Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
София, 18.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1414 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
С. Н. Б. и К. С. Б. , и двамата от [населено място], чрез адв. М. Т.- АК- Б. обжалват и искат отмяна на въззивно Решение Nо 252 от 30.07.2010 година по гр. възз.д. Nо 298/2010 година на ОС-Благоевград. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК след като е възприет довода на касаторите , че материално - правният въпрос: дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Л. Б. и С. Б., чрез адв.М.Б.- АК-Б. , с който отговор се поддържа , че не са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно решение , тъй като касационната жалба е неоснователна по подробно изложените съображения.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК е отменил Решение Nо 1109 от 12.02.2010 година по гр.д. Nо 1388/ 2009 година на Районен съд – Благоевград по уважените ревандикационни искове и е постановил ново решение, с което е отхвърлил заявените от С. Б. и К. Б. искове по чл. 108 ЗС срещу Л. С. Б. и съпругата му С. Б. за признаване правото на собственост и отстъпване владението на следния недвижим имот- СГРАДА с идентификатор * с размери 5.60/3.20 м., застроена площ 18 кв.м.,и с предназначение- складова база.
За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че с обособяване на етажна собственост в сградата през 1962 година , теренът е общ на всички съсобственици ,както и земята върху която е построена сградата, дворът, основните, външни стени, вътрешни разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните , трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избени помещения, комините и др. , стават обща собственост – арг. от чл. 38 ал.1 и 2 ЗС или ПИ, представляващ двора на сградата , е обща част и принадлежи на всички етажни собственици и чл. 63 ал.2 ЗС не намира приложение, поради което не може да се приеме , че съпрузите- собственици са запазили при извършените разпореждания правото на собственост на дворното място.
С представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд., се приема , че „земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята, а само с право на строеж- чл. 63 ал.1 ЗС.Когато заедно с етажа или части от него се прехвърля и идеална част от правото на собственост върху земята, тя –земята придобива характеристиката на обща част по см. на чл. 38 ал.1 ЗС „.
Разпоредбата на чл. 63 ал.2 ЗС урежда признатата правна възможност на собственикът на терен да разпореди в полза на друго лице собствеността само по отношение на вече построена, съществуваща постройка върху неговата земя. Тълкувайки тази разпоредба в контекста на ал.3 на чл. 63 ЗС, собствеността на постройката се прехвърля в чуждия патримонимум „отделно от земята под нея”.След прехвърлянето , т.н. суперфициарна собственост има самостоятелно, независимо от това на терена върху който е изградена , съществуване в гражданския оборот и като обект на правото на собственост може да бъде предмет на разпоредителни сделки , без обаче това разпореждане да променя статута на терена като чужда собственост, а земята остава изцяло собственост на прехвърлителите.
По силата на разпоредителна сделка никой не може да получи нещо, която праводателят му не е притежавал. Така и суперфициарният собственик, когато разпорежда с придобитото право на собственост на постройката , изградена в чужд недвижим имот, не може да прехвърли на правоприемника си , нещо което не е притежавал, а именно идеални части от терена като обща част. При разпореждане на целия обект на суперфициарната собственост или на части от него, не се засяга собствеността на чуждия терен, а доколкото от единния обект се обособяват повече от един и се създава режим на етажна собственост, то общи части са само общите части на сградата при условията на чл.40 ал.1 ЗС.
При така изложените съображения по основният обуславящ изхода на делото правен въпрос, с който се възприема като правилна изразената по цитираното решение на ВКС съдебна практика , обжалваното решение на въззивния съд , с което е възприет обратния правен извод, като неправилно , следва да бъде отменено.
К. С. Я., като собственик на дворно място в [населено място] с НА Nо */1961 година е учредил суперфиция в полза на С. Н. Б. , като е отстъпил на последния безвъзмездно правото да си построи масивна жилищна сграда на два етажа и сутерен , съгласно утвърден арх. план в собствения му парцел * имот пл. Nо * кв. 18 [населено място]. Т.е. без да се прехвърлят идеални части от дворното място , собственикът на терена е учредил по надлежния ред, под формата на нотариален акт, класическа суперфиция за построяване на жилищна сграда, която да бъде собственост/ след изграждането и / на суперфициара- т. е. С. Б..
С НА Nо */1962 година С. Н. Б. продава на брат си С. Н. А. първия етаж от новопостроената масивната жилищна сграда, ведно с една от сутеренните стаи. Разпореждането на отделен обект от сградата , създава етажна собственост , но само между прехвърлителя - суперфициар и купувача, като общи между собствениците на жилища в сградата са само общите по предназначение частите от сградата.
Придобиване собствеността на дворното място от единия от собствениците в етажната собственост на сградата , а именно от С. Б. след 1965 година по силата на Публично завещание на К. Я. и НА Nо */1966 година , с който преживялата го съпруга А. Я. му продава/ по време на брака му със съпругата М. / другата ½ идеална част от дворното място с подобренията в него , не променят обема права на ОБЩИ ЧАСТИ между собствениците на СГРАДАТА – С. Б. и С. Б. , нито обуславят възникване на права на С. Б. като суперфициарен собственик на жилище в сградата по отношение собствеността на дворното място.
Искът за собственост , заявен от С. Б. и сина му К. Б. е за признаване собствеността и отстъпване владението на следния недвижим имот- СГРАДА с идентификатор * с размери 5.60/3.20 м., застроена площ 18 кв.м.,и с предназначение- складова база , построена в дворното място, за които обект ищците са се снабдили и с констативен нотариален акт Nо */2009 година за собственост при права – за С. Б. – ¾ идеални части и К. Б. - ¼ идеална част по наследство от майка му.
Поддържаната от ответниците теза , че частта от двора , върху която е изграден сградата -склад по естеството си е да служи за общо ползване на етажните собственици и представлява т.н. прилежащ терен , като съгласно посочената разпоредба –чл. 38 ЗС, след като дворът е обща част между етажните собственици, то обща част между същите е и процесното складово помещение , неправилно е възприета от съда.
Дворното място е собственост само на ищците и построената сграда-склад е тяхна собственост. Суперфициарните собственици на жилище в сградата , построена в процесното дворно място , ответниците по иска , приобретатели на правата на С. Б. по сделка от 1975 година , нямат вещни права по отношение на дворното място, нито на построените в него стопански постройки- арг. чл. 92 ЗС.
Решението на въззивния съд , като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл. 63 ал.2 ЗС и чл. 92 ЗС , следва да бъде отменено и с оглед на изложеното, да се постанови ново решение , с което заявеният иск за собственост , при безспорните доказателства , че ответниците владеят без правно основание част от процесната сграда, бъде изцяло уважен , на основание чл. 108 ЗС.
Водим от горното и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 252 от 30.07.2010 година по гр. възз. д. Nо 298/2010 година на ОС-Благоевград, с частта в която е допуснато касационното обжалване и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА Л. С. Б. и С. Т. Б., и двамата от [населено място] [улица]Nо 27 ет.1 да предадат , на основание чл. 108 ЗС , на С. Н. Б. и К. С. Б. , и двамата от [населено място] [улица]Nо 27 ет.2 владението на следния недвижим имот- СГРАДА с идентификатор * с размери 5.60/3.20 м., застроена площ 18 кв.м., и с предназначение- складова база, намираща се в дворно място-поземлен имот с идентификатор * [населено място], при права от ¾ идеални части за С. Б. и ¼ идеална част за К. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |