестивала и именно по нея са били изработени пясъчните фигури. Директорът на общинското предприятие наблюдавал и участвал в целия процес по подготовката на фестивала – подбор на работници двукратно, тъй като първоначално определените не изпълнявали задълженията си и наемане на допълнително необходим персонал за подготовка на пясъка. Не се представят доказателства за сторени от страна на ответника възражения по изпълнението на възложената работа до откриването на фестивала и провеждането му. При посочените данни следва да се приеме, че касаторката е изпълнила възложените й с двата договора задължения. Мандатът, включен в предмета на дължимата от страна на касаторката престация, безспорно е осъществен от нея. В. дължи възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно (с оглед личността на престиращия) изпълнение. Неплащането на част от уговореното възнаграждение не може да се приеме за фактическо извършено възражение за неправилно изпълнение. В случай, че възложителят е приел изпълнена (пълно или частично) работа и при ненаправено възражение по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, той не разполага с правото едностранно да прекрати или да развали договора поради неизпълнение и да откаже да изплати възнаграждение на основание, че изработката е осъществена от трето лице, но от името на длъжника, в случаите, когато договорът е бил сключен с оглед личността на изпълнителя. След като ответникът е бил в известност за начина на изпълняване на възложените действия, той е могъл да развали договора в течение на осъществяване на изработката със съответните последици по чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Липсата на направено възражение при фактическото приемане на работата води до извода за основателност на предявените претенции по чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 286 ЗЗД за заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение по двата договора между страните. Допуснатото нарушение на материалния закон налага постановяване на ново решение от ВКС при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК. Основателни са и исковете за заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД върху двете главници за периода 3 юли 2008 г. до датата на предявяване на иска, в общ размер от 178,94 лева. Останалите искове – за заплащане на договорна неустойка по двата договора и мораторна лихва върху съответните суми, са неоснователни. В отговора на ответника по спора на исковата молба се сочи, че клаузите за неустойка са нищожни, защото представляват несправедливо по съдържание съглашение – неморално висок размер на неустойката. И според двата договора – т. 13.1, доверителят дължи на довереника неустойка в размер на платените до момента суми в случай, че не изпълни задължението си да плати по уговорените в договора срокове възнаграждение и разноски. Уговорката между страните за заплащане на неустойка, така, както е постигната, може да доведе до заплащане още веднъж на сума, равна на възнаграждението, уговорено между страните. Макар претендираната мораторна неустойка в случая да се отнася за неизпълнение на съществена част от задължението на длъжника – половината от дължимата сума, възприетият размер на неустойката не може да се съизмери с очакваните от неизпълнението вреди за кредитора. Неустойката в случая следва да се приеме за нищожна като излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15 юни 2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK. При тези съображения атакуваното решение е правилно в частта за отхвърляне на претенциите за заплащане на неустойка по двата договора между страните, както и за претенциите за заплащане на мораторна лихва върху неустойката. К. претендира заплащане на разноски, сторени по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от претенциите, ответникът дължи заплащането на 1954,98 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № V-45 от 5 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № VІІІ-1189 от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 4101 по описа на районния съд в гр. Бургас в частта, в която в полза на И. С. Т. от [населено място] са присъдени сумите от 7275 лева и 7500 лева по договори за поръчка от 14 април 2008 г., както и мораторна лихва върху тези суми и исковете са отхвърлени, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [община], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева – частично неизплатено възнаграждение по договор от 14 април 2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31 юли 2008 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [община], с посочен адрес, да заплати на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 90,99 (деветдесет цяло и деветдесет и девет стотни) лева – мораторна лихва за периода 3 юли 2008 г. – 31 юли 2008 г., върху частично неизплатено възнаграждение от 7500 лева по договор от 14 април 2007 г. ОСЪЖДА [община], с посочен адрес, да заплати на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 7275,00 (седем хиляди двеста седемдесет и пет) лева – частично неизплатено възнаграждение по договор от 14 април 2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31 юли 2008 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [община], с посочен адрес, да заплати на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 87,95 (осемдесет и седем цяло и деветдесет и пет стотни) лева – мораторна лихва за периода 3 юли 2008 г. – 31 юли 2008 г., върху частично неизплатено възнаграждение от 7275 лева по договор от 14 април 2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-45 от 5 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2010 г. в останалата му част. ОСЪЖДА [община], с посочен адрес, да заплати на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 1954,98 (хиляда деветстотин петдесет и четири цяло и деветдесет и осем стотни) лева сторени разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: