Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 507   гр.София, 28 декември 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА               ИВЕТА АНАДОЛСКА       при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ наказателно дело № 564/2009 година         Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Р. Н. К., чрез защитника му адвокат Р от АК-Хасково, срещу въззивно решение № 158/14.07.2009г. по внохд № 220/2009г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), с което е потвърдена присъда №38/23.04.2009г. по нохд № 228/2009г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС). С жалбата и от защитата пред касационния състав сe поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. При условията на алтернативност се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение на чл.66 НК. Прокурорът даде заключение, че при постановяването на решението не са допуснати претендираните нарушения, които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Частните обвинители по делото, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Същите, чрез своя повереник, мотивират становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и молят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 38/23.04.2009г., постановена по нохд №228/2009г., Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Н. К. за виновен в това, че: - на 01.04.2008г. по ПП І-5, км.187+800м. в посока север-юг от гр. Ш. за гр. К., при управление на МПС „Фолксваген голф” с рег. № С* като е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.21, ал.2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Т. А. В. и Т. С. Т. , и двамата от с. Б., обл. Стара Загора, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.пето, б.”б” вр. с чл.343, ал.1 вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, пр.второ вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК във вр.с чл.373, ал.2 НПК го е осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим, като го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението за това, че с деянието са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП. На основание чл.343г вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият К е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Със същата присъда съдът се е произнесъл по въпроса за сторените по делото разноски. С обжалваното решение № 158/14.07.2009г. по внохд №220/2009г. на Пловдивския апелативен съд присъдата на Старозагорския окръжен съд е потвърдена изцяло. Касационната жалба против така постановеното потвърдително решение е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради провеждане на съкратено съдебно следствие, при липса на една от визираните в закона предпоставки, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. По инициатива на първоинстанционния съд делото е насрочено за предварително изслушване на с. те за провеждане на съкратено съдебно следствие. В съдебното заседание, проведено на 23.04.2009г., подсъдимият К защитата му са направили искане производството да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях. На тази процесуална основа решаващия съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от него, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. В случая първоинстанционният съд е извършил процесуално издържано една от предвидените в НПК диференцирани процедури, а именно - тази по чл. 371, т. 2 от НПК, като правилно е приел, че са били налице предпоставките на чл. 372, ал. 4 от НПК. Възражението пред настоящата инстанция, че съкратеното съдебно следствие е проведено без наличието на необходима за това предпоставка – самопризнание от с. на подсъдимия, е голословно, тъй като видно от съставения съдебен протокол същият е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е съгласил за тях да не се събират доказателства. Следователно по отношение на настъпилите правни последици, това е самопризнанието по смисъла на чл.371, т.2 НПК, визирано като предпоставка за провеждането на диференцираната процедура. Подсъдимият К. е сторил това с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, в присъствието на защитата му, и няма индикации да не е бил наясно по какъв начин се провежда съдебното следствие и какви ще са последиците от това. Признанието на фактите в диференцираната процедура по правни последици се приравнява на самопризнанието, което подсъдимият може да направи при провеждане на съдебното следствие по общия ред. Настоящият състав намира, че специалният процесуален ред на разглеждане на делото, с признаване на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и констатация от с. на съда за подкрепата на същото от надлежно събрания на досъдебното производство и приобщен доказателствен материал, при който подсъдимият доброволно и съзнателно се е лишил от възможността да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение, отказал се е от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, в резултат на което наказанието му е определено при условията на чл.55 НК, не позволява пред последващите инстанции да се оспорват приетите и признати от подсъдимия факти и по същество да се правят искания за приемане на различни такива. Признанието на фактите по обвинителния акт от подсъдимия не освобождава съда от задължението му за преценката им и вземане на решение по въпросите, извършено ли е деяние, съставлява ли то престъпление и правната му квалификация. На тези именно въпроси е даден пълен и всестранен отговор от предходните инстанции, като безспорно е установено авторството и механизма на пътно-транспортното произшествие. По изложените съображения доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се приеха за неоснователни. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Доводът за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. При определяне на наказанието съдът се ръководи от пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, и взема предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Преценката за размера на наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с оглед изискванията на разпоредбите на чл.35, ал.3 и чл.36, ал.1 НК. Настоящият състав счита, че определеното при условията на чл. 55 НК наказание е съответно на степента на обществена опасност на престъпното деяние и личността на подсъдимото лице, и съобразено с предявените от чл.36 НК изисквания за индивидуална и генерална превенция. При индивидуализацията на наказанието няма неотчетени обстоятелства, такива не са посочени и в касационната жалба, които да налагат допълнително намаляване на същото, поради което доводът за явна несправедливост на наказанието, като основание за изменение на решението по чл.348, ал.5, т.1 НПК се прие за неоснователен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание поради отказа на съда да приложи чл.66 НК. Размерът, в който е определено наказанието, и обстоятелството, че жалбоподателят не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, формално са открили възможността да бъде приложено условното осъждане. При решаване на въпроса за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, съдът следва да се ръководи преди всичко от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали целите на наказанието и преди всичко поправянето и превъзпитанието на осъдения ще бъдат постигнати с приложението на чл.66 НК. Двете предходни инстанции са отказали да отложат изтърпяването на наказанието с аргументи, които кореспондират с целите на наказанието и са съобразени с данните по делото, свързани с обществената опасност на осъдения и възможността за неговото поправяне. Настоящият състав намира съображенията на предходните инстанции за правилни. Висока е конкретната степен на обществена опасност на извършеното престъпление по транспорта и личността на неговия извършител, които като водач на моторни превозни средства е извършил изключително по тежест и последици нарушение на правилата, гарантиращи безопасността на движение по пътищата. Целеният превъзпитателен ефект от наказанието не би могъл да се постигне нито с по-малко по размер наказание, нито чрез отлагане изтърпяването на същото. Предвид изложеното и като съобрази, че не са налице претендираните с касационните жалби отменителни основания, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158/14.07.2009г., постановено по внохд № 220/2009г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.