РЕШЕНИЕ № 256 гр.София, 29 ноември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и прокурора от ВКП И.СИМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело № 1092 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба, подадена от служебния повереник на гражданския ищец Г. Б. Г. – адвокат Н. Р., срещу решение, постановено по ВНОХД № 568/2012 год. по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград. В жалбата се претендират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал заключението на последната приета по делото СМЕ, не е съобразил всички, събрани по делото доказателства и незаконосъобразно е прекратил наказателното производство по делото. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Срещу жалбата е постъпило възражение от служебния защитник на подс. Т. С. Т. - адвокат И. К.-К.. В него се изразява становище, че въззивният съд правилно е кредитирал заключението на тройната СМЕ, от което се установява, че на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Според защитника, законосъобразно окръжният съд е прекратил наказателното производство, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание пред ВКС повереникът поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване, като прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец и частен обвинител-Г. Г., призован чрез повереника, не се явява и не взима отношение по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че постановеното от ОС-гр. Благоевград решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Защитникът на подс. И. Ю.- адвокат П., оспорва жалбата на служебния повереник и изразява становище, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и правилно, поради което жалбата не следва да се уважава. Служебният защитник на подс. Т. Т. оспорва жалбата срещу въззивното решение. Същият изразява становище, че въззивният съд е изпълнил всички указания, дадени с отменителното решение на ВКС, постановил е правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Подсъдимите Т. Т. и И. Ю., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 20.09.2011 год. по НОХД № 218/2011 год., по описа на РС-гр. Разлог, подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в това, че на 08.07.2010 год. в [населено място], [улица], причинил на Г. Б. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с другия подсъдим- И. Ю.. С присъдата подсъдимият Т. е осъден да заплати на пострадалия Г. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълният предявен размер. С присъдата на РС-гр. Разлог подсъдимият И. Ю. изцяло е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като е отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск. По повод постъпили срещу присъдата: протест от РП-гр. Разлог срещу оправдаването на подс. Ю., жалба от гражданския ищец и частен обвинител срещу оправдаването на подс. Ю. и отхвърлянето на гражданския иск и жалба от защитника на подс. Т. срещу осъждането на последния, в ОС-гр. Б. било образувано ВНОХД №14/2012 год. По това дело окръжният съд постановил нова присъда, с която признал и двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като ги осъдил на наказание „лишаване от свобода“ - подс. Т. за срок от шест месеца, подс. Ю. за срок от три месеца, като изтърпяването на наложените наказания било отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане, като искът бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Подсъдимите Т. и Ю. подали жалби срещу присъдата на ОС-гр. Благоевград до ВКС с искане за отмяна на въззивната присъда. С решение № 469, постановено на 10.12.2012 год. по к.н.д. № 1612/2012 год., ВКС, І-во н.о., отменил изцяло присъдата на окръжния съд и върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен състав от ОС-гр. Благоевград. С решението на ВКС било дадено указание за назначаване на нова съдебно–медицинска експертиза със задача да бъдат изяснени видът, характерът и механизмът на причиняване на телесните повреди на пострадалия Г.. При новото разглеждане на делото в ОС-гр. Благоевград, въззивният съдебен състав в хода на въззивното съдебно следствие по ВНОХД №568/2012 год., допуснал повторна СМЕ в изпълнение на указанията на ВКС. Въз основа на заключението на вещите лица, според което на пострадалия Г. е причинена лека телесна повреда, въззивният съдебен състав постановил решение № 3896 /21.07.2016 год., като на основание чл. 334, т.4 от НПК отменил присъдата на РС-гр. Разлог и прекратил наказателното производство. При извършената касационна проверка на обжалваното от повереника решение, настоящият съдебен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния или материалния закон, като заявените в касационната жалба. Основното възражение на повереника е, че неправилно въззивният съд дал вяра на заключението на тройната СМЕ, което касационният съдебен състав намира за неоснователно. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, в съответствие и със задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, въззивният съдебен състав е допуснал тройна съдебно-медицинска експертиза, в състав от три вещи лица: д-р Л.-специалист по съдебна медицина в отделение „СМЕ“ на ВМА - София, доц. д-р Л. П.-специалист по образна диагностика при ВМА-София и д-р Х. М.-специалист по неврохирургия. Необходимостта от назначаването на тази експертиза е произтичала от съществуващите съмнения относно вида и характера на причинената на пострадалия телесна повреда. Контролиращият съд е аргументирал убедително решението си да възприеме заключението на тройната СМЕ с факта, че в неговото изготвяне са участвали три вещи лица, притежаващи различни специалности, като едно от тях е специалист в областта на образната диагностика, докато вещото лице, изготвило СМЕ на досъдебното производство не е притежавало такава специалност. Въззивният съд е съобразил това обстоятелство във връзка с факта, че експертите са основали своето заключение не само на медицинската документация, свързана с поставяне на първоначалната диагноза на пострадалия и проведеното лечение, а са подложили на експертен анализ и КТ изследвания на пострадалия, извършени на 09.07.2010 год. и на 10.07.2010 год. в рентгеновото отделение на МБАЛ [фирма], представляващи рентгенови филми, съдържащи шест образни среза. Именно в резултат на разчитане на КТ изследванията, експертите са констатирали, че не се забелязват изменения в анатомичната структура на мозъка, няма белези на перифокален мозъчен оток, които биха били задължителни при мозъчна контузия. Според вещите лица, липсата на каквато и да било динамика и пълната идентичност на двете образни изследвания, категорично отхвърлят възможността за наличие на контузионни промени в мозъчните структури, т.е. на пострадалия не е била причинена контузия на мозъка, осъществяваща медико-биологичния признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота, каквото заключение е дало вещото лице – д-р Б. на досъдебното производство. Позовавайки се на убедително защитеното от експертите заключение на тройната СМЕ, според което на пострадалия Г. е било причинено мозъчно сътресение, отговарящо на медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, въззивният съдебен състав законосъобразно и правилно е формирал правния си извод, че в конкретния случай е налице лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Анализът на доказателствата и начинът на изграждане на вътрешното убеждение на въззивната инстанция са изложени обстойно в мотивите към въззивната присъда по начин, напълно съответстващ на изискванията на чл. 339, ал.3, във вр. с чл. 305, ал.3 от НПК. При това положение касационният съд не намери за основателно твърдението за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, което да е довело до неправилно приложение на материалния закон. По-нататък, съобразявайки, че деянието по чл. 130 от НК, съгласно разпоредбата на чл. 161 от НК, се преследва по тъжба на пострадалия и че както прокурорът, така и повереникът на частния обвинител не са направили искане съдът да се произнесе с присъда и за това престъпление, въззивният съдебен състав е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство на основание чл. 334 , т.4 от НПК. Решението на въззивния съдебен състав и в тази част е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно нормата на чл. 287, ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението, за което се води делото, се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал.3, прокурорът на основание чл. 48 от НПК или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Разпоредбата на чл. 287, ал.5 от НПК се отнася за изменение на обвинението в хода на първоинстанционното съдебно производство. Поради това, че и въззивната инстанция има правомощието да провежда съдебно следствие, да събира доказателства и да установява нови фактически положения, хипотеза като тази, визирана в чл. 287, ал.5 от НПК, може да възникне и в хода на въззивното съдебно следствие. В този случай въззивният съд не може да приложи по своя инициатива закон за по-леко наказуемото престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като предвиденият процесуален ред за разглеждане на дела за такива деяния не е общият ред, а изисква да има тъжба от пострадалия. Тъй като до момента производството се е движило по общия ред, тъжба по смисъла на чл. 81 от НПК не е била подадена- т.е. липсва тъжба по смисъла на чл. 24, ал.4, т.1 от НПК. Законодателят е предвидил, че при възникване на хипотезата на чл. 287, ал.5 от НПК, тази липса се преодолява с волеизявлението на пострадалия или искането на прокурора отправено до съда да се произнесе с присъда и по отношение на престъплението, което се преследва по инициатива на тъжителя. В хода на въззивното съдебно следствие прокурорът не е направил такова искане, поради липсата на предпоставките на чл. 48 от НПК. Служебният повереник, / назначен от съда да охранява интересите на пострадалия, който е заминал в чужбина, без да е известно местонахождението му/, също не е поискал въззивният съд да се произнесе с присъда относно престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, като се е присъединил към становището на прокурора за прекратяване на наказателното производство. При това положение, правилно въззивният съд е преценил, че липсва тъжба / искане за произнасяне на съда и за престъплението по чл. 130, ал.1 от НПК/, поради което законосъобразно и в съответствие с правомощията си, на основание чл. 334, т.4, вр. с чл. 24, ал.4, т.1 от НПК е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. При липсата на релевираните от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, касационният съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3896, постановено на 21.07.2016 год. по ВНОХД № 568/2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.